Над 400 трудови инцидента годишно в България са свързани с жегите

Над 400 трудови инцидента годишно в България са свързани с горещините, прегряването и работата на открито. Общо над 2100 души годишно претърпяват трудова злополука в страната. Това показва анализ за безопасността и здравето при работа на д-р инж. Владислава Кирова, стратегически консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост с над 25 години опит и ръководител на служба по трудова медицина.

По данни на Евростат, цитирани в анализа, един от всеки петима работници в Европейския съюз е изложен на екстремно високи температури и топлинно натоварване на работното място. В ЕС годишно се регистрират над 2.83 млн. нефатални трудови злополуки и близо 3300 фатални.

Строителството и селското стопанство са сред секторите с най-висок риск от фатални инциденти през летните месеци заради работата на открито и излагането на екстремни температури.

Опасността от трудови злополуки започва да се увеличава още при сравнително умерени на пръв поглед температури. При температури между 30 и 33°C рискът е с 5-7% по-висок спрямо нормални температури от около 15-16°C. При над 38°C опасността нараства с 10-15% заради дехидратация, замайване, умора и забавени реакции.

Особено рискови са горещите дни, които не достигат официалните критерии за "топлинна вълна". По данни, цитирани от Кирова, около 80% от трудовите злополуки, свързани с топлина, възникват именно в единични горещи дни.

Кога жегата става опасна

Рискът за организма не зависи единствено от показанията на термометъра. Значение имат също влажността на въздуха, движението на въздуха и топлинното излъчване от асфалта, бетона и сградите.

При високи температури организмът се опитва да се охлади по два основни начина – увеличава притока на кръв към кожата и активира изпотяването. Самото изпотяване обаче не охлажда тялото. Охлаждането настъпва, когато потта се изпарява. При висока влажност или липса на движение на въздуха тя може да се стича по кожата, без да осигурява достатъчно охлаждане.

При продължително топлинно натоварване организмът губи вода и соли, сърцето работи по-интензивно, а физическата и умствената работоспособност намаляват. Това повишава риска от грешки и инциденти, особено при дейности, които изискват концентрация, координация и работа с машини.

Три предупредителни сигнала

Първите симптоми на прегряване могат да се проявят с болезнени мускулни крампи, особено в прасците, бедрата и корема. Те са знак за загуба на течности и соли и налагат прекъсване на работа, охлаждане и прием на течности.

При топлинно изтощение се появяват главоболие, гадене, силно замайване, отпадналост, ускорен пулс и студена, лепкава кожа. В този момент работата трябва да бъде прекратена и човекът да бъде преместен на прохладно място.

Най-тежкото състояние е топлинният удар, който е медицинска спешност. Признаците могат да включват обърканост, нарушена реч, загуба на съзнание и силно нагорещена кожа. При съмнение за топлинен удар е необходимо незабавно охлаждане на човека и търсене на спешна медицинска помощ.

Как да се намали рискът

При работа в горещо време не бива да се чака появата на жажда, тъй като тя е сравнително късен сигнал за дехидратация. Препоръчва се редовен прием на течности на малки количества, а при продължително физическо натоварване – и възстановяване на загубените електролити.

Работещите на открито трябва да използват подходящо защитно облекло и защита за главата, включително шапка или каска със сенник, когато условията позволяват.

Особено важно е колегите да следят един за друг за признаци на прегряване. Залитане, объркано или неадекватно говорене, силно замайване и загуба на съзнание са сигнали за незабавна реакция.

Горещините представляват риск не само за хората, които работят под пряко слънце. Асфалтът, бетонът и сградите акумулират и излъчват топлина и могат значително да увеличат топлинното натоварване в градска среда. Затова организацията на работата, почивките и достъпът до прохладно място са съществена част от превенцията на трудовите инциденти през летните месеци.