Кандидатът на "Прогресивна България" за управител на НЗОК д-р Владимир Даскалов предлага по-строги критерии, при които Здравната каса да сключва договори с нови лечебни заведения и за нови медицински дейности. Според него публичният ресурс е ограничен и не би трябвало автоматично да покрива разходите за всяка нова структура, ако тя не запълва реален дефицит в здравната система. Това стана ясно при изслушването му пред парламентарната здравна комисия в четвъртък. Даскалов представи пред депутатите серия от предложения за по-ефективното изразходване на парите от здравни вноски, които вече са над 5 млрд. евро годишно. Той заяви, че при управлението на НЗОК ще се води от принципите на икономичност, ефективност, прозрачност, устойчивост и дисциплина.
"Публичният ресурс на НЗОК е ограничен и вярвам, че трябва да обмислим дали той може безусловно да покрие разходите за нови лечебни заведения или дейности, ако те не допринасят за решаването на реален здравен проблем. Тъй като ситуацията с откриването на нови структури и болници е твърде различна в страната, предлагам да разгледаме възможността за прилагане на задълбочена оценка на въздействието. В тази връзка, паралелно с актуализацията на Националната здравна карта от Министерството на здравеопазването, бих искал да поставя на обсъждане въвеждането на по-стриктни критерии за финансиране. Можем да помислим за решение, при което всеки нов договор с НЗОК да се сключва само ако бизнес планът му доказва, че се запълва реален дефицит в системата", каза Даскалов пред депутатите.
Визитка
Д-р Владимир Даскалов е доктор по медицина, специалист по обща и военна хирургия и полковник от Българската армия. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 1988 г., а през 2012 г. придобива магистратура по "Обществено здраве и здравен мениджмънт".
Професионалната му кариера преминава основно през ВМА, където заема различни лекарски и академични длъжности и оглавява Операционния център. Бил е заместник-директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и ръководител на онкологичната болница "Проф. Иван Черноземски". Последната му длъжност е председател на Съвета на директорите на Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. Иван Пенчев".
Той уточни, че тези негови виждания имат изцяло дискусионен характер и за целта е необходима промяна в законодателството. Даскалов каза, че всяка стъпка подлежи на пълно съгласуване с МЗ, съсловните и пациентски организации. Той допълни, че за намирането на най-добрите и балансирани решения разчита на конструктивен диалог и с членовете на парламентарната комисия по здравеопазване.
В началото на експозето си той започна с "честна диагноза" за състоянието на системата: "Всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава с 10%, но въпреки това средната продължителност на живота в България остава ниска, заемаме челни места по предотвратима смъртност, сърдечно-съдовите заболявания са на първо място като причина за смърт". Той изведе като основен проблем това, че здравната система продължава да финансира предимно лечението на усложненията, вместо ранното откриване и превенцията на заболяванията. Като друг сериозен проблем той посочи високото лично доплащане от пациентите, което достига 39%.
Той се ангажира НЗОК да спре да плаща два пъти за едно и също нещо, без да прави компромиси с качеството. "Например, чрез пълноценното използване на здравната информационна система НЗИС и електронното досие ще бъде прекратена порочната практика за дублиране на изследвания. Ако един пациент е преминал през скъп скенер или други изследвания в извънболничната помощ, а два дни по-късно постъпи в болница, лекарите там веднага ще видят готовите резултати. НЗОК просто няма да плати втори път същите 100 евро за напълно излишно повторно изследване", посочи Даскалов. По думите му така икономията на средства може да бъде насочена към други дейности.
Още по темата
Той даде и друг пример: в момента на пациента се налага да лежи 3 дни в болница за рутинна малка интервенция, а НЗОК плаща 1500 евро по клинична пътека, като значителна част от тези пари отиват за болничен престой. Даскалов посочи, че целта е колкото се може повече от тези дейности да бъдат изведени като еднодневни амбулаторни процедури в извънболничната помощ. За целта, по думите му трябва да се повишат цените на амбулаторните процедури в извънболничната помощ. Така резултатът за пациента ще е същият, но системата ще спести ценен ресурс.
"Услугата трябва да отговаря на реалната нужда на човек. Трябва да заплащаме целево и за комплексно проследяване на пациентите. Ако ръководството на едно лечебно заведение се опита да отчете леки случаи като тежки или да подаде документация за фиктивни пациенти, дигиталните ни системи за контрол ще блокират тези плащания. Ще налагаме санкции, за да гарантираме, че парите на здравноосигурените отиват само за реална медицина", каза Даскалов.
Той се обяви и за промяна на философията на финансиране – от плащане за извършена дейност към плащане за качество и резултат. Даскалов посочи, че ефикасността не се мери с това колко пари сме похарчили, а дали сме постигнали целите си. "Ако например НЗОК инвестира 5 млн. евро за програма за превенция при личните лекари, ефикасността на тази инвестиция ще се докаже едва когато през следващата година видим реален спад с 15% на случаите на инфаркт и инсулт", каза Даскалов.
Той предлага увеличение на средствата за общопрактикуващите лекари и финансиране от НЗОК на профилактични програми за отказ от тютюнопушене. За децата той предлага специализирани алгоритми за ранна диагностика и консултиране при риск от затлъстяване, които да се изпълняват съвместно с педиатри. Предвиждат се и стимули за личните лекари и специалистите, които установяват заболяванията на ранен етап.
Сред заявените приоритети е цялостна дигитализация на системата, включително отпадане на хартиените здравни книжки и отчитане в реално време на прегледите и изследванията.
Като критично важна стъпка Даскалов посочи и проследяването на терапевтичния ефект от лечението, особено при скъпоструващите терапии. Той предлага и пациентите да бъдат включени по-активно в контрола на медицинските дейности.
Даскалов заяви още, че "болестта няма партийна принадлежност", в здравеопазването няма място за "солови играчи" и управлението на НЗОК изисква екипна работа и диалог с институциите, лекарските организации и пациентите.
Освен Даскалов здравната комисия изслушва и кандидата на "Продължаваме промяната" за управител на НЗОК Станимир Михайлов, както и номинирания от "Прогресивна България" за подуправител Здравко Шушков.
Кандидатът на "Продължаваме промяната" за управител на НЗОК Станимир Михайлов постави като основни приоритети оптимизирането на разходите в болничната помощ, намаляването на доплащането от пациентите и засилването на финансирането на извънболничната помощ.
Той също предлага амбулаторни процедури с малка сложност да бъдат изведени от болниците, а клиничните пътеки да се заплащат диференцирано според тежестта на заболяването.
Михайлов, който вече е бил управител на НЗОК от 2023 г. до 2025 г с прекъсване, се обяви за по-ефективен контрол и дигитализация, включително контрол в реално време и по-добро информиране на пациентите за извършените медицински дейности.
Според него неефективното харчене на средствата е сред основните причини за високото доплащане от пациентите.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
