Мюзикълът "Бодигард" идва в София, за да припомни - "любовта е хаос"

"Франк Фармър и аз нямаме нищо общо. Аз съм пълната негова противоположност", казва Адам Гарсия за героя, който играе в мюзикъла "Бодигард". За да се подготви за ролята на мълчаливия, сериозен и контролиращ бодигард, той дори не гледа целия филм с Кевин Костнър и Уитни Хюстън от 1992 г. Запомня само очите на Костнър и начина, по който с тях актьорът разказва историята.

Сидони Смит, която влиза в ролята на Рейчъл Марън, има друг проблем. Тя трябва да излезе на сцената като световна суперзвезда, без да се опитва да бъде Уитни Хюстън. "Трябва да се опитвам да бъда Рейчъл, а не Уитни", казва тя.

Единият трябва да намери свой собствен Франк, без да копира Костнър. Другата трябва да намери своята Рейчъл, без да имитира Уитни. А между тях остава непреходната история за двама силни, самотни хора, които се влюбват в момент, в който най-малко могат да си го позволят.

Снимка: Виктория Вучева

Повече от 30 години след премиерата на филма "Бодигард" историята продължава да живее на сцената, този път като мюзикъл, в който песните на Уитни Хюстън са не просто саундтрак, а част от самия разказ. Спектакълът вече е гледан от 4 милиона души по цял свят, а сега идва за първи път у нас. От 2 до 4 октомври българската публика ще преживее отново историята на "Бодигард" в зала 1 на НДК.

Как се играе роля, която всички вече познават? Как се пее музика, която публиката вече чува в главата си? И как се създава нов Франк Фармър, когато Кевин Костнър вече е оставил лицето си върху този образ? Потърсихме отговорите на тези въпроси.

Да не бъдеш Костнър

В София образа на Франк Фармър ще пресъздаде двукратно номинираният за награда "Оливие" австралийски актьор, певец и танцьор Адам Гарсия. Широката публика познава Гарсия от филмите "Грозна като смъртта", "Убийство в Ориент експрес" и "Смърт край Нил". Истинският център на кариерата му обаче е сцената.

Ролята на Фармър актьорът приема като предизвикателство. От една страна, защото още през 2012 г., се явява на кастинг за нея, но му обясняват, че "не е готов", а от друга страна - защото е много различна от по-ранните му участия, където героите му са изпълнени с енергия и носят със себе си много повече движение и танц.

"Франк Фармър и аз нямаме нищо общо. Аз съм пълната негова противоположност", обяснява Гарсия пред Mediapool.

Критиката отбелязва как актьорът вместо да повтаря познатия екранен образ, изгражда своя интерпретация на героя.

"Ще ви призная - никога не съм гледал целия филм. Мисля, че съм гледал само откъси от него", казва Гарсия.

Снимка: Paul Coltas

"Това, което си спомням са очите на Кевин Костнър. Той затова е супер звезда, всичко е там, той играе с очи. Не можеш да направиш това в театър. Така че трябва да намериш друг начин", добавя той.

Франк Фармър, в чийто образ Гарсия влиза, е неподвижен, съсредоточен, пестелив на думи и има огромно самообладание - качества, които, както се оказва, е трудно да бъдат представени на сцената.

"Той е интензивен персонаж. Много е сериозен и интензивен. Той е скала в центъра на буря. Нищо не може да го помръдне. Той не реагира, когато всички останали го правят и така изпъква. Знаете - като онези хора, които не е необходимо да говорят. Трябваше да намеря начин да предам тази интензивност на театралната публика", обяснява Гарсия.

Според него за изпълнението на тази задача допринася и музиката. По думите на актьора в представлението има не малко моменти, в които, подобно на филм, музиката идва като фон и деликатно задава емоционално напрежение. "Това допринася за онова, което Фармър се опитва да каже", посочва той.

Да не бъдеш Уитни

Партньор на Гарсия на сцената е световноизвестната Сидони Смит, която влиза в ролята на Рейчъл Марън. В мюзикъла авторът на сценичната адаптация Александър Динеларис избира да постави по-силен акцент върху образа на Рейчъл Марън, като покаже повече от жената зад славата и публичния блясък.

"Рейчъл е също толкова несигурна, колкото всички останали. И мисля, че това е красиво. Тя е в работата си на 100%, но знаете, без целия грим и всички пера и пайети, тя просто се опитва да намери себе си. Тя се чувства самотна - има хора около себе си, които се нуждаят от нея, но по начин, при който тя носи много отговорност. Това е самотно място, на което да бъдеш. Възможно е да си успешен и все пак да ти липсва нещо. Когато не е под прожекторите, я виждаш в нейното напрежение и в нейната слабост", обяснява Сидони Смит пред Mediapool.

