Какво мислят преподавателите за "единия учебник" на Румен Радев

"Министър Вълчев се ангажира ние да имаме само един учебник по български език и литература, само един учебник по българска история и по география". Това обяви премиерът Румен Радев от с. Раковица, където беше на 15 септември за тържеството по случай първия учебен ден.

Думите на премиера разделиха хората на "за" и "против" идеята за "само един учебник". Някои приеха решението като "логично", други като "носталгично" и препращащо към време, "в което всички имахме един учебник", а трети като - "тиранично".

Според Радев пък то изглежда е "патриотично". "Това е важен елемент от нашите усилия децата да имат равен достъп до образование, да върнем възпитанието в училище и да имаме на изхода на образованието граждани, които да имат креативност, да опознават добре своята родина и да я обичат", обясни министър-председателят.

География: "Не е лошо да учат колко е красива родината, но не бива да се залита"

"Няма нищо лошо да се изучава колко е красива родината, трябва да има и такива елементи в учебното съдържание. Трябва децата да се гордеят с това. Обаче младите хора живеят в един много глобализиран свят, в който вече имаме роботи, имаме изкуствен интелект, имаме иновации. Светът се движи много бързо и не трябва да допускаме ние да се връщаме назад към прекалените залитания в посока на патриотизма", каза пред Mediapool доц. Евгения Сарафова - съосновател на Географ БГ, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет и експерт по ГИС и дистанционни изследвания.

Сарафова не подкрепя идеята да има само един единствен уебник по География. Тя обяснява, че в момента учителите имат възможност да изберат най-удобния за тях учебник според училището, учениците и профилите.

"Да кажем, в училище, в което географията не е фокус и по география се изучава само задължителната част, преподавателите предпочитат да изберат такива учебници, в които съдържанието е по-кратко представено. В тези учебници няма много допълнителни неща - повече текст или рубрики за любопитни факти. И обратното - на местата, където има връзка между географията и профилите на учениците, паралелките и спецификата на самото училище, тогава, разбира се, избират друг тип учебници", казва тя.

"Изключително важно е преподавателите да имат тази свобода", добавя Сарафова.

По думите ѝ международният опит също дава предимство на този подход и в Европейския съюз никъде не се наблюдава централизация що се отнася до учебниците.

"Не само нямаме един учебник, но и навсякъде има абсолютна свобода, дадена на преподавателите, да избират учебниците. Има някои образователни системи, в които даже няма задължение учителят да използва учебник. Ако той иска, може сам да им приготви ресурси. Въпросът е учениците да са изучили материала, оттам нататък преподавателят сам да може да избира как да стане това", посочва тя.

Според Сарафова дори идеята на българското правителство да се реализира у нас ще има най-малко два учебника по география:

"Ако са решили действително това нещо да се случи, предполагам, че ще има един учебник за общообразователна подготовка и един за профилираната подготовка. Ще са два различни за различните типове учебни програми".

Въпросът според нея е концептуален и се отнася до това дали изобщо МОН трябва да се намесва в тази част от образователния процес. "Държавата трябва да контролира какво да се учи, но не и как, защото това просто не е възможно", смята Сарафова.

Вместо това тя смята, че образователното ведомство трябва да се концентрира върху обновяването на учебното съдържание. "Трябва да има олекотяване откъм факти, засилване на упражненията, свързани с логическото мислене и причинно-следствените връзки, използване на реални данни - информация от дронове, сателити и други технологии. Всички тези неща биха превърнали географията в онзи иновативен предмет, който заслужава да бъде", казва Сарафова.

"В крайна сметка, тези хора, добре, ще ги научим на патриотизъм, ще ги учим на религия, но това с какво ще допринесе да си повишат резултатите на PISA и да не ни е срам, че сме на последно място в Европа или да си намерят работа", попита още тя.

