Киберсигурността на бизнеса: защитите растат, но и атаките поумняват

Надали има човек, на когото да не му се случва ден през ден, а понякога и два-три пъти дневно, да получи на служебната си електронна поща "важно" писмо – я от "банка", която иска да потвърдиш данни или плащания, я от "доставчик" на облачни, телекомуникационни или други услуги, който те предупреждава за изтичащ договор или за наближаваща сметка.

Много от хората са обръгнали на подобни атаки и директно трият мейли от банки и компании, с които нямат отношения, а ако имат, преди да отворят прикачения файл, внимателно четат и проверяват информацията в съобщението. Но често то изглежда толкова истинско и по случайност служителят има отношения с компанията, от чието име е изпратено, че бива отворено, без да се обърне внимание на формата на файловете.

И тогава "гръмва" не само компютърът, от който са отворени вредните съобщения, но същото може да се случи с работните станции в целия офис, ако са свързани в мрежа.

И макар че повечето компании провеждат обучение на своите служители по киберсигурност, а от близо две години са в сила евроизискванията DORA и NIS 2, задължаващи банки, застрахователи, доставчици на платежни услуги и големи предприятия да имат системи за киберсигурност, все още инцидентите с пробиви на системите не са никак малко.

Според "Информационно обслужване" България е регистрирала 1513 киберинцидента през 2025 г., причинени от DDoS атаки (атаки за отказ от услуга), фишинг имейли и такива, които създават фалшиви самоличности, или заразяване на работните станции на потребителите с цел кражба на идентификационни данни и банкови сметки. Какви са щетите от това обаче не се съобщава.

Кибератаките – все по-чести и по-сложни

Днес кибератаките нарастват както по брой, така и по интензитет и сложност, коментира Божидар Банчев, директор "ICT и инфраструктура" в А1. Между 100 и 150 сигнала на ден се получават в дирекция "Киберсигурност" на ГДБОП според данните само от компрометиране на бизнес имейли и измами с променен IBAN. Над 9200 DDoS атаки са регистрирани през втората половина на 2025 година в България. Те са били със средна продължителност от над 1 час и по няколко вектора едновременно, а при някои случаи са достигнали до 16 различни вектора, според платформата Netscout, която проследява и анализира взаимодействията и трансакциите на бизнеса на база трафични данни.

Сред най-често атакуваните са организации от технологичния сектор, финансови компании, но и секторите на консултантските услуги, здравеопазването, търговия на дребно, производството, недвижимите имоти, енергетиката, хотелиерството и държавни и общински организации. При ресторантите, например, DDoS атаките са достигнали продължителност от средно 81 минути, сочат данните за България. 

По думите на Банчев има трицифрен ръст на DDoS атаките и жертвите на рансъмуер. Петкратно са се увеличили т.нар. хиперобемни атаки с над 100 милиона пакета в секунда. А според прогнозите на Statista загубите в резултат на киберпрестъпления в световен мащаб ще достигнат близо 14 трилиона долара до 2028 година.

Как може да се предотврати това? Достатъчна ли е дигиталната култура на българите? Въвели ли са българските компании изискванията на DORA и NIS2 за повишаване на киберсигурността си? Как се е отразило това върху фирмите, които работят за защита от хакерски и други атаки? Защо други изостават?

Киберсигурността все още не е приоритет на повечето български фирми

Любопитното е, че 74 на сто от българите смятат, че дигиталната политика трябва да има висок приоритет за Евросъюза, според специалното проучване на Евробарометъра за дигиталното десетилетие от 2026 г. В същото време обаче само 31.28% от бизнес организациите използват над 5 решения за киберсигурност, а средното ниво на фирмите в Европейския съюз, които правят това, е 56.85%, сочат данните от доклада Digital Economy and Society Indicators за България. 

Банчев цитира проучване на Българската стопанска камара от 2025 г., според което едва 9.4% от анкетираните български компании заявяват, че са напълно готови за NIS2, а около 25% са в процес на подготовка. Приблизително 20% смятат, че покриват евроизискванията, но се нуждаят от допълнително обучение, а една трета още не са започнали подготовка или не знаят, че попадат в обхвата. В инвестиционните планове на 28 на сто от фирмите е въвеждането на системи за киберсигурност, сочат още данните на камарата.

Божидар Банчев

Те определено показват изоставане на българския бизнес в сферата на киберсигурността.
За 40% от фирмите основната причина е недостигът на експерти и цифрови умения. Сред останалите проблеми са необходимите инвестиции, неяснотата около обхвата на европейските изисквания, както и късното въвеждане на директивата в българското законодателство. При по-малките компании често няма отделен специалист по киберсигурност.

Външните киберуслуги като решение на проблемите

И точно тук на помощ идват професионалните екипи на А1, които предоставят специализирани услуги за постигане на съответствие с евроизискванията за киберсигурност. Наред с тях компанията предлага на корпоративните клиенти и обучения по киберсигурност за техните служители, за да са подготвени да разпознават потенциални кибератаки и да противодействат.

"Забелязваме положително отражение върху начина, по който организациите подхождат към киберсигурността на бизнеса си. DORA и NIS2 спомогнаха за това българските компании да поставят отговорността за киберсигурността на управленско ниво. Те въведоха по-строго докладване и тестване и разшириха контрола върху технологичните доставчици", отбелязва Божидар Банчев.