За разлика от Гарсия, актрисата може да направи паралел между себе си и своята героиня. "Тя обича много страстно. Аз много се идентифицирам с нейната страст. Mисля, че обичам наистина силно и Рейчъл също обича наистина силно", казва Смит.

По думите ѝ има много разлики между нея и Рейчъл Марън. Ако героинята е конфликтна и много директна - до момент, в който става рязка, то Сидони Смит не е.

"Някои може да я нарекат "diva" и ще са прави. Не се идентифицирам с това, но беше доста интересно преживяване да изляза извън себе си и да изиграя тази твърда външна страна, която тя има".

Снимка: Paul Coltas

Когато обаче в актьорската игра трябва да се съчетаят драматичните интимни моменти с покоряването на вокални върхове задачата пред Смит се оказва доста трудна:

"Хората може би подценяват, че ако имаш сцена, в която си плакала, а след това трябва да изпееш наистина голяма песен на Уитни Хюстън, това е много, много трудно. Трябва да позволиш на емоцията да те завладее, но без да повлияе на гласните ти струни. Трябва технически, след като си преживял този много уязвим момент, в който си бил доста тъжен и може би си поплакал малко, да можеш да се овладееш, за да продължиш да пееш. Това е като да ходиш по въже. И така, от "Queen of the Night" чак до "I Will Always Love You" има толкова много емоционални върхове и спадове."

Когато говорим за музиката, в "Бодигард" автоматично изплува гласът на Уитни Хюстън. В мюзикъла обаче Смит не я имитира, а открива собствен път към песните.

"Мисля, че аз трябва да се опитвам да бъда Рейчъл, а не Уитни. Нейната работа беше безупречна. И мисля, че ако просто я почета, като дам най-автентичната версия, на която аз съм способна, това е достатъчно. Никой не иска копие. Публиката иска да отпразнува това, което помни. Хората си припомнят къде са били, когато за първи път са чули "Dance With Somebody" или "So Emotional", казва актрисата.

Да се влюбиш, когато губиш контрол

Повече от 30 години след появата на филма, "Бодигард" продължава да вълнува публиката, защото зад блясъка, опасността и музиката стои една универсална история – за двама силни хора, които не са подготвени за любовта.

"Според мен работи, защото публиката знае, че и за двамата това е борба, че са в опасност и че има много какво да бъде загубено, ако се влюбят. Но публиката иска те да се влюбят. Всички искаме щастлив край. Точно това се случва в тази история. И мисля, че затова тя винаги е била история, която хората обичат, защото това може да се случи навсякъде, по всяко време", казва Адам Гарсия.

"Мюзикълът те държи на ръба на седалката. Ако познаваш филма, ще си спомняш романтиката, но ще си забравил колко е вълнуващ. Започва с гръм и трясък, през цялото време са по следите на този луд човек, който преследва Рейчъл. Междувременно тя пее тази красива музика, а те се бият, влюбват се и отново се бият. Мисля, че именно това те държи ангажиран с историята", твърди Смит

Двамата сценични партньори, след почти 330 представления, изиграни заедно за година, продължават да откриват нови неща всеки следващ път, в който играят. "Това е красотата да бъдеш актьор. Излизаме на сцената и просто играем", казва Гарсия.

Снимка: Paul Coltas

И той, и Смит имат своите любими моменти от мюзикъла, които нямат търпение да представят и пред българска публика.

За нея това е изпълнението на "One Moment in Time". "Чувствам, че думите са толкова красиви. Когато видиш сценографията и костюмите, също е много красиво", казва тя.

За него пък това е сцената, в която Франк Фармър и Рейчъл Марън излизат на среща за първи път.

"Те някак излизат на среща, но всъщност не излизат на среща. Те не знаят какво ще се случи, но някак искат да проверят. Той по принцип не излиза на срещи с хора. Тя със сигурност не може да излиза на срещи. Намират се в ситуация, в която не се чувстват комфортно. Опитват се да се държат небрежно. Суперзвездата и човекът, който на практика почти убива хора за препитание, се оказват в ситуация, която е просто първа среща. Много в човешко", обяснява той.

Според Гарсия и Смит техните герои са изолирани и самотни, макар и по различни причини, и именно това прави любовта им специална. От една страна, Рейчъл е едновременно музикална звезда и самотна майка - нуждае се от близост, но има около себе си хора, които са там заради славата ѝ. От друга страна, Франк избира да не рискува да се привърже към някого, заради естеството на работата си.

