Т.нар. "Турски поток“ у нас може да е пазарен и печеливш

Днес газовата търговия не е само физически пренос, а интелектуален продукт, казва енергийният експерт Кирил Темелков

Кирил Темелков

Засега проектът за разширение на газопреностаната ни система, наричан "Турски поток“, не създава притеснения за спазването на европейските регулации. По-големият капацитет на съоръжението у нас от това на втората тръба на газопровода от Турция може да се използва и за друг газ, освен руския, а "Булгартрансгаз“ може да осигури финансирането за проекта и да печели от него. Това коментира газовият експерт Кирил Темелков в интервю за Mediapool. Според него обаче не трябва с лека ръка държавният газов оператор да се отказва от съществуващия транзитен договор с "Газпром Експорт“, а да го трансформира според новите условия за "Турски поток“.

Темелков е енергиен експерт с 20-годишен опит в газовата индустрия. От 1999 г. до 2008 г. работи последователно в "Булгаргаз“ и "Булгартрансгаз“. През май 2010 г. оглави българската проектна компания "Набуко България“ за реализирането на едноименния газопровод от Турция през България, Румъния и Унгария до Австрия, който обаче се провали. През 2011  г. стана изпълнителен директор на "Булгартрансгаз“  до 2015 г. В момента работи в сферата на консултантската дейност и проектното управление. Член е на "Българска Газова Асоциация“.

Г-н Темелков, може ли инвестицията на "Булгартрансгаз" (БТГ) в "Турски поток" да се изплати така, както твърдят от Министерството на енергетиката и държавния оператор? Или има подводни камъни, които могат да поставят БТГ в губеща позиция?

Всеки инвестиционен проект цели да спечели пари и затова трябва да се планира добре, за да се минимизират рисковете. Без да се разполага с достатъчно пълна информация и без обстоен анализ, не може да се даде директен отговор на този въпрос.

Начинът, по който се върви до момента, не създава притеснения. Проведената процедура за резервиране на капацитет, както и стартът на строежа на инфраструктурата на база резултатите от нея, включително по отношение определянето на условията за цените на услугите, е световно утвърден подход при реализацията на такива инвестиционни намерения. В този смисъл нямам притеснения, че този проект няма да се изплати успешно.

Друг е въпросът за детайлите по прилагане на процедурата. Те са много и трябва добре да се прецизират, но затова има и ред институции, които следят процеса  - операторът, който си защитава търговския интерес, неговия принципал, енергийния регулатор, който следи дали планираното е в обществен интерес и как ще повлияе за стабилността и развитието на оператора. Цялостната организация на институции и информационните потоци цели да се защити проектът от евентуално неправилно взето решение за инвестиране в погрешна инфраструктура, или в неправилни процедури, или в погрешно ценообразуване. В този смисъл не виждам проблеми в подхода – всичко върви по законодателството и каквато е добрата практика на такива проекти.

Не е ли притеснително, че единствено "Газпром" и свързваната с руския монополист "Мет" ще доставят руски газ? Още в генезиса си "Турски поток“ не предвижда да допуска други газови потоци освен на "Газпром"? Това не е ли нарушение на европейските правила.

Не смятам така, защото това е обективна ситуация. Правилата на европейското законодателство изискват да се даде възможност на трети страни да се включат в този проект и да заявят капацитет. Никой не ги е ограничил. Това, че "Газпром" и компании, които търгуват с "Газпром", са заявили капацитета и няма друг интерес засега, не нарушава европейските правила. И други играчи са имали възможност да участват, но не са се възползвали. Ако друг търговец разполага с количества или има пазарен интерес, е можел да заяви интерес към процедурата "отворен сезон“. Тя затова е наречена отворен сезон, защото могат да участват всички и няма никакви рестрикции в нея.

След като това е заявеният интерес - това е обективният резултат на процедурата. Ние трябва да се възползваме от него, за да утвърдим държавата ни като съществен фактор в газовия бизнес в региона. Колкото повече инфраструктура е свързана с нашата газопреносна система, толкова повече може да се говори за хъб и да ни затвърждава като съществен играч на регионалния пазар. Ако е налице интерес към подобна инфраструктура у нас, и ние не се възползваме, ще се възползват съседните страни. А "Газпром" като пазарен играч ще се насочи там, където има адекватна реакция за осигуряване надеждното преминаване на газа.

