Най-бедните доплащат най-много: Българите са извадили 300 млн. евро от джоба си за лекарства по НЗОК

Българите са доплатили близо 300 млн. евро за лекарства за домашно лечение или средно 6.78 евро на опаковка през 2025 година, показват данните в новия интерактивен калкулатор за доплащането в здравеопазването – Доплащане.бг, разработен от Експертния клуб за икономика и политика (EКИП). Парадоксално най-голямо е доплащането в едни от най-бедните области на страната като Видин и Враца. Средното доплащане от джоба на пациентите в страната е 24.8%, докато във Видин хората са извадили от джоба си 33.1% от стойността на лекарствата, които са били частично реимбурсирани от НЗОК.

Във Враца делът на доплащане от пациентите е 30.6%. Други области с над средния за страната процент на доплащане са Силистра (29.7% ), Добрич (29.2%), Габрово (29.2%).

Освен за доплащането от пациентите, данните хвърлят светлина и относно дела, който производителите на лекарства поемат под формата на отстъпки към Здравната каса и програми за пациентите. Така се оказва, че НЗОК покрива 68% от стойността, а останалите 32% се разпределят между пациентите и производителите – 24.8% или 293.7 млн. евро се поемат от пациентите, а 7.4% или 87 млн. евро – чрез отстъпки и програми на производителите.

Според здравния икономист Аркади Шарков едно от обясненията защо във Видин и Враца хората доплащат най-много за лекарства може да се търси в достъпа до лечение с протокол по линия на Здравната каса. Така в София, където има лесен достъп до лекари специалисти и комисии, които издават протоколи за лечение по НЗОК, доплащането е най-малко – пациентите поемат едва 19% от стойността на лечението. Под средното за страната доплащане се забелязва и в Пловдив, където пациентите поемат 23.2% от стойността на терапията. Във Варна, Бургас и Плевен доплащането е от порядъка на 26%-27%.

Широкоразпространените социално-значими незаразни хронични болести като хипертония, предсърдно мъждене, диабет тип 2, стенокардия, сърдечна недостатъчност и последици от инсулт формират основния дял от доплащането за лекарства по НЗОК в България. Причината е, че това са лекарства за най-масовите заболявания, които стотици хиляди българи приемат. Доплащането за опаковка при тях обаче е едно от най-ниските. Българите доплащат средно 3.74 евро на опаковка за лекарства за сърце и хипертония, 3.80 за стенокардия, 4.24 евро за неинсулинозависим захарен диабет и 6 евро за лекарства след прекаран инсулт. При инсулинозависимия диабет доплащане на практика няма.

По-сериозни разходи за пациентите формират лекарствата за предсърдно мъждене, където средното доплащане за опаковка е 20 евро. Едно от най-високите доплащания е за пациентите с остеопороза, които вадят от джоба си между 40 и 60 евро на опаковка в зависимост от тежестта на заболяването. При тях пациентът поема 54% от стойността на лекарствата, а НЗОК – 46%. Лекарствата за белодробен емболизъм се поемат 63% от пациента и 37% от НЗОК и средното доплащане за опаковка е над 40 евро.

Интерактивният калкулатор позволява на потребителите да изберат конкретно заболяване или лекарствена група и да видят средното доплащане за една опаковка. На базата на тази стойност потребителят може да изчисли и ориентировъчния си месечен разход за лечение, като посочи колко опаковки използва месечно.

България от години е държавата с най-висок дял на доплащане от джоба на пациентите в ЕС. Публичното финансиране в България покрива 63 % от разходите за здравеопазване, което е много по-нисък дял от средния за ЕС от 80 %, като почти всички останали разходи се поемат директно от пациентите. Въпреки че страната ни отделя за фармацевтични продукти 33% от общите си разходи за здравеопазване, което е най-високият дял в ЕС, покритието с обществени средства на лекарства в аптеките е най-ниското в ЕС. Това създава висока финансова тежест за пациентите, като домакинствата плащат директно над 75 % от тези разходи, сочат данните от последния здравен профил на България'25 на ЕК и ОИСР.

"С оглед на големия процент на доплащане за лекарства държавата трябва да се погрижи и да осигури достъп до повече иновации, които са напълно покрити и да увеличи процента на реимбурсация на широко достъпните терапии. Доплащането при лекарствата е видимо, но голяма част от доплащанията извън това остават скрити, и за държавата, и за пациента. Следващата стъпка е да се обърне специално внимание на медицинските изделия", коментира Аркади Шарков. Следващ свой анализ ЕКИП ще посвети на това какви са разходите за лекарства на свободния пазар, извън покриваното от НЗОК.

Според Шарков доплащането за лекарства е значимо като размер за пациентите, но като дял от обществения ресурс за здравеопазването не би представлявало толкова съществен разход, за да се минимизира.