"Той изпитва много и това го ужасява. Той е това, което наричат "емоционален анорексик". Обича да има контрол и се страхува от хаоса. Тя е хаос. Любовта е хаос - не можеш да я контролираш", казва Гарсия.

Планът: Разходка в София, българска кухня и публика, забравила за телефоните

И Сидони Смит, и Адам Гарсия са за първи път в България.

Адам се разхожда във всеки град, който посещава. Планира разходка из София. Обяснява, че обича времето, в което денят се сменя с нощта. Планира да излезе по светло и да продължи да се разхожда по тъмно.

"Когато кацнах на летището, първото нещо, което видях, беше тази огромна планина. Толкова е специално. Знам, че може би това е нещо напълно нормално, ако си оттук, но аз съм от Маями, което е красиво място, но е напълно равно. Така че ми хареса, че още щом пристигнах, се оказах лице в лице с планина", казва Сидони.

Нейните планове са да опита българската кухня: "Наистина обичам да откривам какво ядат местните. Искам да съм сигурна, че не просто работя, а наистина преживявам нещо във всеки един от градовете."

Отвъд разходките и храната двамата актьори очакват в София да зарадват публиката, да я забавляват и да я върнат към спомените.

"Надявам да се забавляват. И, знаете ли, това, което откривам, когато отида на представление, е, че ако нещо ме докосне по какъвто и да е начин, това е победа. Гледаш нещо и то извиква нещо от собствения ти живот и ти оставяш своя отпечатък върху самото представление. Искам да позволим на хората да имат този момент в това пространство", казва Гарсия.

"Надявам се просто да са имали момент, в който да се откъснат от всичко, което се случва в живота им, да се откъснат от телефоните си, да се откъснат от проблемите си и просто за тези 2 часа и 25 минути да се почувстват пренесени на друго място", казва Смит.

От филм до мюзикъл: "Бодигард" на сцената

Романтичният трилър с Уитни Хюстън и Кевин Костнър се превръща в световен феномен през 1992 г. Успехът му е зашеметяващ и дори е номиниран за "Оскар". Две десетилетия по-късно (през 2012 г.) получава нов живот на театралната сцена в едноименния мюзикъл, поставен на Уест Енд.

Историята е за световноизвестната певица Рейчъл Марън , която получава заплашителни писма от неизвестен преследвач. За нейната сигурност е нает бившият агент от ЦРУ Франк Фармър. Първоначално между двамата възниква остър сблъсък, но постепенно недоверието отстъпва място на привличането и на любовта.

Музиката има централна роля във филма и обезсмъртява "Бодигард". Емблематичната песен "I Will Always Love You" е написана през 1973 г. от Доли Партън, която почина на 80-годишна възраст през август. Но версията на Уитни Хюстън, изпълнена като поп балада в нов аранжимент, специално за филма, я превръща в една от най-разпознаваемите песни в историята.

Саундтракът на филма включва още "I Have Nothing", "Run to You", "Queen of the Night" и "I’m Every Woman" и се утвърждава като най-продавания филмов саундтрак в историята, с над 45 милиона копия по света. Този му статут е признат и от Книгата на рекордите "Гинес".

Идеята "Бодигард" да се превърне в мюзикъл се развива в продължение на шест години. Важно било познатата история да не бъде пренесена механично от екрана на сцената, а да получи нов ритъм и драматургия.

Снимка: Paul Coltas

Сценичната адаптация е поверена на носителя на "Оскар" Александър Динеларис, който работи върху оригиналния сценарий на филма. Световната премиера на представлението е на 5 декември 2012 г. в лондонския театър "Аделфи" - само месеци след смъртта на Уитни Хюстън. Мюзикълът разширява музикалния свят на филма, като към песните от оригиналния саундтрак прибавя още големи хитове на певицата

В спектакъла звучат "Queen of the Night", "So Emotional", "One Moment in Time", "Saving All My Love for You", "Greatest Love of Al", "I Have Nothing", "Run to You", "I Wanna Dance with Somebody" и, разбира се, "I Will Always Love You".

Сценичната версия съчетава драматични сцени, концертни изпълнения, впечатляваща хореография, бляскави костюми и кинематографична динамика. Публиката се озовава ту зад кулисите на музикалната индустрия, ту в опасния свят на Франк Фармър, а в следващия момент – на грандиозен концерт на Рейчъл Марън. Резултатът - напрежението на трилъра и силата на любовта се срещат в един впечатляващ спектакъл.