Аз нямам притеснения, че само "Газпром" или свързани с него партньори участват в проекта. Да, много по-добре щеше да бъде, ако дойдат десет компании, но тях ги няма. Освен това самите европейски правила не дават възможност да се блокира твърдият капацитет и да не се дава достъп на други ползватели. Има механизми в енергийното законодателство на ЕС и България, според които ако има договорен твърд капацитет, но търговецът го не го ползва, той може да се предостави на други заинтересовани. Било при условията на прекъсваем капацитет, било чрез повторен търг за твърд капацитет. В този смисъл системата, дори изградена на базата на една заявка, не остава затворена само за този участник.

При такъв инвестиционен проект поне 20% са предвидените краткосрочни капацитети и това е запас за краткосрочни услуги, които дават възможност за конкуренция на всички пазари, до които стига инфраструктурата.

Последните договорени промени в газовата евродиректива за газопроводите, влизащи в ЕС от други държави, доколко ще засегнат "Турски поток"?

Няма да е съществено. Безспорно ще има влияние, но промяната е позитивна, защото досега имаше правен вакуум на този вид свързаност с трети държави извън ЕС. Досега това позволяваше повече политическо говорене и въздействие, а не спазване на утвърдени нормативи. Винаги когато има правила е много по-добре, дори и да са по-рестриктивни, отколкото да има правен вакуум. Тогава знаеш какво трябва да направиш, за да реализираш проекта си. Иначе не се знае какво да се прави и това отблъсква инвестициите в тази област.

За мен инициативата на ЕК е положителна, но предстои да се види как ще приключи и ще бъде ли защитен интересът на ЕС и на България в частност. 

И не говоря само за входа на "Турски поток", а за всякакви бъдещи входове на редица проекти, каквито има в дългосрочен аспект. Вход от терминал за втечнен газ пак е вход в мрежата. Проектът за газопровода Eastmed (Ийстмед) между Гърция, Италия, Израел също попада в този обхват и ще повлияе в дългосрочен аспект на този процес. Говори се за "Турски поток 2", може и други газопроводи да влизат чрез България в Европа. Това е потенциална възможност и е много положителен фактът, че ще се регламентира достъпът на транзитни газопроводи от трети страни и ще се спре само да се говори дали е добре или е зле.

Това е и разликата между "Южен" и "Турски поток". При първия нямаше директно прилагане на ясни процедури, а имаше много политическо говорене. Сега няма толкова политическо говорене, а се спазват действащите нормативни правила и се върви напред.

За входа на "Турски поток" у нас прави впечатление, че обявеният от руснаците капацитет за изхода на тръбата е 15.75 млрд. куб. м годишно, а се планира у нас да се строи газопровод с мощност близо 20 млрд. куб. м. На какво се дължи тази разлика?

Въпрос на инвестиционно решение. Никой не е казал, че инфраструктурата на входната точка трябва да е колкото капацитета на изходната и на резултатите на пазарния тест.

Има анализи, които показват какъв може да е пазарният интерес в дългосрочен план. Такава инфраструктура не се строи дори на десет години веднъж, а на много по-дълъг период. Когато се инвестира допълнително и разумно в малко по-голямо разширение на инфраструктурата, тогава с малко повече средства, може да се постигне значително повече капацитет и много повече приходи. Въпрос на анализи е доколко пазарите имат перспективи за развитие, и доколко има интерес за краткосрочни услуги от тази инфраструктура. Друго съществено  условие е оценката на оператора как добре ще се оптимизира съществуващата инфраструктура. В момента  първоначално визираният дългосрочен интерес е за капацитет от 15.7 млрд. куб. м, но съществуват и други входящи капацитети в газопреносната система на България, а от друга страна на изхода може да се предостави повече капацитет към Сърбия или друга съседна страна.

Целта на този газопровод не е да пренесе точно определено количество газ от Турция до Сърбия, а да осигури такова разширение на газопреносната ни инфраструктура, което ще максимизира приходите за оператора и ще оптимизира потенциала на системата. Това от своя страна ще доведе и до намаляване на разходите, респективно ще намали цените в логистичната верига.

Тоест по тази тръба, с капацитет над очаквания от "Турски поток", може да се пренася газ и от другаде?