История: "Сигурно искат да зачеркнат споровете"

"Правителството сигурно просто иска да премахне различните версии по спорни моменти. Дано не е във вреда на историята и във вреда на България", каза пред Mediapool Сашка Александрова, която е учител по история в гимназиален етап с дългогодишен опит.

Като такива спорни моменти Александрова изброява: създаването на българската държава, отношението между славяни и прабългари в етническия състав, покръстването на българите, падането на България под византийска власт, падането на България под османска власт, целия период на т. нар. "тъмни векове" до Възраждането, Априлското въстание, Руско-турската война и Освобождението.

"За покръстването, например, се коментира защо сме го приели от Константинопол, а не от Рим? Спор има и за датата на покръстването. В различни учебници са посочени четири или пет дати - 863 г., 864 г., 865 г., 866 г.", посочва тя и обяснява, че различните историци датират покръстването по различен начин - от момента, в който е подписан договорът с Византия и Борис приема да се покръсти, до годината, в която се смята, че е приключил целият процес.

По думите на преподавателката в годините е имало периоди, когато по история на пазара е имало повече от 6 учебника, в които има разминавания и различни мнения за подобни събития.

"Когато имаме "само един учебник" и той стане задължителен, мисленето на децата ще се насочи само в една посока и така няма да може да се обърне внимание на спорния момент. Как да се коментира дадено събитие, когато стигнем до момента "в учебника пише така и точка"? Аз не съм "за" да има само един учебник, но не подкрепям и да има прекалено много, защото правят учениците несигурни, когато трябва да се явят на матура", обяснява тя.

Според Александрова нито учители, нито ученици е добре да разчитат само на учебника по история.

"Учебникът не винаги е най-точен що се отнася до историята. На добрият учител не му трябва учебник. Аз винаги съм работила с учениците си по документи и карти. Много рядко сме се спирали на него", смята тя.

По думите ѝ в клас трябва да се дискутират всички версии, а основна опора за учениците да бъдат историческите извори. "Децата трябва да бъдат по-близо до документите, отколкото до мнението на историк, хванал една част от събитието", категорична е тя.

БЕЛ: Учебниците са твърде много, но по-важно е съдържанието

Според преподавателката по български език и литература Любка Николова по предмета и има твърде много учебници, като текстът в някои от тях е на много висок стил и не е разбираем за учениците.

"Аз се сещам за поне 7 или 8 учебника, сигурно са повече. Толкова много учебници наистина не са необходими, още повече, че има издателства, които имат 4 подиздателства. Между учебниците има и разминавания", посочва учителката.

Все пак Николова не смята, че учебникът трябва да бъде "само един", а, например два, за да могат учителите все пак да имат избор.

Фокусът на правителството според учителката трябва да бъде върху учебното съдържание.

"Има произведения, които не се изучават в подходящата възраст - децата не могат да ги разберат. Отделно от това в последните класове са разпределени в тематични кръгове и включват произведения от различни епохи. Някои от произведенията, които отпаднаха в последните години, са много ценни", посочва тя.

"Абсолютен приоритет" 

По въпроса с учебниците има много неизвестни. При всички случаи и сега учебниците не излизат на пазара без държавен контрол. Проектите преминават през оценяване за съответствие с държавния образователен стандарт, след това се оценяват от учители, а чак след това одобрените проекти се утвърждават със заповед на министъра.

При географията, историята и българския език и литературата въпросът за "единия учебник" излиза далеч отвъд избора на учебник. Това са предметите, които изграждат ценностната система, националната идентичност и способността на децата да мислят критично. Затова според критиците на идеята на Радев опасността е не просто в по-малкия избор за учителите, а в прекомерната централизация на съдържанието и възможността МОН да се превърне в своеобразно "Министерство на истината".

Премиерът определи реформата в образованието като "абсолютен приоритет" на правителството. Ако целта наистина е учениците да получават по-качествено образование, държавата трябва да съсредоточи усилията си най-сетне да довърши промяната на учебните програми и обновяването на учебното съдържание.