Български роботи автоматизират производствата в 30 държави на 3 континента

Българската компания "Спесима", чието име е съкращение от "специализирани системи за автоматизация на производството", е една от малкото в страната с над 35-годишна история. Тя е създадена през 1989 г. по Указ 56 от д-р инж. Венцислав Славков.

След падането на режима "Спесима" излиза на свободния пазар, започвайки практически от нула: без собствено оборудване и сграден фонд. В първите години на прехода, когато индустриалното производство в България рязко спада, фирмата оцелява като доставчик на дребни машинни детайли за западногермански партньори.

Повратен момент в историята на компанията е една от доставките за немската Oskar Frech - световен лидер в производството на хоризонтални машини за леене на алуминий под високо налягане. Първата поръчка от Frech за малката българска фирма е разработването на манипулатор за вадене на горещи алуминиеви отливки от машината за леене. Проектът е изпълнен успешно и поставя началото на дългогодишно партньорство. През 1997 г. Oskar Frech взима решение да инвестира в "Спесима" чрез закупуване на дялово участие, което дава възможност на компанията да ускори развитието си и да излезе уверено на международните пазари.

Д-р инж. Венцислав Славков си спомня една куриозна случка от преговорите с Frech: той включва в ценообразуването позиция, която предизвиква изненада у бъдещите му партньори: 50 000 германски марки за "ноу-хау". На въпроса на собственика г-н Волфганг Фрех какво стои зад тази сума, Славков отговаря: "Вие не купувате зеленчуков магазин, Вие купувате фирма, която има 10 годишен опит с автоматизация на производството". След коментар, че цената е висока, той предлага символична отстъпка до 49 000 марки — сума, съответстваща на 49-те процента, които германската страна купува.

Излизане на глобалните пазари

Това споразумение трансформира фирмата от малък офис с 18 кабинетчета, където всеки робот се сглобява в отделна стая, в утвърдено име в сектора.

Към днешна дата над 3500 специализирани роботи и периферни устройства, произведени от "Спесима", работят в повече от 30 държави на 3 континента. Роботите на компанията се използват от компании като Renault, Audi, Dacia, Danone, Sensata, Nidek и Husqvarna, както и при доставчици на детайли за BMW и ABB.

Базата на компанията е в София и е разположена на приблизително 4000 кв. м площ, включително 800 кв. м инженерен офис. В екипа на "Спесима" работят 30 висококвалифицирани сътрудници, сред които четирима доктори по различни инженерни специалности. Фирмата поддържа тясно сътрудничество със специалисти от Техническия университет – София и институтите на БАН. "Спесима" има над 25 патента и запазени марки за оригинални конструкции, проектирани за работа в тежки условия — при високи температури, прах и непрекъснат режим на натоварване.

Второто поколение в бизнеса

В управлението на компанията вече активно участва второто поколение в лицето на Ивана Славкова-Ботева - дъщеря на д-р Славков. След висше образование в Манчестър и четиригодишна кариера в отдела за Европа, Близкия изток и Африка на Hewlett-Packard, тя се завръща в България през 2014 г.

Ивана Славкова - Ботева е представител на второто поколение в бизнеса

Пътят ѝ до настоящата роля на прокурист и мениджър "Бизнес развитие" обаче никак не е лек. "Когато започнах работа в "Спесима", често ми се налагаше първо да доказвам, че разбирам от работата си, преди някой да чуе мнението ми. Понякога това беше свързано с възрастта ми, понякога с факта, че съм жена или дъщеря на шефа", споделя Ивана. По думите ѝ е имало срещи, на които е усещала скептицизъм още преди началото на разговора, както и моменти, в които е била на крачка от това да се откаже.

"С времето разбрах, че уважението се печели с постоянство, компетентност и резултати. Днес все по-често виждам жени в инженерни, технически и управленски роли. Според мен най-важната промяна е, че постепенно спираме да говорим за "жени в индустрията" като нещо необичайно", казва Ивана.

