"Луди" ентусиасти не се отказват да въртят фермерски пазари из цялата страна

В България, в която голяма част от храната по рафтовете на магазините идва от чужбина, малките производители все още трудно намират своето място. Повече от десетилетие "Хранкооп" се опитва да промени това - с организирането на фермерски пазари и с налагането на работещ модел, в който производители и потребители членуват наравно в една кооперация. Скромният екип от трима-четирима души познава производителите, посещава фермите и се опитва да изгражда доверие между тези, които произвеждат храната, и онези, които я слагат на трапезата си.

Кооперативът "Хранкооп" е създаден през 2010 г., а името идва от "хранителен кооператив", разказва Ралица Касимова, член на Управителния съвет и главен координатор на производителите в сдружението. Тя се присъединява към "Хранкооп" през пролетта на 2012 г. В продължение на няколко години организацията съществува като група потребители, които искат да пазаруват чиста храна от малки български производители и да знаят произхода ѝ.

Ралица цитира един от създателите на групата, който се шегувал, че в началото всичко е било "аморфна анархия". Известно време съществуват групи "Хранкооп" в по-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Русе. Впоследствие те се обединяват в сдружение и през 2013–2014 г. започват организирането на фермерски пазари в страната. Различните групи започват по различно време, но сдружението постепенно се разпада и всеки поема по своя път.

Групата в София решава да се регистрира по Закона за кооперациите и успява в края на 2015 г.

"В момента сме единствената кооперация, в която наравно членуват и производители, и потребители на чиста храна. С колегите ми балансираме два напълно противоположни интереса", уточнява Ралица.

"Хранкооп" е търговско дружество, но в същото време е социален предприемач и кауза. "Ние не сме класически бизнес, а всеки ден работим за бизнеса на нашите производители"", посочва тя.

Фокусът на организацията е възстановяването на доверието в малкия български производител и подкрепата за "последните мохикани" сред производителите, както и улесняването на достъпа на потребителите до чиста храна.

Организацията е изцяло на самоиздръжка. Ралица споделя, че досега са имали намерение да търсят европейски програми и субсидии. Част от производителите, към момента на присъединяването си, са участвали в такива проекти, но с времето ги изоставили, защото в кооперацията са намерили достатъчна сигурност.

"Хранкооп" им дава спокойствие, че ще има къде да реализират продукцията си през следващата година. Така им остава достатъчно време и енергия да разгърнат креативността си и да направят пазарите по-богати.

Оборотът на кооперацията за 2025 г. е около 200 хил. лева.

Да обединиш над сто малки производители

"Когато бяхме сдружение, екипът в София искаше да създаде мрежа от кооперативи и пазари в цялата страна. Така един производител, стига да има желание, може да присъства на много пазари, когато е част от мрежата", споделя Ралица.

Това обаче не се случва и екипът започва бавно да гради своята мрежа с клонове в различни градове, обучение на екипи, привличане на местни производители и изграждане на аудитория от грамотни потребители.

"Правим пазари всяка седмица – в София на няколко места, в Пловдив, където е най-новият ни пазар, и в Североизточна България – Добрич и Балчик, както и понякога във Варна, Каварна и Шумен", уточнява тя.

Между 100 и 150 производители годишно участват в организацията. Това се случва регулярно или кампанийно, в зависимост от тяхното желание и продукция. По-голямата част са производители на храна, а по-малка част са от така наречената арт зона и са занаятчии – правят бижута, керамика, стъкло, изделия от дърво, кожа, сувенири, декорация, натурална козметика, книги и други.

Освен фермерски пазари "Хранкооп" организира и по-големи събития – фермерски фестивали. От 2019 г. те са част от културния календар на Столична община. В момента се провеждат в парка пред НДК, а преди това организацията е била в парка "Заимов" и пред катедралата "Александър Невски". Тези събития имат културна програма, а често са с кауза.

Капаните: егото и липсата на държавна подкрепа

Предизвикателствата на човешко ниво са свързани най-вече с егото и стремежа към индивидуализъм. "Това води до разединение. Ние няколко пъти пострадахме от това и научихме по трудния начин ценни уроци", казва Ралица.

Освен това понякога екипът среща неразбиране от страна на някои потребители от разширяващата се мрежа за разликата в цените на продуктите с тези в супермаркета, без да се отчита ръчния труд и качеството. Тя споделя, че от време на време в интернет се появяват хапливи коментари. Според нея обвиненията не отговарят на реалността, тъй като от няколко години цените не са се покачвали по начина, по който се твърди, а вкусовите качества и здравословните ползи са несравними.

Когато през 2022 г. започва войната в Украйна, много търговци повишават цените, докато на пазарите на "Хранкооп" те не се променят, защото според Ралица няма причина за това. Производителите имат разходи за гориво, ток и работна ръка според вида производство, но влиянието не е толкова голямо.

"Когато напролет се появи производител с аспержи или ягоди, или друг много желан продукт, и ми каже, че цената ще бъде като миналата година, аз го споделям във всички наши канали, защото това е събитие и никой друг не го прави", разказва тя.

