Съдът в Страсбург прекрати 879 жалби срещу Русия заради липса на ресурси

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че прекратява разглеждането на 879 индивидуални жалби срещу Русия поради недостиг на ресурси. "Значителните съдебни ресурси, необходими за разглеждането на индивидуалните дела, не могат да се считат за оправдани", заяви съдът в четвъртък, 3 септември.

Отхвърлените жалби на руски граждани са за нарушения, извършени преди 16 септември 2022 г. Изключение правят делата, свързани с въоръжени конфликти с участието на Русия.

Делата са свързани с отношението на руските власти към опозиционни политически фигури и активисти на демократичното движение, с репресивното законодателство, както и ограниченията на свободата на словото и събранията в Русия. В решението на ЕСПЧ се посочва, че съдът вече се е "произнесъл достатъчно" по аналогични дела.

Освен това посочва, че отхвърлените жалби "потенциално могат да бъдат основателни", но не засягат въпроси, "имащи съществено значение за определянето на отговорността на Руската федерация". 

Решението не освобождава Русия от отговорност

Русия беше изключена от Съвета на Европа след началото на въоръжената агресия срещу Украйна през 2022 г. Първоначално Съдът в Страсбуг продължи да разглежда делата, свързани с периода преди изключването на страната от Съвета на Европа.

В същото време Москва не признава решенията на ЕСПЧ и отказва да изплаща парични обезщетения, когато съдът постанови решение срещу Русия.

Както отбелязва Sota, към настоящия момент дългът на страната по неизпълнени решения надхвърля 315 милиона евро.

Решението за прекратяване на делата е окончателно, съобщи съдът. То не означава освобождаване на Русия от международноправна отговорност. Отделни дела могат да бъдат възобновени, ако обстоятелствата го изискват. Делата, свързани с войните на Русия срещу Украйна и Грузия, ще продължат да бъдат разглеждани.

Противоречиви реакции

Един от жалбоподателите, бившият директор на "Фонда за борба с корупцията" (ФБК) Иван Жданов, който бе сред ключовите сътрудници на Алексей Навални, прие с разбиране решението на ЕСПЧ.

"Като цяло това е правилно. Съдът по правата на човека е състезателен съд. А когато едната страна не представя възражения и не изпълнява решенията, за каква обективност може да става дума? Съдът трябва да разполага с правомощия и инструменти. А когато ги няма, няма и съд (що се отнася до Русия, разбира се)", написа той във Фейсбук.

Адвокатът Максим Оленичев не е съгласен с твърдението, че отхвърлените жалби не поставят важни въпроси, свързани с правата на човека. 

"Смятам, че това е сериозна грешка - както правна, така и репутационна. Например ЕСПЧ изключи от списъка жалбата на Лев Шлосберг, когото през 2015 г. Законодателното събрание на Псковска област лиши от депутатски мандат. Съдът отказа да разгледа дела, свързани с отказа на достъп до информация от архивите на ФСБ за извънсъдебните репресии по съветско време, както и делото на Томас Нилсен за необоснована забрана за влизане в Русия по причини, свързани с "националната сигурност". Тези дела поставят важни въпроси в контекста на съвременна Русия", казва той пред правозащитния проект "Първи отдел", цитиран от сайта "Медуза".

Жалбоподателите са чакали решения по тези жалби в продължение на много години. Най-ранната жалба в списъка е от септември 2007 г.

"За руснаците ЕСПЧ винаги е бил последната надежда за справедливост, а днес тази призрачна надежда окончателно рухна", коментира решението правозащитната организация "Екип срещу изтезанията".

"С безпрецедентното си решение съдът отказа достъп до международно правосъдие на повече от хиляда души, като по този начин не следва принципите на правата на човека и действа дискриминационно."