След 11 години работа заводът за боклука на София вече е за ремонт

• Заводът за боклука на София вече има нужда от модернизация. Още при проектирането му не е предвидено място за съхранение на крайни продукти - така нареченото гориво от отпадъци RDF. Затова то се трупа по алеите на завода, на площадката пред него, а това е забранено. Този проблем трябва да се реши при модернизацията на съоръжението.
• Столичната община ще предложи забрана за изхвърляне на боклуците от мазета, тавани и малки ремонти до контейнерите. Преди това трябва да заработят обещаваните от години центрове за рециклиране и да приключи изграждането на инсталация за едрогабаритни отпадъци.
• Новите поръчки за чистенето на София ще са с максимални цени, за да се не се стига до космически оферти. Чака се решението на съда за още три зони, за да може да се сключи още един договор с дружество от холдинга "Титан" и да се обявят нови поръчки за още 5 района и половина.
• Не всички стари контейнери за боклук ще бъдат сменени с такива, които се затварят автоматично.

Това са част от акцентите в интервюто, което Mediapool направи с Николай Неделков - зам.-кмета по екологията в Столичната община. С него разговаряме и за плановете на местната власт за адаптиране към климатичните промени, както и кога ще отвори отново за посетители паркът "Врана".

Г-н Неделков, харесва ли ви колко чиста е София?

- Чистотата в София винаги може да се подобрява, докато не стигнем до там, хората да спрат да подават сигнали за проблеми.

За какво подават най-много сигнали сега?

- Основно за едрогабаритни отпадъци и за това, че не е пометено около кофите. Но най-много са за едрогабаритен отпадък около контейнерите.

На какво се дължат проблемите с едрогабаритните отпадъци - хората не са информирани за графиците, не знаят кога да си изхвърлят отпадъка или защото не се чисти редовно?

- Проблемът е комплексен. Затова разглеждаме варианти за нормативна промяна. В Наредбата за управление на отпадъците е позволено поставянето на едрогабаритни отпадъци и такива от малки ремонти от домакинствата до контейнерите и те се извозват по график. От една страна гражданите не спазват графика, а от друга страна, това е един от факторите за формиране на нерегламентирани сметища. Хората, които извършват ремонти, явно решиха да оставят тези отпадъци навсякъде. Случва се боклукът да е събран през деня, и вечерта или на следващата сутрин положението е същото, да не кажа и по-зле. Не мога да говоря за нарочни саботажи, а по-скоро за недобросъвестни фирми, които извършват ремонти.

Може би проблемът ще се реши донякъде, ако най-накрая се направят обещаваните от години центрове за рециклиране?

- Да. В момента работим по изграждане на такива площадки в различни райони. Там безвъзмездно ще се оставят едрогабаритни отпадъци. В напреднал стадий на изпълнение е и инсталация за такъв вид отпадъци. Този проект е започнал още при предишното управление. Надявам се следващата година вече да е реализиран. Тогава може да предложим и промяна на наредбата и да се забрани безразборното изхвърляне на едрогабаритни отпадъци.

Първо трябва да работят обещаните пунктове.

- Така е. Хората трябва да имат вариант. В Благоевград например гражданите могат да си заявяват по телефона изхвърляне на едрогабаритни отпадъци. Това може да бъде включено и в договорите на почистващите фирми или допълнително да бъде възложено. Идеята е веднъж-два пъти в годината хората да могат да си поръчат извозване на този боклук от адрес. През другото време безвъзмездно да предават на специалните площадки.

А какво се прави по другия проблем - мръсотията около кофите и помията, която сега през лятото се излива при изхвърлянето на контейнерите, и която никой не чисти?

- Всяка година наблюдаваме този процес с инфилтрата, който се събира в камионите. Той не трябва да попада на улицата, но това се случва. Фирмите, които допускат това, или които не метат около контейнерите, се санкционират. От началото на годината са наложени санкции за над 400 000 евро.

Това е за всякакви пропуски, нали?

- Основните са пропуснати контейнери, непочистено около контейнерите и за инфилтрат.