Много други производители не могат да си го позволят, но фермерите в "Хранкооп" имат сигурност, че ще реализират продукцията си, за да могат да оцелеят и да се развиват.
На професионално ниво един от най-сериозните проблеми са отношенията с институциите. Според Ралица особено тежък е подходът на Агенцията по безопасност на храните, която се гордее, че правилата важат еднакво за малките и големите производители.

"Малките производители ежедневно са мачкани и затормозявани", категорична е тя. През последните може би 30 години те (в национален и световен мащаб) само намаляват и изчезват.

Трудности има и с общините. Според Ралица държавната политика е постлала "червен килим" на чуждестранните вериги за масови и доста компромисни продукти, а общините пък често не разбират защо въобще трябва да има пазари като тези на "Хранкооп".

"Те ни гледат като натрапници и като някаква екстравагантна притурка, защото смятат, че може и без нас, защото има храна по рафтовете в магазините", казва тя.

Тринадесет години след началото на фермерските пазари, когато би могло да се очаква, че положението вече е урегулирано и улеснено, организирането на фермерски пазар е станало още по-предизвикателно – независимо дали става дума за София или за друг град.

В организацията членуват предимно фермери

През 2021 г. заедно с фондация "Биоселена", която организира фермерските пазари пред Министерството на земеделието, "Хранкооп" прави анализ на общинските и фермерските пазари в страната. Организацията предлага реалистични мерки, които са по силите на държавната и общинската администрация, но според Ралица е необходима воля, но такава липсва, когато става дума за фермерски пазари и продоволствена политика.

"Тревожен факт е, че у нас само 10–15% от продукцията е местно производство, всичко останало е внос. Това поставя страната ни в абсолютна хранителна зависимост", казва тя.

Как се контролира качеството

В самата кооперация решенията се вземат колективно. "Ние решаваме нещата на събрание, производителите знаят, че тяхната дума има значение и защитаваме техния интерес", обяснява Ралица.

Системата за подбор и контрол е насочена към работа с най-малките производители в страната, с чиста продукция и лично предлагане на пазарите. Контролът е на няколко нива, но основата остава доверието.

"Поддържаме актуална картотека на производителите, която се предоставя на администрацията при поискване", уточнява Ралица.

Екипът посещава производителите и фермите и отразява резултатите. Важно е да се посочи, че това са посещения, а не проверки, защото "ние не сме институция".

Понякога се правят и лабораторни проби, по сигнал или по преценка на екипа. По думите на Ралица досега те са чисти.

"Разчитаме и на контрол от страна на клиентите, защото искаме да възпитаваме грамотни, активни потребители. Такива, които няма да си замълчат, ако не са доволни", казва тя.

Системата включва и проверка чрез самите производители. Ако например се появи кандидат от определено населено място, екипът може да потърси вече познат производител от същия район. В малките населени места хората се познават и това позволява допълнителна проверка на информацията.

Пазарите на "Хранкооп" завземат нови територии, без да правят компромиси с качеството

Нови територии за фермерските пазари

Сред най-смелите начинания на "Хранкооп" Ралица посочва пазара в Добрич. Общината е поканила организацията, но в началото към инициативата има скептицизъм и подигравки. "Чухме какви ли не клишета и шеги, как нищо няма да стане", спомня си тя. Въпреки това през септември пазарът става на девет години и продължава да дава поминък на десетки семейства всяка седмица, целогодишно.

Горчив опит е фермерският магазин в мол "Сердика" в София, който въпреки че тръгва силно, затваря принудително, заради конфликт с управата на търговския център. Част от клиентите обаче продължават да посещават останалите пазари на организацията.

Най-новият пазар е в Пловдив - провежда се от 16 май в партньорство с район "Северен", чиято администрация силно подкрепя инициативата.

"Наблюдаваме, че производители от София и Пловдив с лекота гостуват едни на други", казва Ралица.

През годините организацията е присъствала в Перник и Хасково, където представянето е било добро, но не се сформират екипи и в момента тези пазари са на пауза. Причината е, че ежеседмичният фермерски пазар изисква постоянен екип, комуникация, логистика, реклама, работа с кандидатстващи производители и обучение.

В София от март се развиват четири нови пазара с район "Витоша" - така наречената "Витошка яка", която включва Павлово, Драгалевци, Княжево и Владая, като всяка неделя пазарът се провежда на едно от четирите места.

Фермерският пазар в Павлово

През септември, октомври и декември предстоят фермерски фестивали пред НДК с теми като крафт бира, кафе, шоколад и "кулинарни съкровища от близо и далеч".

Когато чужденци поискат да покажат определена традиция, те също са канени да участват. На събитията са представяни латиноамерикански култури, както и български общности в чужбина.

През декември темата е "Моята Еко Коледа", когато "Хранкооп" разширява арт зоната, за да предложи алтернатива на масовото пазаруване по празниците.

"Ние сме смели и доста "лудички" хора", казва Ралица. И зад думите ѝ стои историята на една ентусиазирана организация, която продължава да търси начин фермерът да стигне до потребителя без посредничеството на голямата търговска система – чрез пазари, личен контакт и кооперация, в която думата на производителя има значение.