Газовата връзка с Гърция ще търси и втечнен газ

Американска фирма с интерес към капацитети от бъдещия хъб, но вижда спънки от "Булгартрансгаз"

Газовата връзка с Гърция ще търси и втечнен газ

Проектната компания за изграждането на газовата връзка между България и Гърция ще търси начини да привлече търговци на втечнен газ, сред които и американски фирми. Това ще стане след изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжението, което се очаква да стане в края на 2020 г. и след решаването на някои технически проблеми с гръцката преносна мрежа. Това заяви българският изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева във вторник на конференция за диверсификацията на газовите доставки у нас, организирана от Центъра за Балкански и Черноморски изследвания.

Тя посочи, че в момента единствената възможност за внос на втечнен газ у нас е от гръцкия терминал Ревитуза, но има проблем с липсата на компресорна станция по преносната мрежа на гръцкия газов оператор ДЕСФА, която да осъществява транзита. Плановете за построяване на терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис са възможност за постигане на пълния капацитет на интерконектора, каза Георгиева.

В момента проектната компания има предварително резервиран капацитет от 1.57 млрд. куб. м годишно, което е малко над половината мощност на тръбата от 3 млрд. куб. м. От тези количества 1 млрд. куб. м са на "Булгаргаз", а останалите са на двама от акционерите в "Ай Си Джи Би" – гръцкият доставчик ДЕПА и италианската "Посейдон", както и на азерската СОКАР, чиято заявка обаче е символична. Предварително споразумение има и американската "Линден Енерджи", чийто представител Лиляна Бакайокова по време на конференцията обяви, че има интерес за далеч по-големи доставки от капацитета на газовата връзка. Тя разкритикува българското правителство, че във визията си за газовия хъб "Балкан" изключва американските фирми за втечнен газ като доставчици, а залага предимно на източното направление за внос на синьо гориво, тоест на руската "Газпром".

В отговор Георгиева покани "Линден" за участва в бъдещата процедура за остатъчния капацитет от газовата връзка с Гърция, а представителят на "Булгартрансгаз" Ясен Георгиев посочи, че компанията му работи целенасочено за възможностите за внос на втечнен газ.

Краткосрочни договори за остатъчния капацитет

Дали обаче ще се развие този сегмент от доставките ще се разбере най-рано в началото на 2021 г., стана ясно от думите на Теодора Георгиева пред журналисти. Преди да се предприемат подобни стъпки предстои енергийните регулатори на България и Гърция да одобрят мрежовия и тарифния кодекс на проектната компания, в която 50 процента притежава "Българският енергиен холдинг" (БЕХ). След това "Ай Си Джи Би" трябва да бъде сертифицирана като газов оператор.

"Остатъчният капацитет ще се предлага на избрана търговска платформа като различни видове продукти – най-много за 15 години, но по-скоро ще са краткосрочни", посочи Георгиева. По думите ѝ вкарването на по-евтиния в момента с около 30 процента втечнен газ спрямо тръбния в доставките през интерконектора ще е добър сигнал и за българските потребители. Тя обясни, че това ще стане след влизането в експлоатация на съоръжението, но ако преди това се появи възможност за сключване на подобен договор, ще се търси начин как това да стане с одобрението на енергийните регулатори на двете държави.

Гръцки тръби и строител

Следващата седмица ще се обявят победителите в търговете за доставката на тръби и за строител на газовата връзка.

Оферти за строител внесоха гръцката "Джей енд Пи – Авакс", която е една от най-големите строителни корпорации в Гърция, и ДЗЗД "Ай Джи Би – 2018", в което са се събрали българските "Джи Пи Груп" и "Главболгарстрой Интернешънъл" с италианската "Бонатти" (Bonatti). Гръцката компания предложи цена от 144 850 000 евро без ДДС, докато конкурентната оферта бе за 229 700 000 евро без ДДС.

Българо-италианският консроциум обаче на практика ще бъде отстранен от надпреварата, тъй като не спазва изрично поставеното условие да се вмести в цена от 145 млн. евро без ДДС, обясни сега Георгиева. "Това условие бе ясно обявено за всички кандидати и се учудихме, че получихме оферта над посочената стойност, което е нарушение на правилата на процедурата. Не можем да си позволим да излезем от бюджет, защото означава да се увеличат тарифите за транзита", каза тя.

В поръчката за доставка на тръби оферта подаде само гръцката "Коринт Пайпуъркс". Нейната цена бе 58.2 млн. евро без ДДС при бюджет от 60 млн. евро. Георгиева коментира, че всички поръчки по проекта досега са малко под обявените им бюджети и така компанията се вмества в окончателната оценка на газовата връзка от 240 млн. евро без ДДС. Тя обаче допълни, че "трябва да сме изключително внимателни в управлението на договорите по газовата връзка, защото сме на границата".

Пред приключване е и договарянето на заема от 110 млн. евро от Европейската инвестиционна банка с държавната гаранция на българското правителство. Получени са одобренията от Министерството на финансите, обсъждат се допълнителните гаранции по заема от страна на БЕХ.

Проблем с компресорна станция

"Ако искаме проектът да се развие в пълния си капацитет, трябва да се изгради компресорна станция на територията на Гърция, за която ДЕСФА принципно е поела ангажимент и дори смята да направи това с европейски средства", каза още Теодора Георгиева. "Ако искаме в проекта да се включи втечнен газ от терминала в Ревитуза от "Посейдон" до Комотини, това е задължително. В момента има интерес към газовата връзка от шипъри по Трансадриатическия газопровод и Южния газов коридор, но проблем е газовата мрежа на ДЕСФА. В момента подобен интерес може да бъде обслужен само със суапове между ТАП и ДЕСФА, за което вече се водят разговори", каза още българският шеф на "Ай Си Джи Би".

По време на конференцията се чуха призиви към регулатора на Гърция да се намеси за решаване на проблема и най-вече за намаляване на цените на транзита на газ от Ревитуза.

Оказа се, че интерес за внос на втечнен газ у нас има. Лиляна Бакайокова от "Линден Енерджи" обяви, че компанията ѝ има интерес да доставя за бъдещия газов хъб и разкритикува "Булгартрансгаз" (БТГ), че в извършеното предпроектно проучване за този газоразпределителен център не се говори за възможността за захранване с американски втечнен газ. Тя повдигна въпроса и с ограничения достъп на компаниите до газовата мрежа на БТГ. Според нея не е нормално при наличието на свободен капацитет в българската преносна система фирмите да нямат достъп до него.

Именно заради ограничаване на достъпа на частни конкуренти до газовата мрежа в края на 2018 г. БЕХ, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" бяха глобени общо с над 77 млн. евро от Европейската комисия, но обжалват санкцията.

Ясен Иванов от газовия оператор обаче посочи, че достъпът до капацитета на мрежата не зависи само от БТГ. Той декларира, че компанията е фокусирана върху либерализацията на газовия пазар у нас.   

Още по темата
Още от Бизнес