Съединени и независими

След Освобождението България е трябвало да се доосвободи. След Съединението е трябвало да се досъедини.

В резултат на Освобождението се създали две български държави, но едната – васална на султана, другата – автономна област под пряката власт на султана, а една трета от българите останали в границите на Османската империя. Освобождение без независимост е нещо като домашен арест – не си в килията, но нямаш право да излизаш на улицата.

С обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. България не само става независимо царство, но официално завършва процесът на Освобождението и последвалото Съединение от 1885 г. на Княжество България с Източна Румелия. Прогласяването на Независимостта показва, че в продължение на няколко десетилетия българският народ и повечето български държавници имат ясна визия и цел и ги следват последователно и неотклонно, а двете дати - 6 и 22 септември, сякаш логично следват една след друга.

В българската душа има дълбок порив към съединение и независимост. Ако Източна Румелия беше останала отделна държава и беше извоювала своята независимост, ако между двете български държави се бяха установили братски отношения - колко по-различна щеше да бъде историческата ни съдба!

Зная, че в историята (и не само в историята) няма "ако", но това не е историческо съчинение и аз си го позволявам. То ни помага да видим света под друг ъгъл. Ако нямаше Съединение, нямаше да има Сръбско-българска война и вероятно щяхме да обявим нашата независимост доста по-рано. А кой знае, може би и съдбата на другата българска земя - Македония, щеше да е различна. Също така и на българското Беломорие. Но тъй като в историята няма "ако", днес празнуваме Независимостта. Стигнали сме до нея по най-трудния път.

Семената ѝ са засети още през Априлското въстание. Априлските герои обявяват няколко селища за свободни и независими. Само 9 дни просъществува Новоселската република, тържествено обявена на 2 май 1876 г. На други места независимостта трае още по-кратко, но тя ражда идеята, а идеята пуска корен.

С подписването на Санстефанския предварителен мирен договор през 1878 г. България започва да се оформя като държава. Една година по-късно, съгласно Берлинския договор, в старата столица Търново се свиква Учредителното събрание, което трябва да приеме "Органически устав" на Княжество България. Две трети от депутатите в него са хора с европейско образование, една трета са активни участници в националноосвободителното движение, всички са представители на възрожденската интелигенция и те бързо се превръщат в парламентаристи и стават "строители на съвременна България", както сполучливо ги назовава Симеон Радев. По същото време в Пловдив комисия от европейски представители изработва Органическия устав за управление на Източна Румелия.

Докато все още Княжеството се управлява от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, се приема Конституция, а не Органически устав, в която са залегнали основните европейски принципи за държавно устройство и управление и са застъпени основните човешки права. При приключването на Учредителното събрание неговият председател - бившият екзарх Антим I, обобщава: "Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището".

Днес бихме казали, че към онзи момент българският кораб, изложен на бури, все още не е достигнал пристанището, но се е движел във вярната посока. Предстояли още бурни години, но неговият екипаж придобивал опит и самочувствие, бил управляван от мъже, придобили закалка още през Възрожденските борби. Предстояла най-страшната буря, най-голямото изпитание – Съединението и последвалата го Сръбско-българска война.

Още преди откриването на Учредителното събрание в Търново пристигнали 45 народни избраници от земите, останали извън границите на Княжеството – Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Северна Добруджа. Повечето от тях смятали, че Учредителното събрание не трябва да се открива, ако те не участват в него като представители на онеправданото българско население от тези земи. В крайна сметка не били допуснати. Въпросът останал за решаване в бъдеще. Съединението на всички български земи трябвало да се извърши стъпка по стъпка. Била реализирана само първата.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия било подготвено и осъществено като общонародно дело на българите от двете страни на Балкана. Решаваща била ролята на княз Александър І. От името на Народното събрание била изпратена телеграма до руския император Александър ІІІ да "вземе под високото си покровителство делото на Съединението на Северна и Южна България" и да не изтегля руските офицери от българската войска. Изпратена била и официална делегация да го моли, но последвал отказ, който бил разпространен от руското консулство в София.

Не само били отзовани руските офицери от войската, но Турция била подтикната към военна намеса. След като тя благоразумно се въздържала, Русия упражнила влиянието си над Сърбия и насърчила нейните аспирации към България, тъй като била уверена, че неминуемото българско поражение ще доведе до свалянето на княз Александър І от трона. На 2 ноември 1885 г. Сърбия обявила война на съединена България в името на запазване на Берлинския договор, но претърпяла позорно поражение. България не извоювала териториални придобивки въпреки победата си, но получила най-важната придобивка към този момент – било затвърдено Съединението.

Русия не можела да понесе това и подбудила офицерите русофили към военен бунт срещу българския княз. Много офицери, които се сражавали редом със своя княз срещу Сърбия, предпочели да бъдат верни на Русия и под дулата на техните пушки той бил принуден да абдикира.

Ако не е била антибългарската позиция на Русия, България е имала възможност много по-рано да извоюва своята независимост. След съкрушителната победа над Сърбия тази цел е била реално близка. Младият княз бързо придобил опит, бил обичан от народа си и освен герой от фронта, се показал и като опитен дипломат. Но предстояли още 20 трудни години, през които България трябвало да отстоява своята независимост, преди да я придобие юридически. Изглежда парадоксално, но българските държавни мъже и новоизбраният княз Фердинанд трябвало да преодоляват стъпка по стъпка съпротивата на Русия, която последователно и с всички средства се стремяла България да остане зависима от нея.

България следва стремежа към независимост, завещан от дейците на националноосвободителните борби, през всичките 30 години след Освобождението. Това е подчертано и в Манифеста, с който княз Фердинанд І провъзгласява Независимостта: "Цели тридесет години българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи". Тези думи почти дословно повтарят завета на Левски: "Да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после да бъдем равни с другите европейски народи".

Княз Фердинанд I в присъствието на всички видни обществени личности прочита манифеста към българския народ, с който обявява Независимостта на новото Българско царство в църквата "Свети Четиридесет мъченици" в подножието на крепостта Царевец в старата столица. Тя е построена от цар Иван Асен II в чест на победата му при Клокотница през 1230 г. В нея се намират Асеновата и Омуртаговата колони и гробът на цар Калоян. Също в нея са отслужени тържествени литургии по случай откриването на Учредителното събрание, избирането на Александър Батенберг и 18 години по-късно на Фердинанд за български князе. Символите са вдъхновяващи. Всички са изпълнени с надежда, че пред България предстоят славни времена.

При катастрофалното земетресение през 1913 г. църквата е полуразрушена и остава в това състояние десетилетия. На България ѝ предстоят катастрофални войни, преврати, атентати, бунтове и покруси. По време на комунистическата окупация датата 22 септември беше отречена, за да не засенчва други септемврийски дати.

Днес имаме възможността да отдадем истинска почит към знаменателното събитие отпреди 118 години. Но трябва да имаме и духа на предците си, за да отстояваме трудно извоюваната Независимост.

Материалът е публикуван тук