Красимир Вълчев защити "парите следват ученика" и предложи друг път към качество в образованието

"Връщането на системата към състояние на финансова централизация би било огромна грешка и ще има негативни резултати за всички в системата". Това каза по повод намерението на управляващите да сменят модела на финансиране на българските училища бившият образователен министър Красимир Вълчев (ГЕРБ) в подробна критична позиция, публикувана във Фейсбук.

До включването на Вълчев в дебата по темата се стигна след като управляващите анонсираха, че ще сменят модела "парите следват ученика".

Според него разговорът по темата често е подкопаван от популизъм и неразбиране на разликата между двата фундаментални стълба на модела – делегираните бюджети, които гарантират финансовата автономност на директорите и разпределителната формула за средствата.

Докато властта говори за демонтиране на настоящата система, Вълчев предупреждава за сериозни опасности: от връщане към задушаваща административна централизация до създаване на "изключваща" образователна система, която оставя най-уязвимите деца извън училище.

Спасението той вижда не в премахването на принципа "парите следват ученика", а в трудното, но нужно въвеждане на обективен критерий за качество чрез оценка на напредъка на учениците в конкретното училище.

Делегираният бюджет: Спасение от абсурда на централизацията

Вълчев обяснява, че понятието "делегирани бюджети" означава бюджетна самостоятелност и дава на директорите правото сами да се разпореждат с училищния бюджет, да определят числеността и заплатите на персонала и най-важното – да запазват икономиите като преходни остатъци за следващата година.

От думите му става ясно, че преди въвеждането на делегираните бюджети през 2008 г. училищата съществуват в условия на пълна финансова парализа:

"Преди въвеждането на делегираните бюджети всеки разход се одобряваше от първостепенния разпоредител с бюджет. Когато директорът искаше да закупи два химикала или топ хартия, трябваше да пише доклад до общината и да чака одобрение. И ако случеше на запънат счетоводител, можеше да чака седмици или да не получи одобрение".

Според данните, които бившият образователен министър цитира делегираните бюджети водят до оптимизация на персонала заради т. нар. "дивидент ефективност". Става дума за икономии от подобреното управление, които остават в училищния бюджет и се използват за повишение на основните възнаграждения, за допълнителни възнаграждения, за инвестиции в материалната база или за подобряване на достъпа.
За да докаже тезата си, той дава пример с периода 1993-2008 г., когато по думите му за 15 години учениците са намалели със 17%, а броят на персонала, в т.ч. педагогическия, се запазва.

"След въвеждането на делегираните бюджети числеността на персонала рязко се редуцира", пише той и уточнява, че и след въвеждането им има случаи на увеличаване на персонала при намаляващ брой ученици, но причината за това не е неефективност, а разширяване с допълнителни дейности - целодневна организация на учебния ден, повече ресурсна, психологическа и логопедична подкрепа и др.

Само за първите две години от въвеждането на системата по изчисления на Красимир Вълчев се реализират вътрешни икономии в размер на 16% от общите разходи на училищата, които се използват ежегодно.

Бившият министър е категоричен: "Връщането на системата към състояние на финансова централизация би било огромна грешка и ще има негативни резултати за всички в системата".

МОН вече се е заело да подготвя реформата. От изказванията на премиера Радев и образователният министър Георги Вълчев по темата до момента обаче не стана ясно с какво ще замени новата власт сегашния модел на финансиране.

Според публикацията на бившия просветен министър в отговор на парламентарен въпрос, министърът на образованието категорично е заявил, че "няма намерение да отнема бюджетната самостоятелност на училищата и да променя системата на делегирани бюджети в тесен смисъл".

Обвързването на парите с паралелките няма да спре "избутването"

По думите на Красимир Вълчев разпределителната формула най-често е "набедена за компромисите с дисциплината и за "избутването" на учениците в по-горни класове". Причината е, че всеки ученик означава средства за училището. Вълчев обаче разбива илюзията, че проблемите ще се решат, ако финансирането се обвърже с броя на паралелките вместо с броя на учениците.

Той обяснява, че разходите на всяко училище обективно зависят от неговия размер – броя на учениците и съответно на паралелките, които трябва да се сформират:

"Няма как две училища - едното със 100 ученици, другото с 1000 ученици, да получават едни и същи средства, защото второто трябва да формира повече паралелки, да наема повече учители за провеждането на часовете по учебен план, да плаща повече заплати".

"Няма как финансирането на училището да не зависи от големината му. То винаги зависи или от броя на учениците, или от броя на паралелките, или от комбинация от двете. Така е по цял свят. Няма логика основното финансиране на училищата да зависи от броя на дърветата в двора им например", добавя Вълчев.

В публикацията си бившият образователен министър посочва, че в България около 75% от средствата за дадено училище зависят от броя на учениците, 15% от броя на паралелките и 10% се определят от т.нар. стандарт за институция - постоянен приход, който не зависи от големината на училищата. Към това се добавят и коефициенти за отдалеченост и за работа с деца от уязвими групи.