Като говорим за това как фирмите си вършат работата, какво се случва в районите с временни решения за чистенето като центъра? Има ли проблеми с фирмите, които нямат дългосрочни договори? Изглежда, че в техните зони има повече пропуски.

- Където има пропуски, се санкционират. Там, където няма дългосрочни договори, се работи по правилата на старите, които бяха удължени. Междувременно прекратихме обществената поръчка за зони 1 ("Средец", "Лозенец", "Студентски" ) и 7 ("Възраждане", "Оборище", "Триадица" ), но имаше обжалвания. Чакаме решение на ВАС. Очакванията ни са да се потвърди решението на КЗК, която отхвърли жалбите срещу решението ни, и в най-кратък срок ще пуснем нови процедури за тези райони.

Те с покани до определени фирми ли ще са?

- Ще започнем процедурата отначало. Отваряме свободно и всички кандидатстват.

Ще заложите ли пределна цена, за да не се стига до това, до което доведе обявената миналата година поръчка - космически цени, заради които имаше масово прекратяване или преговори и съответно криза с боклука?

- Да. Не мога да коментирам защо не беше направено и предния път. Тогава бях на друга позиция (директор на "Столичния инспекторат" - б.а.). Според мен очакваната и тогава цена е била сходна с тази, на която подписахме сега дългосрочни договори - над прогнозната (166 лева на тон за събирането на боклука - б.а.), но доста по-ниска от тази, която предложиха за 1 ("Средец", "Лозенец", "Студентски" ), 6 ("Люлин" и "Красно село") и 7 зона ("Възраждане", "Оборище", "Триадица" ), а и за всички останали зони (офертите за най-масовата дейност - събирането на боклука стигаха 379 лева за тон при прогноза от 166 лева - б.а.). Така че ще фиксираме пределна цена по дейности, за да може да мотивираме участниците да дават по-ниски оферти.

А каква ще е тази цена? Близка ли ще е до прогнозната цена от мегапоръчката преди една година?

- Няма как да е близка до прогнозната от миналата година. Ще е близка до тази, заложена в новите договори за 2-ра ("Искър", "Кремиковци" и "Панчарево"), 3-та ("Изгрев", "Слатина" и "Подуяне") и 5-та зона ("Връбница", "Нови Искър", "Банкя"). (Цената за събирането на тон боклук за зони 2 и 5 е 285 лева или около 146 евро, а за зона 3 - 134 евро - б.а.)

А какво се случва с Четвърта зона - "Сердика", "Илинден" и "Надежда"? Там първоначално избрахте турската фирма "Норм санаи", после обаче я отстранихте и избрахте друг участник - "Нелсен Чистота", но има обжалване.

Там веднъж имаше решение на съда, който отмени първоначалния избор на изпълнител. Административният съд даде указания, че избраният участник не отговаря на критериите за участие в конкурса. Беше направено ново класиране, беше избран друг изпълнител. И за това решение има съдебна процедура. Чакаме окончателното решение на ВАС, но предвид, че ни дадоха указания този участник да бъде отстранен от процедурата, защото не отговаря на условията, предполагаме, че сега решението ще бъде в полза на общината, защото този участник няма право да обжалва, тъй като няма право да участва в процедурата.

Когато преди повече от година беше обявена мегапоръчката за чистенето, имаше заявки за драстично подобряване на услугата. И въпреки че част от тази поръчка се провали, има няколко дългосрочни договора. Те предвиждат смяна на контейнери и автоматизирана система за събиране? Кога ще се случи това?

- В една от зоните - "Люлин", "Красно село" и "Красна поляна", работи общинската фирма "Софекострой". В договора им не е предвидена автоматизирана система, но работим да надградим общинския капацитет, за да се мине към такава. Засега те подмениха само вида на контейнерите. Използват пластмасови.

Но пак от тези със зеещите капаци.

- Да, не са от затворения, автоматизиран тип, който се обслужва без спомагателни работници. Идеята е на следващ етап да минат и те към такава система.