Той признава, че в краткосрочен план това увеличава разходите за компаниите и административното им натоварване, но в дългосрочен създава по-добра готовност за предотвратяване, ограничаване и възстановяване от киберинциденти.

Но и хакерите се адаптират

Експертът обаче предупреждава, че тъй като DORA и NIS2 промениха поведението най-вече на киберзащитниците, хакерите вече се адаптират. Вместо само да атакуват инфраструктурата директно, те все по-често търсят достъп през служители, компрометирани акаунти, външни доставчици и откраднати данни. Регулациите повишават устойчивостта, но едновременно преместват атаката към най-слабото звено в екосистемата.

В резултат на сътрудничеството на А1 с бизнеса в тази сфера чрез специализирани пакети, които обхващат GAP анализи, решения за киберсигурност на данните и мрежова защита, част от компаниите вече са значително по-устойчиви на кибератаки. Напредъкът обаче остава неравномерен, казва представителят на българския технологичен лидер.

"Най-осезаем е той в банките, телекомуникациите, енергетиката и други отдавна регулирани сектори, където има по-силно участие на ръководството, повече инвестиции и по-последователно прилагане на защитни мерки. Това не означава непременно по-малко успешни атаки, а по-добра способност те да бъдат предотвратявани, откривани навреме, ограничавани и управлявани", допълва Банчев

По думите му най-сериозните рискове продължават да бъдат фишингът и социалното инженерство, компрометираните пароли, човешките грешки, вътрешните заплахи и ransomware атаките. Към тях се добавят бавното отстраняване на уязвимости, недостатъчното тестване, наследените системи и зависимостта от външни ИКТ доставчици.

Навременната реакция при атака е от изключителна важност, сн. GettyImages

Цялостна защита и индивидуален подход от А1

За да отговори на тези рискове, А1 предлага цялостна защита, която включва управлявани защитни стени, защита на крайни устройства и сървъри, SIEM за централизирано наблюдение, DDoS защита, Web Application Firewall, решения за предотвратяване на изтичането на данни и Cyber Backup за тяхното сигурно съхранение и бързо възстановяване.

"Нашият подход започва с анализ на конкретния бизнес, неговата инфраструктура и критичните процеси, така че решенията да отговарят на реалния риск, а не просто на формално изискване. А1 съчетава технологии на утвърдени международни партньори със свързаност, центрове за данни и експертността на сертифицирани специалисти, които подпомагат клиентите от оценката и внедряването до наблюдението, реакцията и възстановяването. Така киберсигурността се превръща от набор от отделни продукти в постоянен и управляван процес, който защитава данните, непрекъсваемостта и доверието в бизнеса", отбелязва Банчев.

По думите му най-често компаниите търсят професионална киберзащита, когато осъзнаят, че рискът вече не засяга само IT системите, а приходите, репутацията и непрекъсваемостта на бизнеса. Поводът често е преживян инцидент, опит за измама или необходимост от съответствие с NIS2 и DORA. Зад това решение обаче стоят и зачестилите фишинг и рансъмуер атаки, опитите за кражба на служебни акаунти, рискът от изтичане на чувствителни данни и липсата на достатъчно вътрешни специалисти за постоянен мониторинг и бърза реакция.

А1 отговаря на потребностите от киберзащита с цялостен подход, който започва с анализ на риска, инфраструктурата и критичните бизнес процеси, а не с избора на отделен продукт. "Подпомагаме клиентите при оценката на готовността им за NIS2, дефинирането на процеси, роли и отговорности и изграждането на подходящ модел за защита. Портфолиото ни включва управлявани защитни стени, защита на крайни устройства и сървъри срещу рансъмуер и zero-day атаки, SIEM, DDoS защита, Web Application Firewall, Data Loss Prevention, Cyber Backup, управление на уязвимости и защита на служебни мобилни устройства", допълва Банчев.

Отбиване на DDoS атаки всеки ден

"Комбинираме решенията на утвърдени технологични партньори със свързаността, центровете за данни и експертността на сертифицираните специалисти на А1. Така покриваме целия процес – от оценката и превенцията до наблюдението, реакцията и възстановяването. Целта е клиентите да получат ясна видимост върху риска, навременно предупреждение, минимално прекъсване на работата и доказуемо регулаторно съответствие, без непременно да изграждат голям собствен екип по киберсигурност", казва още той.

По думите му решението на А1 за защита от DDoS атаки предотвратява десетки опити всеки ден, но за по-сложните атаки, пробиви във вътрешни системи, кражба на информация, криптиране на данни трудно е да се даде точна бройка. Освен това повечето компании не желаят да споделят такива данни или обвързват работата по инциденти с договори за конфиденциалност.

"Наблюденията ни показват интересна статистика за опитите за пробиви през работни машини за три различни компании с около 100 души персонал, разделени според степента на подготвеност на служителите на тема киберсигурност. Ако условно ги разделим на напълно неподготвени, със средно и добро ниво на подготвеност (ИТ фирми, ИТ служители). Докато при първите има инциденти почти всяка седмица, след инсталиране на софтуер за защита на работните станции, при вторите това се случва около 1 път месечно, а при добре подготвените – само няколко пъти в годината", обяснява Банчев с данни ефекта от партньорството на А1 с фирмите, които са се доверили на услугите на технологичната компания.