МФ брани данък "свръхпечалба" въпреки критиките

Министерството на финансите защити и в петък въвеждането на еднократен данък "свръхпечалба" за 2027 г. в някои сектори – банки, застраховане, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и бързи кредити въпреки множеството критики от икономисти, финансисти, политици и засегнати браншове. Според МФ допълнителното облагане ще увеличи приходите в бюджета, с които да се финансират данъчните отстъпки за семействата с деца, а мярката ще действа и проинфлационно. Според критиците най-лошото в мярката е, че срещу минимални ползи за бюджета ще се даде силно негативен сигнал към всякакви външни инвеститори, които ще разглеждат България като държава с повишен политически риск.

"Печалбите, когато се инвестират в икономиката, водят до икономически растеж, но когато се разпределят като дивиденти в полза на акционери и чуждестранни дружества майки, това не води до икономически растеж в България. Не става дума за реинвестиране на печалбите, а става дума за икономическа солидарност – бюджетът, който е в процедура по свръхдефицит, да бъде подпомогнат, да се подпомогнат и определени уязвими групи – семействата с деца", обясни в интервю за бТВ в петък сутринта зам.-министърът на финансите Людмила Петкова.

Още по темата

Игричките с данък "свръхпечалба" на банките приличат на държавен рекет

11 декември 2024 08:01

Тя даде пример с печалбата на банките, която по думите ѝ се е увеличила с 588% през референтния период 2020 – 2025 г. По данни на БНБ обаче банковата система отчита печалба от 815 млн. лв. през кризисната 2020 г., но това е рязък спад спрямо печалбата от предходните години (през 2019 г. тя е била например 1.68 млрд. лв.). През 2025 г. положителният финансов резултат на системата достига 3.6 млрд. лв., което е ръст от 342% спрямо 2020 г. и около 114% спрямо 2019 г. Факт е, че в последните години две от трите банки у нас с най-голяма печалба изнасят към централите си в Европа общо по около 1 млрд. лв. (към 500 млн. евро) дивиденти годишно. През 2025 г. обаче банковата система отчете не ръст, а малък спад на печалбата. Тази година към юли ръстът е 8.9%.

Според финансисти има голям риск засегнатите сектори да се подготвят предварително и да не реализират значителни свръхпечалби догодина, които МФ да обложи. По принцип идеята за свръхоблагане бе въприета от Европейската комисия не като мярка срещу едрия капитал, а по повод извънредни икономически събития, водещи до прекомерен ръст на цените в определени сектори, например енегетиката, и оттам – до извънредни и независещи от предприятията свръхпечалби, които държавата отнема с цел да подпомогне засегнатите граждани и фирми.

По думите на Людмила Петкова данък "свръхпечалба" следва да се разглежда и като антиинфлационна мярка. "Когато се въвежда данъкът, се губи икономически интерес икономическите оператори да повишават цените. Колкото повече ги повишават, толкова по-голям е размерът на данъка. През 2022 г. с тази мярка се нормализираха цените и на енергийните продукти, и на електроенергията", каза Петкова.

По думите ѝ подборът на секторите, които се предлагат за свръхоблагане, е направен след анализ на НАП, който е показал, че тези сектори формират 60% от свръхпечалбите в последните години.

По отношение на вдигането на данъчните оценки с 30% през 2027 г. и още по 35% през 2028 г. и 2029 г. Людмила Петкова изрично подчерта, че това няма да се отрази на такса "смет".

За въвеждането на акциз за мощните автомобили Петкова уточни, че електрическите автомобили ще бъдат изключени от новото облагане, като темата се обсъжда и по отношение на хибридите.

На въпрос защо МФ предлага вдигане на данъци, а не съкращаване на разходи, Петкова каза, че в Бюджет 2027 г. ще има и съкращаване на разходи, но "при съкращаването на разходите в има един предел, след който, ако бъдат съкратени, това означава държавата да не може да изпълнява своите функции".

Очакваният положителен ефект за Бюджет 2027 г. от предложените приходни мерки според Людмила Петкова е 1.4 млр. евро, но от тях трябва да се извадят 300 млн. евро, колкото ще очаква да струват предвидените данъчни отстъпки за деца и за деца с увреждания, както и за детско развитие.