Над 60 000 души в малки населени места с подобрен достъп до аптека

33 нови аптеки са открити от началото на 2026 г. в населени места с под 10 000 души, като половината от тях са в села, в които дотогава не е имало аптека. Общият брой на аптеките в страната към 1 септември е около 3300, което е с 2% повече спрямо година по-рано. Аптеките за обслужване на населението са се увеличили с 62, а болничните – с 5. Нараства и броят на аптеките, които работят с НЗОК – те са 2447 или 79% от всички аптеки - със 71 повече спрямо края на 2024 г. Тези данни отчете в петък главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Светослав Крумов по повод Световният ден на фармацевта – 25 септември.

Сред аптеките, разкрити в малки населени места са тези в селата Ягодово, Лъжица, Фотиново, Трънак и Невестино. Според Крумов разкриването им е пряко свързано с методиката за субсидиране на аптеките в отдалечени и труднодостъпни райони.

От септември 2025 г. насам шест нови аптеки са включени в методиката за финансиране на аптеките в отдалечени райони. Четири нови аптеки са открити в труднодостъпни райони – в Дъбница, Хвостяне, Старцево, Гърмен и др. Други 20 новооткрити аптеки са единственият доставчик на една или повече дейности на НЗОК в съответната община, като в четири общини дотогава изобщо не е имало аптека с договор с касата.

Според Фармацевтичния съюз така достъпът до аптека и медицински специалист е подобрен за над 60 000 души.

Парадокс: Първенци сме по брой фармацевти и пак не стигат

В същото време увеличаването на броя на аптеките изостря проблема с недостига на фармацевти, посочват от съсловната организация. В регистъра на съюза има 7824 магистър-фармацевти, което е ръст от 2.2% за последните девет месеца. Почти 7000 от тях работят в аптеките за обслужване на населението, а останалите са в болнични аптеки, търговията на едро, клинични изпитвания, производството, институции и академичната сфера.

"Все повече колеги след завършването си избират да не работят в аптеки по редица обективни причини и общо взето с всеки новозавършил фармацевт се отваря нова аптека, което увеличава недостига на кадри в аптеките, тъй като за една аптека са нужни минимум двама фармацевти за покриване на нормално работно време“, обясни Крумов.

Това е парадоксално, тъй като България е сред държавите с най-много фармацевти на глава от населението в световен мащаб. Осигуреността с фармацевти у нас е средно 10.1 на 10 хиляди души, което е доста над средния показател за ЕС.

По данни на съсловната организация професията се подмладява – 48% от фармацевтите в аптеките са на възраст до 40 години, докато броят на работещите над 70-годишна възраст намалява.

Фармацевтите искат по-добър контрол над лекарствоснабдяването

От Фармацевтичния съюз настояха в петък и за промени в лекарствоснабдяването. Председателят на съсловната организация Димитър Маринов представи становището организацията по предложените от правителството промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които предстои да се разглеждат в парламента.
БФС подкрепя предвидените промени подобряващи контрола по веригата на лекарствоснабдяването до аптеката и механизмите осигуряващи достъп на аптеките до информация за количествата в складовете. В законопроекта се предвижда в обхвата на системата за проследяване на лекарствата СЕСПА да попадат всички лекарства по лекарско предписание, а не както досега само тези заплащани от НЗОК.

Старо искане на фармацевтите е и достъпът до информация за наличностите при търговците на едро. Според Маринов в момента аптеките нямат видимост върху складовите наличности на търговците, което позволява количества да бъдат насочвани приоритетно към свързани с тях аптеки.

Друго предложение е аптеките да могат да заявяват лекарство от търговец на едро само при наличие на електронна рецепта. Така според БФС ще се ограничи практиката един пациент да заявява едно и също лекарство в няколко аптеки, след което медикаментът да бъде доставян на различни места, без да бъде закупен.

От съсловната организация настояват и за по-строг контрол върху търговците на едро с лекарства и проверка на доставяните в аптеките опаковки, както и за достъп на митническите органи до СЕСПА. БФС предлага и промяна на правилата за свързаните лица, така че да се ограничи възможността чрез множество отделни дружества един собственик да концентрира дейности по производството на лекарства, търговия на едро и аптечна мрежа. Сред предложенията е и Националната аптечна карта да стане дигитална и да се актуализира автоматично.

Повече услуги в аптеката

Освен достъпа до лекарства БФС настоява да се разшири и ролята на аптеките в здравната система. Според проф. Христина Лебанова, декан на Факултета по фармация на Медицинския университет в Плевен, аптеките могат да предоставят редица здравни услуги – от промоция на здравето и профилактика до скрининг за някои социално значими заболявания. В България в момента са регламентирани само девет аптечни услуги, докато в други европейски държави те достигат до 20.

Председателят на БФС Димитър Маринов съобщи, че сега има аптеки, които са санкционирани, защото продават чай на пакетчета и дъвки. "Това са съвсем нормални продукти, които знаете, че ги има в аптеките. Но в закона има един пропуск и всичко, което е регистрирано като храна, но не е хранителна добавка, в момента аптеките нямат право да го продават", поясни той и допълни, че това не е нормално.