Тоест ще предложите на общинския съвет да се отпуснат пари на общинската фирма, за да купи нови контейнери и техника?

- Да.

А кога ще бъдат подменени контейнерите в зоните, които имат нови частни чистачи?

-Във 2-ра и 5-та зона тече 6-месечният срок за мобилизация. В 3-та зона той все още не е започнал. В края на тези 6 месеца контейнерите трябва да бъдат сменени с такива, които се затварят автоматично.

Всички контейнери ли ще бъдат сменени?

- В договорите е записано "там, където е възможно". Реално ще се подменят около 2/3 от контейнерите.

Очаква ли се това драстично да подобри нещата? Има и други райони, в които в момента има такива контейнери?

- Това би подобрило качеството на отпадъка, който влиза в завода за боклук от една страна, и от друга страна, би спряло влизането на животни в контейнерите.

И разпиляването на боклуци.

- Разпиляването на отпадъците едва ли ще бъде спряно, защото ако някой иска да рови в контейнера...

Имам предвид, че поне няма да се разнасят от вятъра, както се случва сега с кофите със зеещи капаци.

- Да, но основното е, че влажността на отпадъка ще намалее. Ще се произвежда по-качествен RDF, ще се намали времето за производство и ще се плаща по-малко за извозването, защото отпадъците няма да са толкова тежки, а цените са на тон.

Като споменахте завода за боклука, какво се случва там? Наскоро имаше поредна проверка и поредна санкция от РИОСВ. Снимките от проверката показват отпадъци, струпани на планини на цялата територия на завода.

- Не искам да нападам нито предното управление, нито хората, които са проектирали завода, нито пък хората, които са го управлявали. Но ще говоря с факти. Предписанието на РИОСВ не е по-различно от всичките 20 преди това.

Което показва, че очевидно нищо не е направено, за да се реши проблемът със складирането на боклуците, където не трябва.

- При самото проектиране на завода не са предвидени пространства, в които да се съхранява произведеният RDF. Единственото място, на което може да стои той, е в алеите на завода или около завода, или на площадката пред завода.

Този проблем можеше да се реши по-рано.

- По принцип всяко съоръжение от такъв тип има експлоатационен срок между 10 и 15 години. Когато Васил Терзиев пое ръководството на общината, заварихме доста проблеми в завода. Не произвеждаше достатъчно количество RDF, качеството беше лошо, много голямо количество от отпадъците се депонираше, което щеше да доведе до бързо изчерпване на депото към завода. Благодарение на предишния директор - Николай Савов, заводът се върна в някакъв нормален ритъм на работа. Започна да произвежда повече RDF, депонирането намаля.

Но вече сме стигнали максимума на завода под тази му форма и именно за това направихме промяна в ръководството и то беше поето от Юлиян Даскалов. Неговата роля в момента е модернизация на завода и надграждане на съоръженията. Идеята е да удължим живота на завода, за да не се налага да правим нов.

Предвижда ли се нова клетка на депото, както и някакво трайно решение за оползотворяването на RDF, който сега се разнася и гори из страната?

- По принцип третата фаза на всеки такъв завод е изграждане на инсталация за оползотворяване. В момента разглеждаме възможности за малки модулни инсталации, които могат да оползотворяват определена част от отпадъците. Обследват се всички възможности и технологии. Идеята е на територията на завода да се направи една такава инсталация, но това е дълга процедура.

Частни инвеститори да не вземат да ви изпреварят? В Елин Пелин имаше един доста дискусионен проект за оползотворяване на RDF. Инвеститорът си каза, че ще ползва софийските отпадъци.

- Разбрах за това от общественото обсъждане, но никой не се е свързал с мен да пита. Но ако някой има инвестиционно намерение за изграждане на такава инсталация в близост до София, съвсем нормално е да иска да участва в търговете за купуване на софийския. Но общината би спечелила, ако има собствена инсталация.

Имате ли вече някакви варианти за нова такса смет на принципа "замърсителят плаща"? Той беше отложен на национално ниво, но едва ли ще ни се размине.

