Най-сетне: Строежът на газовата връзка с Гърция тръгва реално

Подписани са договорите за заема, тръбите, изпълнението, преноса и данъчните режими

Караянакис и Георгиева подписват с шефа на "Булгаргаз" Николай Павлов договора за пренос на азерския газ през бъдещата тръба

След десет години забавяне, строежът на газовата връзка между България и Гърция най-после има реален шанс да започне. Проектът, който има потенциала да доставя в България газ различен от руския, се ползва със силната подкрепа на ЕС и САЩ, но реализацията му се отлагаше необяснимо дълго. В четвъртък в София бяха подписани договори за осигуряване на заем за проекта, за доставка на тръбите, за изпълнение, за преноса на договорените от трима търговци количества газ по бъдещата инфраструктура и междуправителствено споразумение за съхраняване на данъчния режим за тръбата в следващите 20 години.

Това най-сетне позволява наистина да започне изграждането на интерконектора, чиято първа копка бе тържествено направена преди евроизборите от премиера Бойко Борисов и тогавашния му гръцки колега Алексис Ципрас първа копка.

Мобилизация за ускорен стоеж

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че плановете са ускорен строеж на 185-километрово съоръжение между Стара Загора, Хасково и Комотини. То трябва да бъде готово за 12 месеца и газопроводът да бъде въведен в експлоатация през втората половина на 2020 г., независимо че договорът за строеж е със срок 18 месеца.

Окончателният бюджет за тръбата е 240 млн. евро. От тях 110 млн. евро са предоставени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с която сега бе подписан договор за държавно гарантиран кредит при лихва под 1.8 на сто, седемгодишен гратисен период и срок на изплащане 25 години.

Близо 39 млн. евро се осигуряват от българската оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", а 45 млн. евро бяха отпуснати още през 2010 г. от Европейската комисия. Сега акционерите в проектната компания – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и гръцко италианското дружество "Посейдон", които имат равни дялове в дружеството "Ай Си Джи Би", внесоха още 42 млн. евро в капитала на дружеството. Със сумата те осигуряват своето съфинансиране за реализацията на проекта.

Два договора бяха подписани за заема от ЕИБ – с БЕХ и с "Ай Си Джи Би". Ръководителят на отдел "Публичен сектор" за България, Турция и Румъния в ЕИБ Дитмар Думлих и шефката на дирекция проекти в БЕХ Ина Лазарова парафираха кредита, които се дава на държавния холдинг. След това Лазарова и двамата изпълнителни директори на "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева и Константинос Караянакос подписаха за това, че сумата се предоставя на проектната компания за газопровода.

Как бе заобиколен проблемният за ЕИБ шеф на БЕХ

Реално кредитът е целеви и БЕХ не може да се разпорежда по никакъв начин с парите, освен за плащания по строежа на газопровода. Подписването на договора не от изпълнителния директор на БЕХ Жаклен Коен, а от Ина Лазарова и структурираното по този начин ползване на парите от ЕИБ , елиминира репутационния риск, който ЕИБ предяви по отношение на Жаклен Коен. Назначението му за шеф на БЕХ преди няколко месеца наложи промяна на някои от клаузите по заема, заради което и отпускането му се забави.

Сключени бяха и договорите за преноса на договорените в проведения още преди години пазарен тест количества природен газ през тръбата с капацитет 3 млрд. куб. м годишно.

Един млрд. куб. м от капацитета са резервирани от "Булгаргаз", а още 570 млн. куб. м – от гръцката ДЕПА и италианската "Едисон", които са акционери в дружеството "Посейдон". Реално за останалите под 1.5 млрд. куб. м остатъчен капацитет тепърва ще се търсят ползватели. Такива може да са американски търговци на втечнен газ, които доставят на гръцкия терминал "Ревитуза" или бъдещия край Александруполис.

Без данъчни промени за 25 години

На официалната церемония Петкова и гръцкият министър на околната среда и енергетиката Константинос Хадзидакис подписаха и междуправителствено споразумение, гарантиращо на "Ай Си Джи Би", че 25 години няма да се променя данъчно-правният му статут. Целта е предвидимост на разходите на проекта.

