САЩ бавят продажбата на активи на "Лукойл" за 20 млрд. долара

Продажбата на международните активи на "Лукойл", оценявани на 20 милиарда долара, на американския инвестиционен фонд "Carlyle" се бави от властите в САЩ вече близо 10 месеца след началото на преговорите, пише "Файненшъл таймс".

Забавянето пречи на увеличаването на производството на бензин и дизелово гориво в европейските рафинерии в момент, когато недостигът на горива доведе цените в САЩ и Европа до рекордни равнища.

Сделката е блокирана във Вашингтон

Сделката трябва да отдели руската петролна компания от активите ѝ в 17 държави. Въпреки, че продажбата получи разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, окончателното ѝ одобрение все още не се е случило.

То е блокирано на междуведомствено равнище от администрацията на президента Доналд Тръмп - съгласуване на сделката между Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

"Вече не разбираме какво се случва със сделката. Няма никакъв напредък. Всичко просто е замразено и не знам какво още чакат", заяви един от участниците в процеса пред изданието.

Европейският бизнес на "Лукойл" включва рафинерии в България и Румъния, както и 45% дял в рафинерията "Зеланд" в Нидерландия. Общият капацитет на трите предприятия е около 400 000 барела дневно.

Румънската рафинерия "Петротел" обаче не работи, откакто беше спряна за планова профилактика през миналата година. Според източник, участващ в преговорите, приключването на сделката би позволило използването на допълнителен преработвателен капацитет от 100 000 до 150 000 барела дневно.

Петролът поевтинява, но дизелът е дефицит

"Европейските предприятия на "Лукойл" разполагат със значителен неизползван преработвателен капацитет, който може да увеличи доставките на петролни продукти и да облекчи натиска върху цените на горивата", заявиха от "Carlyle" пред "Файненшъл таймс".

Изданието свързва острия недостиг на дизелово гориво на западните пазари с конфликта в Близкия изток и украинските удари срещу руски рафинерии.

Междувременно на 21 септември цените на петрола спаднаха до най-ниското си равнище от 11 дни, съобщи Ройтерс. Инвеститорите се надяват срещите в рамките на Общото събрание на ООН тази седмица да допринесат за дипломатическо решение на войната с Иран. Пазарите следят и частичното възстановяване на доставките от Саудитска Арабия.

"Петролните доставки от Близкия изток остават изненадващо стабилни въпреки нарушенията по саудитския нефтопровод Изток–Запад", посочват анализатори на "J.P. Morgan Chase".

През последните дни през Ормузкия проток са преминавали средно по 2.9 милиона барела саудитски петрол дневно при 700 000 барела през август.

Активи в неопределеност

САЩ наложиха санкции на "Лукойл" през октомври 2025 г. с цел да засилят натиска върху Москва заради нахлуването ѝ в Украйна. Вашингтон блокира опита на петролния търговец "Gunvor" да придобие чуждите активи на руската компания.

Американското финансово министерство неколкократно удължава лиценза, позволяващ воденето на преговори за продажбата. На 18 септември срокът му беше удължен до 22 октомври.

"Тези активи останаха в правен и оперативен вакуум", заяви източник на "Файненшъл таймс", запознат със сделката. "Те чакат американското правителство да реши кой ще бъде следващият им собственик. Междувременно не работят пълноценно и се рушат, защото в тях не се инвестират средства", допълва той. 

Сделката отново привлече внимание, след като американският Конгрес одобри внесен от сенатора Линдзи Греъм законопроект, насочен към засилване на натиска върху Москва.

Законът предвижда мерки срещу руския енергиен и отбранителен сектор, както и мита до 100% върху стоки от държави, които купуват руски петрол и газ или съдействат за заобикалянето на санкциите.

На 19 септември президентът Доналд Тръмп подписа новия санкционен пакет, превръщайки го в закон.