Европарите за бизнеса ще се раздават директно от Брюксел след 2028 г.

Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период 2028 - 2034, разшираването на Европейския съюз и подкрепата за Украйна - това бяха основните теми на разговора между председателя на Европейския съвет Антонио Коща и българския премиер Румен Радев. Срещата се проведе в четвъртък на "Дондуков" 1, при закрити врата.

София е една от спирките на Коща в търсене на съгласие между страните членки относно новата 7-годишна финансова рамка на ЕС, която ще е по изцяло нова философия. Преди да кацне в българската столица, Коща обиколи Словакия, Литва, Естония, Латвия, Чехия, Хърватия, Унгария. Днес първо беше в Букурещ, а след София замина на визита в Атина.

Всичките тези страни са от т.нар. група "приятели на кохезията", която подкрепя предложението за рекорден бюджет от 2 трилиона евро. Срещу него обаче е "групата на богатите" - нетните донори, начело с Германия. Те поискаха съкращаване на разходите поне с една пета.

България подкрепя рекордния бюджет и се бори да получи до 23 милиарда евро безвъзмездна помощ през следващия програмен период, заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов в подкаст на Mediapool, който ще бъде излъчен в YouTube канала на Mediapool в петък. 

"Следващият бюджет на ЕС ще има изцяло нова архитектура, разработен специално за новата реалност, в която живеем. Тя изисква нов подход, с нов начин на разпределение на ресурсите. Договарянето на нови източници на средства е от ключово значение", каза Антонио Коща след срещата си с Радев.

Плановете са новата финансова рамка на ЕС да бъде договорена до края на тази година, но Коща призна, че това няма да е лесно, заради сблъсъка на интереси между отделните държави. "Всяка спирка от тази обиколка в държавите членки добавя важна част в пъзела", каза Коща. Той посочи, че 2026 г. ще е "ключова за ЕС, защото трябва да подобрим бюджета до 2034 г.".

Председателят на ЕС на няколко пъти се обърна към Радев с думите: "Скъпи Румене", като му благодари за "откровеността и конструктивния ангажимент".

Новият фонд "Конкурентоспособност"

Досега двата стълба на европейската политика бяха политиките на слижаване на регионите, т.нар. кохезия, и тази за земеделие, за които отиваха около една трета от европейските средства. Новата реалност - войната в Украйна, климатичните промени и пандемията, изведоха на преден план нови приоритети като отбраната и енергийната сигурност на Европа, както и дигиталната независимост и конкурентоспособност, реакцията при кризисни ситуации като природни бедствия - пожари и наводнения.

Това означава отделяне на средства и за новите предизвикателства. Предлага се създаването на изцяло нов фонд "Конкурентоспособност" с бюджет от около 400 милиарда евро. Той ще е на пряко подчинение на Брюксел и бизнесът вече ще кандидатства с проекти не пред националните власти, а пред европейските. Проблемът тук е, че този фонд изяжда част от средствата по кохезионния и аграрните фондове - нещо, с което България не е съгласна.

"Финансовата рамка е изпитание за Съюза, защото имаме високи амбиции за постигането на много цели, но все пак ресурсите са ограничени. Подкрепяме визията за силен фокус върху конкурентоспособността и сигурността на ЕС, но това не трябва да става за сметка на важни политики, като тези за сближаване и земеделие, за да имаме единен и проспериращ Европейски съюз", каза премиерът Румен Радев.

Той съобщи, че е предложил да се мисли върху един нов термин - "индустриална кохезия", която да дава на всички страни членки за участват равностойно в технологичното и индустриално развитие, за да няма Европа на две скорости.

"Да не говорим само за кохезия, както е до момента класическата кохезия по социални програми, по инфраструктура, а такава кохезия, която да дава възможност на всички страни членки да участват принципно, да участват равностойно в технологичното и индустриално развитие на Европа", обясни Радев.

Притесненията на по-слабо развитите страни са, че директното кандидатстване с бизнес проекти пред ЕС може да доведе до още по-голямо изоставане на по-слабо развитите региони и средствата да се съсредоточат в големите индустриални центрове.

Друго притеснение на "приятелите на кохезията" е, че се предлага през следващия програмен период пари да се дават не само на най-бедните региони, но и на тези в застой.

Радев и Коща са на едно мнение, че страните в ЕС трябва да обединят индустриалните и научните си сили в сферата на отбраната, както и да работят за по-добра свързаност - транспортна, енергийна и дигитална.

Новият регламент залага още всяка страна да има един План за национално и регионално партньорство, който ще включва фондовете за кохезия, социални дейности, земеделие, рибарство и социалните планове за климата. По този начин ще има единен набор от правила за всички фондове, според ЕС.

Накратко новият национален план за следващия програмен период силно ще прилича на сегашния план за възстановавяне и устойчивост, като средствата отново ще се дават на принципа пари и реформи, но все пак ще има и разлики.

Подкрепата за Украйна

Радев и Коща са обсъдили още отбраната и гарантирането на сигурността на Европа в днешните предизвикателни времена.

"Като говорихме за отбраната, трябва да подчертаем, че всички предизвикателства, пред които сме изправени в системата в областта на сигурността, изискват ние да обединяваме нашите усилия - научни, технологични, индустриални", каза Румен Радев.

От своя страна Коща заяви, че "време е Русия да спре тази война (с Украйна - бел.ред.) и да не я ескалира".

"Заплахите и сплашването от страна на Русия няма да отслабят нашата решимост да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, докато не бъде постигнат справедлив и траен мир. Русия трябва да разбере, че Европа няма да отстъпи. Напротив, ние ще засилим натиска върху Русия, докато тя не прекрати убийствата и не покаже истински ангажимент за мир. Време е да се спре войната. Време е да се прекрати огънят и да се открият истински мирни преговори", каза председателят на Европейския съюз.

Той припомни руските кибератаки в Европа, нарушения на критичната ни инфраструктура и руските дронове във въздушното пространство на страни от ЕС.

"Сигурността на Европа обхваща и разширението с Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Те заслужават да са част от ЕС. Това е една инвестиция, която ЕС трябва да направи", каза Коща. Той допълни, че е необходимо да има "конструктивен диалог" с тях, като присъединяването им зависи от изпълнението на поетите ангажименти.

В отговор Радев заяви, че Коща е добре запознат с българската позиция по повод разширяването на ЕС и я оценява високо. "Коща знае прекрасно, че България е силен двигател за интеграцията на съседните страни. Разширяването трябва да стане на базата на заслуги, а не заради конкретни геополитически причини", заяви Радев.