Преди това се оказа, че са били подписани и договорите на "Ай Си Джи Би" с гръцката "Коринт Пайпуъркс" за доставка на тръбите за съоръжението и със също гръцката "Джей енд пи - Авакс" – за проектиране и извършването на строително-монтажните работи. Договорът за тръбите е за 58.2 млн. евро и първите количества трябва да бъдат доставени до четири месеца, а всичките – до една година то подписването на контракта. Този за изпълнение струва близо 145 млн. евро и тръбва да бъде приключен за 18 месеца от парафирането на документа.

За 12 вместо 18 месеца

В същото време Теменужка Петкова обяви, че изпълнителите на договорите ще се мобилизират, за да приключат в скъсен срок и тръбата да бъде въведена в експлоатация през втората половина на 2020 г. По думите ѝ имало шанс проектът да бъде приключен за 12 месеца, тъй като изпълнителите били лидери в бранша си. За мобилизацията по проекта говори и Хадзидакис.

Бързането се налага заради договора, който "Булгаргаз" има с консорциума, разработващ каспийското находище "Шах Дениз ІІ", за закупуване на близо 1 млрд. куб. м газ от началото на 2020 г., Ако в този срок не започне вносът, "Булгаргаз" ще търпи неустойки.

Петкова уточни, че задължението на "Булгаргаз" да взема азерския газ започвало от октомври 2020 г. и има всички шансове да се спази, тъй като строежът на интерконектора ще се ускори с всички възможни средства. Не стана ясно обаче как изпълнителите на проекта ще бъдат убедени да сторят по-бързо от договореното.

Възможно е да се наложи доплащане

Теодора Георгиева призна, че един от вариантите е да се плати допълнително на двете гръцки компании и вече било наредено да се проучат какви са финансовите възможности на "Ай Си Джи Би" за това, но само в рамките на постигнатите малко по-ниски цени в обществените поръчки и на сегашния бюджет на проекта.

Надхвърлянето на сегашните разчети означава промяна и на тарифите за пренос през бъдещата инфраструктура и този вариант е малко вероятен. По-скоро, ако проектът не може да бъде изпълнен в ускорен порядък, ще се търсят начини вносът на азерския газ да става през съществуващата сега инфраструктура с Гърция, за да не дължи "Булгаргаз" неустойки, обясниха запознати.

"Не бройте месеците един по един, един надолу или един нагоре няма значение при положение, че проектът беше забавен 10 години", коментира Хадзидакис пред журналистите след церемониите. Той също увери, че ще се направи всичко възможно да се ускори строежът.

Напук на песимистите

Петкова посочи, че реализацията на дълго чакания проект "ще промени изцяло газовия пазар в региона и ще гарантира сигурността на доставките". "С подписването на сегашните документи става ясно, че проектът е необратим. И последният песимист, който не е вярвал, че ще се реализира, надявам се да е променил мнението си", допълни българският енергиен министър.

Гръцкият ѝ колега увери, че двамата поемат "личния надзор над изпълнението на проекта и навременното му приключване". Хадзидакис също отбеляза важността на проекта и комбинацията му с плановете за изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ край Александруполис, която може да промени газовите доставки в региона. По думите му подписването на документите има и "политическа символика, тъй като потвърждава желанието за сътрудничество, докато някои гледат на енергетиката като на повод за конфликт".

Изпълнителният директор на "Ай Си Джи Би" от гръцка страна Константинос Караянакис отбеляза, че интерконекторът също така надгражда и насърчава реализацията на проекта за Вертикален газов коридор за пренос на природен газ от юг на север през Балканите.

По-силни позиции пред "Газпром"

Теодора Георгиева допълни, че изпълнението на проекта ще подобри позициите на България на пазара, ще увеличи конкуренцията и ще доведе до намаляване на цените за крайните потребители в страната. "Договорът на "Булгаргаз" и СОКАР за азерския газ е с по-добри условия от този с "Газпром", посочи тя и допълни, че реализацията на газовата връзка и влизането на тези количества газ ще позиционират държавния газов доставчик по различен начин в хода на преговорите му с "Газпром" за промяна на сегашния договор за доставки.

След като Европейската комисия и "Газпром" се споразумяха за предоговаряне на условията за доставки в осем страни от Източна Европа, сред които и България, "Булгаргаз" от близо година води разговори за новия контракт. По неофициална информация се очаква до два месеца да има конкретен резултат.

Още по темата
Още от Бизнес