Да, точно така. Тя ще окаже въздействие и на другите входове и изходи на системата. Не казвам, че това е пряката свързаност, но тя ще подпомага такава възможност. Планира се нов вход в системата ни от новоизграждащия се  интерконектор с Гърция  между 3 и 5 млрд. куб. м. годишно. От другата страна имаме проекта БРУА (газопровод, който ще свързва системите на България, Румъния, Унгария и Австрия – б.а) с около 3 млрд. куб. м. годишно. Имаме двупосочна свързаност  с румънската система от над 3 млрд. куб. м/година. Не е оправдано и необходимо да се прави още един цялостен газопровод юг- север, за да се реализира вертикалният коридор, когато може да се свържат и оптимизират съществуващите мрежи чрез подобно разширение. Точно затова и проектът се казва "разширение на съществуващата газопреносна мрежа". Сега погледът на всички е насочен към изхода ѝ към Сърбия, но в бъдеще може  чрез друга точка на свързаност със северните ни съседи да се оптимизира връзката ѝ с БРУА.

Всичко е въпрос на хидравлични разчети на съществуващата инфраструктура и добро прогнозиране. Отговорът не е толкова еднозначен. "Булгартрансгаз“ са направили анализите и са защитили размера на този капацитет в КЕВР, за да формират цена и одобрение на пазарния тест.  Точно това позволява да се каже, че тази бъдеща инфраструктура не е единствено и само за "Газпром", както се афишира от някои среди.

Ако беше само за "Газпром", общият капацитет щеше да е разширен точно за 15.75 млрд куб. м/год., а сега се предвижда допълнителен капацитет, от който всички играчи на пазара могат да се възползват.

От думите ви изглежда постижимо създаването на газов хъб и регионална газова борса у нас.

Абсолютно. Разширението на газопреносната система до Сърбия е най-същественият нов проект за развитие на системата, но далеч не е единственият, а трябва да се разглежда и в контекста на останалите. И когато говорим за газов хъб, трябва правилно да се анализират съседните пазари, условията на междусистемната свързаност и добре да се разработи платформата за търговия с газ.

Газовият бизнес се промени значително в последните години и в него навлязоха сериозно информационните и цифровите технологии. Докато преди няколко години единствено важно беше осигуряването на физическите потоци на газ, сега с много голямо значение са правилата и информационните потоци. Капацитетът на системата и възможностите за физически пренос са базата - необходимо и задължително условие за наличието на пазар, но днес газова търговия може да се прави дори и без реално физическо движение на газ по системата.

Имате предвид виртуалната търговия?

Тя на пръв поглед изглежда като виртуална, но всъщност е напълно реална. Дотолкова реална, колкото е търговията на фондовите и стоковите борси.  Принципът е аналогичен. Ако се окаже, че и в двете посоки има интерес за пренос - едните искат да пренасят в едната посока, а другите точно в обратната, потенциално е възможно за една част от количеството всъщност да върви страхотна търговия без физическо движение на газа. Това преди години бе немислимо, но днес се случва и дори е ежедневие в развитите пазари. Затова е важно физическата и търговската платформа да работят в синхрон.

Газовият бизнес се създава от хора, които имат знанията и уменията да го разработват. Затова трябва да се обучават и развиват такива специалисти на всички нива. В това отношение голямо предизвикателство пред нас е създаването на газовата борса. Тя е същественият инструмент за функционирането на реален либерализиран газов пазар, както и за реализирането на концепцията за газов хъб "Балкан“. За нея обаче са необходими много и високоспециализирани експерти в различни области – търговия, правила и нормативи, информационни технологии, финанси, които същевременно разбират добре и от газовия бизнес. Като цяло стремежът трябва да е такива специалисти да има на възможно най-много места и в различни по вид и функционалност организации, а не да са концентрирани в малко на брой големи компании, изпълняващи множество функции по развитието на газовия пазар.

Може ли газов хъб без газохранилище както изглежда ще е нашият "Балкан"?
 
Принципно може, но въпросът е доколко е възможно да се развие, какъв ще е пазарният интерес и каква ликвидност ще се постигне. Ако няма достатъчно газово хранилище в бизнес модела на хъба, пред пазарните играчи съществува риск да са договорили количества, а да няма къде да ги съхранят временно и да трябва да плащат неустойки за тях. Особено когато пазарът не е достатъчно развит, какъвто е нашият регионален пазар. Лайнпекът (т.е. буферът в газопреносната система) е недостатъчен инструмент за един по-мащабен газов пазар. Колкото повече са възможностите за осигуряване на буферно съхранение на добра цена, толкова повече пазарен интерес ще има от страна на играчите на регионалния газов пазар.

Всъщност има ли хъбове, които да нямат хранилища?

