Японската художничка Яйои Кусама почина на 97-годишна възраст

Японската художничка Яйои Кусама почина на 97-годишна възраст, предадоха световните агенции, като цитираха съобщение от Музея за съвременно изкуство в Токио, носещ нейното име. Тя е починала на 14 август в болница в японската столица.

Кусама беше един от най-значимите следвоенни артисти в Япония и стана световноизвестна с цветните си "точки", с които изпъстри своите картини, скулптури и музейни инсталации по целия свят.

Кусама е родена през 1929 г. в град Мацумото, префектура Нагано, а от 70-те години на миналия век живееше и работеше в Токио. Нейни произведения са излагани в големи музеи и галерии по целия свят.

Снимка: БГНЕС/ EPA

"Тя продължи да рисува до последните си дни, без никога да остави четката, и продължи своето изследване на вечната любов и вечната душа", се казва в изявление на Фондация "Яйои Кусама". "Ние ще продължим делото и желанията на Кусама и чрез изкуството все така ще носим надежда и сила за бъдещето на хората по целия свят."

Свят на точки

Като един от най-уважаваните съвременни творци в Япония, Кусама правеше мащабни изложби по целия свят, включително в Музея за модерно изкуство (MoMA) и Музея на американското изкуство "Уитни" в Ню Йорк, както и в музея "Лудвиг" в германския град Кьолн.

Снимка: БГНЕС/ EPA

Нейните прочути "Стаи с огледала на безкрайността" – мащабни инсталации, които потапяха публиката в безкрайно повтарящи се отражения от цвят и светлина, привличаха милиони посетители в галериите. Междувременно нейните характерни скулптури на тикви и картини с точки донесоха милиони долари приходи от аукциони.

"Позната с яркочервената си перука и екстравагантните си облекла на точки, тя беше сред най-влиятелните, разпознаваеми и уважавани личности в света на изкуството. Нейното жизнерадостно и наситено творчество беше израз на дългогодишната ѝ битка с психично заболяване", пише Би Би Си.

Родена в дисфункционално и насилствено семейство, Кусама прекарва голяма част от детството си във военна фабрика, където шие парашути за японската имперска армия по време на Втората световна война. По това време тя вече има ярки халюцинации, които изпълваха света ѝ с точките, които по-късно стават характерни за творчеството ѝ.

Въпреки че за кратко е изучавала модернистичния стил на рисуване "нихонга" в художественото училище в Киото, Кусама няма почти никакво формално образование - нито очевиден интерес към японските художествени традиции. Още от най-ранните етапи на кариерата си тя експериментира с абстракцията и повтарящите се мотиви от точки.

Снимка: БГНЕС/ EPA

Окуражена от кореспонденцията си с американската художничка Джорджия О’Кийф и разочарована от живота в следвоенна Япония, 27-годишната Кусама се премества в Америка в края на 50-те години, като първо пристига в Сиатъл, а след това се установява в Ню Йорк в разгара на зараждането на движението "поп-арт".

Тя преобръща традицията на абстрактния импресионизъм в града с буря от точки, цветя и фалически изпъкналости, създавайки значителен творчески обем, който включва не само картини и скулптури, но и сюрреалистични произведения в киното, литературата и пърформанс изкуството.

В духа на контракултурата от 60-те години Кусама организира събития, в които превръща голи тела в платна с точки.

Аутсайдерът, който не се страхува да засяга темите на своето време

Кусама е известна и с това, че през 1968 г. изпраща отворено писмо до американския президент Ричард Никсън, в което му предлага да бъде интимна с него, ако спре войната във Виетнам. "Нека забравим себе си, скъпи Ричард, и да станем едно с Абсолюта, всички заедно в цялото", му пише тя.

Изглежда, че Никсън не е приел предложението, предвид че войната приключва през 1975 г. Но подобни епизоди показват, че макар творчеството на Кусама да е изпълнено с радост и цвят, тя не се страхува да засяга ключовите теми на своето време: равенството между половете, правата на хомосексуалните и антивоенното движение.

В годините арт-елита често черпи вдъхновение от творчеството на Кусама. Но никога не я приема напълно. Въпреки че сред приятелите ѝ са личности като Анди Уорхол и Доналд Джад, тя остава аутсайдер.

"Освен че беше чужденка с тъмен цвят на кожата от потисната азиатска държава, психологическото съдържание на творчеството ѝ (на Кусама) отличаваше нейната идентичност от западния мейнстрийм, който написа първите истории за авангарда от 60-те години", пише Александра Мънро, старши куратор по азиатско изкуство в Музея "Гугенхайм", по повод 90-ия рожден ден на Кусама през 2018 г.

Изкуство от болницата и ново признание

Кусама се завръща в Япония в началото на 70-те години и бързо изчезва от публичното пространство. Тя е настанена в психиатрична болница, където продължава да живее по собствено желание.

Като импулсивна и плодовита художничка, която рядко прави скици, преди да започне да рисува, Кусама продължава да твори от болницата и от малко ателие наблизо. И след повече от десетилетие в забвение, в края на 80-те години на миналия век нейното творчество получава ново признание.

Снимка: БГНЕС/ EPA

Нейните отдавна забравени картини са възродени на западни изложби, включително на широко отразявана ретроспектива на кариерата ѝ през 1989 г. в Центъра за международно съвременно изкуство в Ню Йорк. През 1993 г. закъснялото одобрение от страна на международния арт свят сякаш се утвърждава, когато тя е поканена да представлява Япония на Биеналето във Венеция – събитие, на което 27 години по-рано тя на практика се беше натрапила, като неофициално изложи 1 500 огледални топки на тревата пред италианския павилион.

Снимка: БГНЕС/ EPA

След това ново признание стойността на нейното творчество се повишава драстично. През май 2022 г. една от ранните ѝ картини "Без заглавие (Мрежи)" е продадена за почти 10.5 милиона долара, с което се поставя аукционен рекорд за нейното творчество. В последните години Кусама постоянно се нареждаше сред най-продаваните художници в света, като само през 2023 г. нейните творби бяха продадени на търгове от Хонконг до Ню Йорк за обща сума от 190.5 милиона долара.

"Кусама може би е била художничка, изпреварила времето си, но светът най-накрая я настигна", написа CNN след новината за смъртта на художничката.