Закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към дирекция в Министерството на здравеопазването (МЗ) ще върне системата с 13 години назад и крие сериозен риск от забавяне на достъпа на пациентите до лечение. За това предупредиха представители на академичната общност, фармацевтичния бизнес, лекари и пациентски организации по време на пресконференция, посветена на бъдещето на органа.
Проф. Генка Петрова, основател на Българската асоциация по фармакоикономика (БАФ) и водещ експерт в областта, посочи, че от 30 години във всички европейски държави тече процес по хармонизиране на дейностите, свързани с оценката на лекарствата, тяхната ефикасност, безопасност и приемливост за общественото здравеопазване.
Още по темата
През 2013 г. — именно на фона на европейската хармонизация и след като бе установено, че Министерството на здравеопазването няма необходимия капацитет като политически орган да взема подобни експертни решения — е създаден Националният съвет по цени и реимбурсиране.
Първоначално съветът е създаден предимно за регулиране на цените на медикаментите, но постепенно дейността му се разширява до 13 ключови функции. Сред тях са поддържането на Позитивния лекарствен списък (ПЛС), включването и изключването на лекарства в него, изработването на фармакотерапевтични ръководства - насоките, по които да се лекуват българските пациенти и проследяването на ефекта от новите терапии — процес, който определя дали резултатът от лечението оправдава инвестираните публични средства.
Проф. Петрова бе категорична, че Министерството на здравеопазването към момента не разполага с необходимия експертен капацитет да поеме отново тези задачи, което си личи и от предложенията, пренебрегващи сложността на процеса. Тя припомни, че преди 2013 г. тези функции са се изпълнявали от отдел в дирекция "Лекарствена политика" към МЗ, а практиката тогава е доказала, че подобна оперативна дейност надхвърля капацитета на МЗ. Затова, по думите ѝ, връщането на съвета обратно в структурата на МЗ е трудно обяснима стъпка без предварителен анализ.
Д-р Росен Димитров, член на Управителния съвет на Българската асоциация по фармакоикономика, посочи човешката страна на казуса: "Зад този сложен процес стои достъпът до лекарства на хиляди български пациенти с тежки, хронични и онкологични заболявания. Големият въпрос е какво ще стане с пациентите и с нас, тъй като всеки един от нас е потенциален пациент“.
Доц. Мария Димитрова, председател на Българската секция на Международната асоциация по фармакоикономика (ISPOR), предупреди за международните последици от евентуално закриване на съвета: "Освен институционалната памет, ние рискуваме да загубим и международната разпознаваемост, която България има в лицето на Националния съвет по цени и реимбурсиране в областта на оценката на здравните технологии и пазарния достъп. Трябва да вървим в посока да развиваме тази институция и да надграждаме изградения капацитет“.
Още по темата
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), постави въпроса дали един доказан колективен орган трябва да бъде заменен от еднолични решения на министъра. Той даде пример с обявената вчера ситуация със забавените застраховки на линейките, заради която здравният министър поиска оставките на един от заместниците си и двама шефове на дирекции:
"Ако е възможно линейките да са на косъм да останат без застраховки, то какво да очакваме при 6300 процедури годишно, колкото разглежда Съветът по цени и реимбурсиране в момента?". Денев посочи, че работата на министъра е да прави лекарствена политика, не да движи хиляди процедури.
"Представете си някой да предложи да закрием Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и министърът на енергетиката еднолично да определя цените на тока, парното и водата. Звучи абсурдно, но точно това се предлага в тази административна реформа“, коментира Денев.
Той посочи, че практика в цяла Европа е независими, колегиални, експертни органи да се занимават с ценообразуване и оценка на лекарствата. "Ако има държави, в които все още тези функции са в рамките на Министерството на здравеопазването, те се борят да създадат такъв независим експертен капацитет".
Проф. Петрова посочи, че само Малта, Кипър и Словакия нямат такива експертни органи в ЕС.
"Всеки бизнес има нужда от ясни правила, разписани в нормативни документи, предвидимост, устойчивост и най-важното — прозрачност", коментира д-р Евгени Тасовски, изпълнителен директор на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА). Той посочи изключително бързия достъп на генерични лекарства до българския пазар благодарение на работата на съвета. "Един генеричен продукт получава цена и възможност за включване в реимбурсация за 30 дни. Това се дължи на експертната, бърза работа на Националния съвет по цени и реимбурсиране и води до спестяване на средства на Националната здравноосигурителна каса и на семейните бюджети, защото с по-ниската цена се доплаща съответно по-малко от пациентите", посочи Тасовски.
Медиците и пациентските организации са категорични, че фокусът трябва да остане върху навременното осигуряване на терапия. Онкологът д-р Марчела Колева отбеляза, че за засегнатите семейства е от решаващо значение лечението да стига без забавяне, а разформироването на работещи структури не гарантира прозрачност или качество.
"Нас пациентите не ни интересува кой ще управлява звеното. Нас ни интересува лекарството да има бърз достъп. Т.е. след като бъде одобрено от Европейската агенция по лекарствата, за година-година и половина да влезе в реимбурсиране у нас и след одобрени критерии пациентите да получават терапия", коментира Анета Драганова от Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ). Тя се оплака и от прекъснат диалог между пациентите и институциите.
Според Боряна Ботева от Сдружението за развитие на българското здравеопазване Националният съвет по цени и реимбурсиране е сред най-дигитализираните институции, което позволява на пациентите бързо и лесно да проверят на уебсайта му дали дадено лекарство се покрива от Здравната каса. Тази онлайн прозрачност дава пряк отговор на най-важния за всеки пациент въпрос — дали терапията му е реимбурсирана.
"Не искаме тази административна промяна да струва нашето време и нашия живот, който е най-ценният ни ресурс", заяви тя.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ами нормално, то в МЗ 2 от зам.-министрите са етнически руZкие.
То може да се съди по размера на рушветите на фармацевтите. Трябва да се криминализира всеки контакт между доктор и фармацевт. И двамата в кауша. Цените на лековете могат да са двойно по-ниски. Продават големи картонени кутии на висока цена. Това е гавра! Навъди се мафия навсякъде.