Практиката е да вървят с хранилище, за да се предизвика повече интерес. Има газоразпределителни центрове, които нямат директна свързаност с хранилище, но предоставят такава възможност. По същество газовият хъб е виртуален. Той е концепция и правила, по които може да се работи. Като доставките се договарят при условията на ясно дефинирана виртуална търговска точка. Когато се говори за газовия хъб "Балкан" край Варна се има предвид, че там ще са пресечните точки на газовата свързаност, но концепцията на хъба е с териториално покритие. Давам пример с хъба в Австрия, който обичайно наричаме "Баумгартен", но той не е в гр. Баумгартен, там е хранилището и пресечната точка на газопроводите. Наименованието на този хъб е Централноевропейски Газов Хъб, което вече заявява териториална претенция, а мястото, в което се търгуват количествата е виртуалната търговска точка на този хъб. Макар и виртуална, по отношенията на тази точка се знае какви разходи и такси са включени в цената на доставката до нея, и по какъв начин тази доставка може да се пренасочи към реална търговска точка. Нашият хъб "Балкан“ с името си дава заявка за балканско покритие, като вероятно за целите му ще бъде използвана виртуалната търговска точка на системата на "Булгартрансгаз“.

Тоест хъб "Балкан" може да предлага съхранение на различни места, например в Чирен?

Да, разбира се. Това е една от услугите, които може да се предоставят в рамките на този хъб. Дори и да е хъб "Балкан", на обслужващата го борса може да предлага различни места за съхранение на газ при съответните правила и цени. В рамките на един пакетен продукт, който се предлага на борсата, дори може да се обхване входният терминал за втечнен газ край Александруполис. Може в газовия хъб "Балкан" да се търгуват пакетно количества, доставени на входа на тези терминали, в които има потенциал за съхранение на газ, макар и неголям. Така на борсата, обслужваща хъб "Балкан“, ще се предлагат пакет от услуги, засягащи този терминал. Или пък да се съхраняват количества в румънските газохранилища и да се търгуват на нашата борса. Важното е да се създадат възможно най-много предпоставки за търговците да участват в тази търговия. Аз затова казвам, че този хъб е повече интелектуален продукт, а не само физически. Това е концепция за търговия, включваща тръбопроводите, интерконекторите като задължително условие, но те трябва да бъдат значително надградени с възможности за търговия чрез тях.

Цената за изграждането на включващото "Турски поток" разширение е 2.86 млрд. куб. м без ДДС. От тях малка част ще са собствен капитал на БТГ, а се планира огромен заем от страна на оператора. БТГ не е много голяма фирма. Има ли институция, която да ѝ даде толкова много пари?

"Булгартрансгаз" не малка фирма, а и финансовите институции не дават пари само на големите. Например при криптовалутите много пари се дават на новосъздадени компании, защото парите отиват там, където има възможност за възвръщаемост и доходност. Безспорно сигурността за възвръщаемост е от особено значение. И колкото по-голяма е тази сигурност, толкова по-малка е лихвата за привлечените средства. Не бива да говорим само за банкови кредити. Има облигационни заеми, може да се издадат привилегировани акции или други финансови инструменти.

Когато има ясно инвестиционно намерение и се види, че планът е изпълним и има сигурност за възвръщаемост на инвестициите, всички институции са готови да преговарят и да инвестират. Вариантите са много. И като е налице дългосрочен договор с "Газпром" и други ползватели на тази инвестиция, може да се постигнат изгодни за "Булгартрансгаз“ условия за финансиране.

Има притеснения да не се получи като с "Южен поток" – "Газпром" да финансира строежа на газопровода срещу бъдещите транзитни такси?

Дори и това е форма на финансиране, за която аз не виждам проблем чисто икономически. Но в настоящия проект случаят не е такъв.

Ако за дълго време не получаваш приходи от инфраструктурата, как да не е проблем?

Това не е съвсем така. Когато се взема заем за инвестиции, получаването на доходи може да върви заедно с изплащането на заема. Въпрос на финансов план е дали част от доходността ще отива за погасяване на финансирането, а друга ще остава за предприятието, или цялата ще отива за изплащане на кредита. Ако инвеститорът е решил, че иска да изплати всичко и след това да генерира паричен поток за компанията, тогава намалява тежестта на лихвите и след това бизнесът остава за него. В другия случай може да се удължи времето за изплащане на заема, но да се получават регулярни доходи от самото начало – въпрос на бизнес модел.