Тя разказва за едно от най-големите предизвикателства в историята на фирмата, макар тогава да е била в ученическа възраст. В периода 2006–2007 г. тайванската технологична компания Foxconn поръчва на "Спесима" 250 специализирани робота (екстрактора) за изработка на корпуси на лаптопи в рамките на едва 18 месеца. Тъй като обемът многократно надхвърля тогавашния капацитет на дружеството, ситуацията налага създаването на нов модел на работа: фирмата изготвя конструктивната документация, а други десет български предприятия произвеждат 80% от механичните детайли.

Това успешно партньорство дава живот на клъстера "Мехатроника и автоматизация", учреден съвместно с Техническия университет – София и Българската стопанска камара. Според инж. Славков проектът е пример как, когато индустрията работи заедно, може да изпълнява големи задачи на световно ниво. Клъстерът функционира и до днес като организация, базирана на взаимно доверие и споделяне на ресурси между фирмите.

Няколко кризи по-късно

Като глобална компания, "Спесима" не е пощадена от сътресенията на световните пазари По време на финансова криза от 2009 г. оборотът пада до 17 пъти спрямо пиковата 2006 г. Вместо масови съкращения обаче, ръководството освобождава само седмина служители, за да съхрани ключовото инженерно "ноу-хау". Философията на д-р Славков е, че в периоди на криза трябва да се инвестира в активи и технологии, за да може, когато кризата отмине и дойде икономическият подем, компанията да има летящ старт.

В този период компанията разширява пазарното си присъствие в Турция, Сърбия, Корея, САЩ и Китай.

Роботите на "Спесима" работят в над 30 държави на 3 континента

Важно направление за "Спесима" става т.нар. реинженеринг на индустриални роботи. Вместо да бракува оборудване с изправна механика от големи автомобилни заводи, екипът подменя изцяло хардуера и софтуера, като адаптира управлението им за нуждите на своите клиенти. Към момента в индустрията работят над 150 такива реинженерни робота, прилагайки принципите на безотпадната кръгова икономика.

Отвъд леярството

Дълги години "Спесима" работи основно по системи за автоматизация в леярската индустрия, където машините работят при екстремни температури и висока запрашеност. Натрупаният опит се оказва добра основа за компанията да навлезе и в други производствени сектори.

Към днешна дата "Спесима" проектира и внедрява комплексни системи за автоматизация, които обхващат дейности от палетизация и машинно обслужване, до прецизно шлайфане, заваряване и инспекция с машинно зрение.

Ивана Славкова дава за пример няколко сложни проекти, изпълнени от "Спесима": система за контрол на специфични болтове за строителството, разработвана година и половина за клиент във Франция. Роботизирана клетка сортира разбъркани детайли и чрез три интелигентни камери проверява за деформации и наличие на резба. Друга специализирана линия, оборудвана със захващащи устройства, работи за Danone, където автоматизира палетизирането на кофички кисело мляко. За техен хърватски партньор компанията изобретява иновативна технология за почистване със сух лед на детайли за BMW.

В тези проекти компанията следва модела на затворения цикъл: процесът започва с детайлен анализ и идейно проектиране, преминава през конструктивната документация и собственото производство и завършва с програмиране, монтаж и дългосрочна сервизна поддръжка. Ивана подчертава, че това отличава "Спесима" от масовите интегратори на роботи, тъй като екипът не предлага отделна машина, а цялостно решение за конкретен производствен процес.

Поглед в бъдещето

В новия етап от развитието си "Спесима" се фокусира върху дигитализацията и принципите на Индустрия 5.0. През последните години компанията разработва дигитални близнаци в облачно-базирана платформа за моделиране на роботизирани системи в тежката промишленост. Това позволява оптимизиране на процесите, намаляване на разходите за поддръжка и ранно предотвратяване на аварии. Компанията има и интерес към колаборативни и хуманоидни роботи, като последните се използват предимно с демонстрационна цел и за разработка на специфичнен софтуер. "Въпреки ограничените им възможности в момента, тези роботи имат голям потенциал в бъдеще", казва прокуристът на "Спесима".

Хуманоидните роботи имат голям потенциал в автоматизацията на производството

Днес визията на двете поколения в "Спесима" се среща в една обща цел. За Венцислав Славков мечтата е проста: "това, което аз не успях да направя до момента, да го направи дъщеря ми заедно с екипа". За Ивана Славкова-Ботева пътят напред преминава през затвърждаване на международните пазари и все по-силно присъствие сред българската индустрия.