Новата цел на България – газови магистрали и хъб

Еврокомисарят за Енергийния съюз Марош Шефчович ще сондира руското мнение за идеята на българския премиер Бойко Борисов газопроводът "Южен поток" да бъде построен през Черно море и да завършва във Варна с газоразпределителен център (хъб), който да захранва Европа с природен газ. Това стана ясно сред срещата му с Борисов в понеделник в Брюксел, където българският министър.-председател се отби на прибиране от Париж, където се включи в марша на солидарността. Разговорът Шефчович-Борисов бе проведен в навечерието на посещението на еврокомисаря в сряда в Москва, където той ще разговаря с руския енергиен министър Александър Новак за спирането на "Южен поток" и последиците от това за България.

Идеята за "газовото хъбче" на Борисов дойде на 10 декември, след като десет дни преди това руският президент Владимир Путин обяви прекратяването на проекта "Южен поток" и пренасочването на тръбата към Турция. Планът бе представен от българския енергиен министър Теменужка Петкова на руския ѝ колега Новак на 19 декември, но тогава той ѝ обясни, че до момента Русия не е получила официално предложение от Европейската комисия за обсъждане на газов хъб на територията на България, но ако го получи, е готова да го разгледа.

Сега Шефчович изрази подкрепата си за създаването на газови хъбове, които могат да играят важна роля в развитието на регионалните пазари на газ. Тези газови хъбове могат да функционират само при спазването на определени предварителни условия - подходяща инфраструктура, прозрачност и ликвидност, недискриминационен достъп до доставчици и клиенти, предупреди той.

Чака се окончателната руска дума за хъба и "Южен поток"

След обявената от Шефчович подкрепа за проекта за газовия хъб и обещаните разговори в Москва Борисов разчита това да реши окончателно съдбата на "Южен поток" и евентуалния газов хъб. Друг е въпросът, че макар и вицепремиерът Томислав Дончев да обяви в края на миналата година, че идеята за газовия хъб вече е внесена за кандидатстване за финансиране от европейския план "Юнкер", досега не са давани дори приблизителни параметри като евентуален капацитет и цена на най-новия ни енергиен проект.

Идеята за българския газов хъб ще бъде обсъдена и на първата среща за енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа, която ще се проведе в България, но предстои да бъде уточнена датата. От думите на Борисов обаче стана ясно, че срещата ще е през февруари.

"Не можеме да тръгнеме и да питаме руската страна, искате ли да правим газов хъб, защото първо по силата на това пълномощно трябва да питаме колегите. Казали сме нашето виждане. Сега, когато отиде в Москва в сряда ще постави тази задача, в сряда вечер ще знаеме какво мислят по тази тема, твърдо ли са решили да отидат в Турция, дали има смисъл да се говори. Разбрали сме се, дето се вика, от аерогарата комисарят да ми се обади и да ми каже какво е становището там. На базата на него веднага ние ще предоставиме следваща информация или следващ проект в кратко време. Така, че до февруари, когато мислиме да е срещата в София, ако ще има - да знаеме, че ще има и да работим по него, ако ще няма - няма, затваряме проекта и спираме", каза Борисов след срещата си с Шефчович.

Премиерът дори се размечта как в хъба "към 170 – 200 млн. куб. метра газ могат да дойдат от нас“ от бъдещите добиви от Черно море, а към тях може да се добавят и количества шистов газ след 10-15 години, ако има нова технология, която да опазва околната среда

В срещата е участвал и еврокомисарят Мигел Ариас Канете, отговарящ за мерките по климата и енергетиката, и тримата са обсъдили енергийните предизвикателства пред България и развитието на газовата инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа. София е подкрепила отново създаването на Енергиен съюз за повишаване конкуренцията в енергийните доставки, а Брюксел – диверсификацията на газовите доставки в България. От ЕК са обещали да тласнат напред рентабилните регионални решения, базирани на регионално сътрудничество и солидарност.

И двата ни реактора може да станат разменна монета между Русия и ЕС

Борисов е представил пред Шефчович и проблемите с удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй“. На брифинга премиерът обясни, че рехабилитацията на двата реактора може да струва скъпо и да продължи дълго време. "Надявам се, че това няма стане разменна монета и България да попадне между Русия и ЕС в тази проблемна ситуация“, коментира още той.

"Генералът на българската енергетика е българското правителство и граждани, а не Русия“, каза в отговор Шефчович.

Преди това, на среща с еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу, Борисов коментира, че България има амбиции да се превърне в страна, която добива и изнася енергийни суровини и "вече говорим за газови магистрали".

"Радостен съм, че ЕК отчита, че България е на фронтовата линия предвид проблемите с "Южен поток" и спрените проекти за АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис", от една страна, и от друга – ситуацията по границата с Турция и засиленият бежански натиск. С вашето отношение вие ни помагате за стабилността на страната", заяви Борисов.

"Политическата стабилност е особено важна за нас и е наш дълг да направим всичко по силите си, за да защитим най-чувствителната от географска гледна точка граница в лицето на България", каза Корина Крецу. Тя е допълнила, че ЕК е готова да окаже пълна подкрепа на страната ни.

И с нея Борисов е обсъдил ситуацията около газопровода "Южен поток", както и идеята за газовия хъб край Варна. Борисов е запознал еврокомисаря и с всички предприети мерки от страна на правителството около осигуряването на необходимите условия за продължаване на проучванията за газ и нефт в Черно море. В Края на миналата година кабинетът реши да обяви процедури за търсене на компанията, която да изследва блоковете "Терес" и "Силистор" за нефт и газ. Очакванията са обявите за конкурсите да бъдат публикувани в официалния вестник на ЕС в края на януари, за да може до юли да се види дали ще има оферти.

"На практика, освен да сме преносители и разпределители на газ, България има огромните шансове и амбиции да се превърне в страна, която добива и изнася енергийни суровини. Имаме магистрали, пътища, жп линии и мостове, а тук вече говорим за газови магистрали", е казал премиерът Борисов.

Той и еврокомисарят са обсъдили и изграждането на интерконекторните газови връзки със Сърбия, Гърция и Румъния. В разговора е участвала и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Нов екшън план за еврофондовете

По време на срещата премиерът и еврокомисарят по регионалната политика са се разбрали да се изработи съвместен екшън план за действия през следващите 11 месеца по оперативните програми от стария програмния период 2007-2013 г. с цел успешното им приключване.

България е готова да отвори и някои схеми от новите оперативни програми преди да са одобрени от ЕК, като се финансират с пари от държавния бюджет, е казал министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Борисов е поканил Крецу да посети България през май, за да открият заедно магистрала "Марица", както и да ѝ покаже на място как се строят магистралите "Струма" и "Хемус", тунела под връх Шипка и други инфраструктурни обекти.

Плановете са отсечката от Димитровград до турската граница от магистрала "Марица" да е готова дотогава. Останалата част от магистралата от Оризово до Димитровград трябва да бъде завършена до края на октомври.