- Ако до времето, в което на национално ниво се приеме "замърсителят плаща", заработи депозитната система, тя ще облекчи доста работата, защото ще поеме сериозна част от отпадъците. Пластмасови бутилки и кенчета и сега трябва да отиват в разделното събиране, но това не се случва. Когато има икономически интерес тези отпадъци да се връщат в депозитната система, те ще изчезнат от общия битов отпадък и тогава ще смятаме много по-лесно какво е количеството на отпадъка от едно домакинство. Предстои и пилотен проект в три района, който трябва да тества варианти за изчисляване на такса смет.

Какви - индивидуални торби, контейнери, нещо друго?

- Индивидуални контейнери, торби за домакинствата в централната част и съответно зелените острови, които и сега съществуват.

Това означава ли, че отпада първоначалната идея основата да е броят на живеещите в дадено жилище?

- Гледахме примери и в други европейски градове. В Полша има градове, в които таксата се определя и от потреблението на водата за домакинството. Има доста варианти, но когато дойде времето, трябва да сме ги проучили и да сме готови.

Какво прави общината, за да се адаптираме към промените в климата, към зачестяващите екстремни явления като суша, жега, бури, наводнения?

- Имаме проект, който трябва да изследва как отделните видове дървета допринасят за охлаждането на земята, на въздуха. Имахме и пилотен проект за създаване на климатично убежище.

Обяснете какво е климатично убежище.

- Място, което съчетава сграда с климатизация, вентилация, растителност, безплатен достъп до студена вода. И то е отворено за свободен достъп за хората при екстремни температури. София е първият град, в който са изградени такива убежища и тепърва ще правим мрежа от тях. Не можем да се преборим с климатичните промени, трябва да се адаптираме.

Но иначе ще пуснем анкета, за да може хората да кажат какви мерки предпочитат - климатични убежища или решения като озеленени спирки със система за водна мъгла.

Подписахме и споразумение със Софийския университет за обследване на всички паркове, за да разберем какви са охлаждащите способности на отделните видове дървета. Информацията ще се използва при избора на видовете, които засаждаме на различни места в града.

Може ли и сега да се каже кои видове вече не са особено подходящи за града?

- Иглолистните видове например в последните години масово съхнат.
Няма неподходящи, но предвид климатичните проблеми най-страдащи в момента са конските кестени и иглолистните. И проблемът е не само в София, в цяла България.

В последните години се засаждат големи дървета, което е добре, но имате и план как да оцелеят в жегите? Поливат ли се?

- Засаждаме многогодишни дървета, които по-трудно съхнат, но пък по-трудно се захващат. Затова сме направили капкови поливни системи с едни торби, които вероятно сте видели. Те се пълнят с вода всеки вторник и петък, за да могат да напояват дърветата непрекъснато. Това обаче се прави в най-натоварените точки, където е силно изразен ефектът на градския топлинен остров - около големи пътни артерии. За тези в междублоковите пространства отговарят районните кметове. Там се полива с водоноска.

Кога паркът "Врана" ще отвори за посетители?

- Тази година няма да е. Предстои доста работа. Там имаше малко разногласия по приемане, предаване, но мисля, че вече сме изчистили всичко. Благодарим и на царското семейство, и на областната управа за това, че сравнително бързо успяхме да придвижим процедурата. В последната седмица успяхме да изнесем над 150 изсъхнали дървета от "Врана". Окосихме 300 декара трева, изнесохме над 300 тона зелени отпадъци. Трябва да премахнем още няколкостотин дървета. Ако есента е благоприятна и продължим със същите темпове, в края на пролетта или в началото на лятото догодина може да отворим парка за посетители.

"Врана" е паметник на градинското и парковото изкуство. Загубени ли са някои от редките видове в него, кога ще го възстановите?

- Редки видове не са загинали. Ще поддържаме парка така, както е. Където е необходимо, ще засаждаме нови видове, така както и в другите паркове. Обмисляме вариант за ново звено, което да се занимава само с "Врана".