Само че, ако "Газпром" предостави финансирането, не стои добре в политически и в регулаторен план, защото "Газпром“ е ползвател на тази мрежа и се поставя въпросът защо именно той е предоставил най-добрите условия за финансирането и доколко те са на пазарна основа.

Изпреварихте въпроса ми не става ли прекалено проектът да зависи изцяло от "Газпром", както беше с "Южен поток".

Трябва да се прецени политическия и икономическия риск. Кой ще финансира и кой ще изплаща? Икономически е допустимо и възможно "Газпром" да предостави финансирането, но дали е удачно и коя е най-удачната форма на финансиране е въпрос на анализ за допустимите варианти - да се преценят предимствата и недостатъците на всеки от тях и тогава да се избере формата на финансирането. 

Но като цяло активите на "Булгартрансгаз“ са достатъчни, за да осигурят възможност дружеството да инвестира в проекта със заемни средства при добри условия. Това означава, че БТГ има толкова собственост, колкото ще и бъде необходима за бъдещата инфраструктура.

Това не създава ли риск тези активи да бъдат изгубени, ако нещо се обърка с "Турски поток"? И ако "Газпром" е дала парите, срещу залог на активи, да получи българските газопроводи?

Засега не е обявено, че ще се залага съществуващата мрежа. Не съм запознат дори да се обсъждат такива варианти. Трябва да се видят конкретните условия на заемното финансиране, за да се прецени има ли рискове. Досега това, което съм видял, не ми дава повод за притеснения.

Трябва ли с лека ръка "Булгартрансгаз" да се отказва от приходите по клаузата "вземи или плащай" по  съществуващия до 2030 г. транзитен договор с "Газпром експорт", които се оценяват на 1.2 млрд. лв. по думите на енергийния министър Теменужка Петкова?

Много пъти се посочва, че ние трябва да преговаряме за "Турски поток", но да си държим на транзитния договор и компенсациите по него. Но дали от другата страна биха разгледали тази възможност? Трябва да преценим какво губим и какво печелим при едната или другата ситуация.

Ако настояваме за големи компенсации по съществуващия транзитен договор, няма да как да искаме да осигурим пълния капацитет за пренос на газа, идващ от "Турски поток", ако целите на тези газопроводи са едни и същи. Въпрос на преценка е кое ще осигури повече приходи. Зависи и каква е избраната бизнес стратегия. Но не трябва да се счита, че транзитният договор вече не съществува. Той трябва да се трансформира така, че България да е достатъчно защитена, че няма да пропусне ползите, които очаква по транзитния договор. Прогнозирайки нагласите, отношенията и тенденциите,  ние трябва да си изиграем правилно картите, с които разполагаме.

Не трябваше ли вече да сме ги изиграли картите преди да се вземе решение за строежа на "Турски поток"?

Тепърва ще се играят картите. Тепърва ще трябва държавата да предоговоря условията по транзитния договор в контекста на новите обстоятелства. Двете споразумения принципно не са свързани като условия, но във времето няма как да се очаква един търговец да плаща и в двете посоки преноса на един и същи газ, ако всъщност е един и същ. Нищо чудно да може да се оптимизира допълнително газовата ни мрежа. Ако в момента тя е грубо 19 млрд. куб. м, сега разширението ще прибави още 20 млрд. куб. м и те са в различни посоки, като в известна част се препокриват.

Тоест сегашната транзитна мрежа да може да се използва за други потоци?

Да, макар че съществуващите и новите капацитетни възможности на системата не трябва да се мултиплицират. Т.е. няма да разполагаме физически с капацитет от 39 млрд. куб. м./год. , но чисто теоретично "Булгартрансгаз“ може да ги постигне като търговски капацитети. В реалност може поне да си осигури повече приходи и като продажби на капацитети, и като допълнителни услуги. Тези неща трябва да се анализират добре, когато се взема решение за условията на предоговаряне.

В този смисъл, по отношение на първоначалния ви въпрос, наистина не трябва с лека ръка да се откажем от условията на сегашния транзитен договор с "Газпром", но не виждам как може да се запази той в този си вид,  и същевременно да искаме да се случи новото разширение на системата, свързано с "Турски поток".

Най-малкото част от капацитетите, използвани за сегашния транзит, ще се използват за бъдещото разширение. Тоест трансформира се концепцията и няма как да се запази старият договор и да се изпълняват новите ангажименти обявени по процедурата "отворен сезон“. Вярвам, че ще се успее да се постигне този баланс в отношенията.

Още по темата
Още от Интервюта