Вълчев обяснява, че дори финансирането да се обвърже по-силно с броя на паралелките, вместо с този на учениците, проблемите остават:

"Когато числеността на паралелката е близка до минимума, склонността към компромиси и стимулите за избутване са дори още по-високи, отколкото при финансирането на брой ученици, просто защото училището губи средствата за цяла паралелка, а не само за няколко ученици".

Най-застрашени по думите му са училищата с маломерни паралелки, където натискът би се засилил, защото, ако учениците паднат под минималния брой, това би означавало закриване на паралелката и уволнение на учители.

Според Вълчев решението не е да се отмени обвързването на финансирането с броя на учениците, а да се вкара във формулата качествен компонент, който да направи така, че едно училище да печели повече от подобряване на резултатите и затягането на изискванията и дисциплината, отколкото губи от напускането на ученици.

Защо е трудно да се въведе оценката на качеството?

Идеята зад въвеждането на компонент за качество в механизма за финансиране е училището да има по-голям финансов интерес от подобряване на резултатите и затягане на дисциплината, отколкото би загубило от напускането на няколко слаби ученици.

Вълчев обаче предупреждава, че измерването на качеството е изключително деликатен и сложен процес. Ако се разчита само на суровите резултати от външните оценявания (например в 10. клас), това би било дълбоко несправедливо, защото не се взема предвид с какви ученици работи училището.

"В едно училище, в което учат деца, подкрепяни от родителите и водени на всякакви частни уроци от двегодишна възраст, е много вероятно учениците да имат високи оценки, дори училищният колектив да не е положил много усилия за работа с тях. И обратно, в едно училище с концентрация на ученици от семейства, в които не се говори български, или с родители, които не са толкова отговорни и подкрепящи, дори и учителите да положат многократно повече усилия от първите, те пак ще имат относително ниски резултати", подчертава той.

Като справедливо решение той посочва оценката на добавената стойност (оценка на напредъка) - съпоставяне на резултатите на едни и същи ученици на "входа" и на "изхода" на даден образователен етап. Въпреки че методологически моделът е готов в МОН, реализирането му се сблъсква с огромни информационни и практически пречки:

• Преписването: Все още има твърде много училища, в които високите оценки от НВО са плод на преписване. За изчистването им са нужни строги мерки и външни квестори навсякъде.
• Частните уроци: Резултатите от НВО в 7. клас са силно изкривени от частните уроци, което прави съпоставката с 10. клас несправедлива за училищата, работещи в уязвима среда.
• Несъвместимост на етапите: За начален етап (1-4. клас) няма как да се измери входно ниво, тъй като децата започват училище без единно външно оценяване.
• Оценката на добавената стойност се фокусира ограничаващо върху само два предмета – български език и литература и математика.

"Правенето на качествената оценка е трудно, но не е невъзможно. Трудностите не трябва да бъдат оправдание и се надявам МОН да продължи и завърши работата по преодоляването им. Надявам се това да е посоката на работа и на новия екип в МОН", пише Вълчев.

Бившият образователен министър обаче предупреждава, че не бива и да се избързва: "По-лошо от липсата на оценка е несправедливата оценка".

Още по темата

И премиерът заговори за смяна на модела "парите следват ученика"

27 август 2026 12:04

Чуждестранни експерти, които са консултирали министерството по темата, смятат, че оценката на добавената стойност трябва задължително да е съпроводена с оценка от инспектирането на училището.

"Да, но оценка от инспектирането за всички училища ще имаме най-рано след 10 години, а когато бъдат направени оценките на последните училища, тези на първите вече няма да са актуални", пише Вълчев.

"Надявам се каквито и промени да прави МОН в оценяването и разпределителния механизъм, те да се правят експертно и професионално и да не са подчинени на популистки цели", казва още той.

По-добре "избутваща", отколкото "изключваща" система

Вълчев откроява като "най-голямата обществена и личностна загуба" преждевременното отпадане от образователната система. Според него "по-лошо от система, която прави компромиси и "избутва" учениците напред, е система, която ги изключва преждевременно".

"Знам, че звучи изкушаващо да дисциплинираме и да подобряваме образователните резултати, като изхвърляме проблемните ученици, но това е най-лошото за обществото и за отделното дете. Изключените от училище днес са изключените от обществото и пазара на труда утре. И колкото и да просперираме в личен план останалите - неизключените, няма да живеем по-добре, ако в обществото ни има 20% изключени", пише той.

Според бившия образователен министър престоят на децата в училище - дори и при ниски резултати - ги социализира и ги прави по-пригодни за пазара на труда.

Парите, проблемите и резултатите

Вълчев завършва с предупреждение към управляващите да не използват реториката за "липса на резултати въпреки повишеното финансиране" като извинение за започване на политика на недофинансиране на системата.

"Доброто финансиране и неизоставащите учителски заплати са задължително условие за качествено образование. Не единствено, но задължително. Ако ограничим бюджетното финансиране, ще се върнем отново към годините на недостиг на учители и понижена склонност за включване в педагогическо образование и педагогическа професия", изтъква той.

По думите на Вълчев промяната на финансовата формула не може да реши проблемите с функционалната неграмотност и културата на заучаване в българското училищно образование. Колкото до повишаването на образователните резултати, според него ключова е промяната на остарелите вече учебни програми.