Иран е предложил на САЩ да отвори Ормузкия проток след седмица и да възобнови мирните преговори

САЩ и Иран могат да се върнат към точката, до която стигнаха през юни, като подпишат меморандум за разбирателство, предвиждащ отварянето на Ормузкия проток и провеждането на преговори за постоянно мирно споразумение.

Техеран е предложил на Вашингтон да възстанови корабоплаването през протока след една седмица и отново да започне преговори за окончателно уреждане на конфликта. Това е заявил иранският външен министър Абас Арагчи пред група журналисти и експерти в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН, съобщава Financial Times.

"Чрез посредници представихме на САЩ план, според който при изпълнението на определени условия... протокът ще бъде отворен след седем дни", каза Арагчи.

След това цената на фючърсите на петрола Brent по време на петъчната търговия падна под 106 долара за барел; предния ден тя беше надхвърлила 108 долара.

Според иранската страна предложението се основава на меморандума за разбирателство от юни. Делегациите на САЩ и Иран са обсъдили ситуацията в Ню Йорк чрез катарски посредници. И двете страни заявиха, че преговорите са били конструктивни, но иранците са изразили насаме скептицизъм относно това дали САЩ ще спазват каквито и да било договорености, пише FT.

Според хора, запознати с хода на преговорите, американската страна е заявила, че няма намерение да се връща към меморандума за разбирателство и настоява за сключването на по-всеобхватно споразумение, което да обхваща не само ситуацията в Ормузкия проток, но и ядрената програма на Техеран.

Самият меморандум обаче също предвиждаше постигането на дългосрочна договореност относно ядрената програма. Предвиждаше се също САЩ да облекчат санкциите срещу Иран и да му върнат част от замразените активи, а Израел незабавно да прекрати военните действия в Ливан.

По думите на Арагчи Техеран не бърза и всичко зависи от Вашингтон:

"Планът е напълно ясен. Веднага щом те го приемат, още от следващия ден може да започне отброяването и след седем дни протокът ще бъде отворен."

В замяна Арагчи е поставил по време на преговорите в Ню Йорк редица условия, включително незабавно прекратяване на американската морска блокада, размразяване на иранските активи и прекратяване на войната "на всички фронтове". Вероятно под последното се имат предвид израелските операции в Ливан срещу бойците на "Хизбула", които са подкрепяни от Иран, съобщава Bloomberg, позовавайки се на ирански държавни медии.

Представител на Белия дом е заявил, че Тръмп продължава да е готов за преговори с Иран, но е подчертал, че САЩ нямат необходимост да водят такива преговори, тъй като заемат силна позиция благодарение на затягащите се санкции и морската блокада, които подкопават иранската икономика.

Според Ричард Хаас, почетен президент на Съвета за международни отношения, и Каролайн Кисейн, заместник-декан и професор в Центъра за глобални въпроси към Училището за професионални изследвания на Нюйоркския университет, обаче настоящата ситуация не може да продължава дълго.

"Войната се разпространи към ключови обекти от енергийната инфраструктура на региона, включително маршрути, които преди позволяваха да се компенсира блокирането на Ормузкия проток", например износа на саудитски петрол през Червено море, пишат те в Foreign Affairs.

Според тях Вашингтон вече трябва да намери изход от ситуацията, тъй като половин година атаки и икономически натиск не са принудили Техеран да направи отстъпки, "и няма основания да се смята, че тези стратегии... ще го накарат да промени поведението си днес".

Хаас и Кисейн определят връщането към дипломатическо уреждане като вариант, който би ограничил продължаването на конфликта. Според тях САЩ трябва да се опитат да постигнат с Иран споразумение, което да включва не само прекратяване на огъня, но и план за гарантиране на свободното корабоплаване по жизненоважните водни пътища, както и мерки, които да стимулират Техеран да спазва условията му.

Вашингтон също така трябва да насърчи Саудитска Арабия да търси подобно уреждане с йеменските хуси, които заплашват износа ѝ на петрол през Червено море, смятат експертите:

"Посредничеството за постигането на тези примирия ще изисква болезнени отстъпки както от Вашингтон, така и от Рияд. Продължаването на тази война обаче ще доведе до икономическа катастрофа, а това би било много по-болезнено."

Междувременно регистрираните преминавания на търговски кораби през протока са намалели до девет в четвъртък спрямо 14 в сряда, съобщи Ройтерс, позовавайки се на предварителни данни за проследяване на корабоплаването. Осем кораба са излезли от Персийския залив и един е влязъл в него. Средният брой преминавания за последните десет дни е 18.

Данните не обхващат кораби, които евентуално преминават с изключени транспондери. Преди началото на войната на 28 февруари през протока обичайно са преминавали около 125 големи търговски кораба дневно, а маршрутът е обслужвал около една пета от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ.

През протока Баб ел Мандеб в четвъртък са отчетени 26 преминавания, почти без промяна спрямо предходния ден, сочат данни на аналитичната компания "Кплер“ (Kpler).

Нарушенията в доставките увеличават натиска и върху прехвърлянето на петрол от кораб на кораб в Оманския залив. Според търговски източници и анализатори, цитирани от Ройтерс, тези операции са достигнали пределите на капацитета си, след като Саудитска Арабия е пренасочила износ от Червено море.

След атаката срещу нефтопровода "Изток-Запад“ на 13 септември, която спря износа от пристанище Янбу, "Сауди Арамко“ (Saudi Aramco) е продала над 60 млн. барела петрол за претоварване между кораби край Сохар, Оман, през септември и октомври.

Според данни на "Кплер“ саудитският износ на суров петрол през Ормузкия проток се очаква да достигне 3,6 млн. барела дневно през септември спрямо около 900 000 барела дневно през август. Увеличението засилва търсенето на супертанкери и повишава транспортните разходи.

Дневната ставка за наемане на много голям танкер за суров петрол по маршрута от Близкия изток до Китай е достигнала рекордните 1,27 млн. долара в понеделник, сочат данни на Ел Ес И Джи (LSEG).

Според аналитичната компания"„Вортекса“ (Vortexa) една операция по прехвърляне на товар между кораби вече отнема близо десет дни спрямо пет до седем дни по-рано. Забавянията насочват купувачите към алтернативни места за претоварване край Индия и Малайзия или към директни доставки до рафинериите.