МЗ не позволява бележки за дарена кръв да са условие за лечение. Болниците: Откъде да я вземем?

Пациентите и техните близки не могат да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като условие за хоспитализация или планова операция. Това е категоричната позиция на Министерството на здравеопазването, дадена след сигнал на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). На практика обаче зад забраната стои друг, много по-труден въпрос – как болниците да осигурят необходимата кръв, когато националната система не разполага с достатъчни количества.

Повод за намесата на АПАЗ е случаят с 86-годишна жена, на която предстои планова операция. Сред документите за прием лечебното заведение е посочило "дарителска бележка за двама кръводарители", като е изискало кръвта да бъде дарена в център по трансфузионна хематология в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
Близките на жената обаче са организирали необходимото кръводаряване в Стара Загора.

Първоначално болницата е отказала да признае издадената там бележка с аргумента, че дарителите трябва да са дали кръв в една от предварително посочените области.
Случаят провокира АПАЗ да поиска от здравното министерство отговор на два принципни въпроса – има ли нормативно основание пациентът да бъде задължаван да осигурява определен брой кръводарители, за да бъде хоспитализиран или опериран, и може ли болницата да определя в кой град или област трябва да бъде дарена кръвта.

МЗ: Кръводарители не могат да бъдат условие за лечение

Отговорът на здравното ведомство е категоричен – пациентът и неговите близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват кръводарители, за да получат медицинска помощ.

Министерството посочва още, че действащата нормативна уредба не въвежда ограничения за мястото, на което гражданинът може да дари кръв. Кръводаряване може да бъде извършено във всеки център или отделение по трансфузионна хематология в страната.

Това означава, че фактът, че кръвта е дарена в друг град, не е законово основание документът за даряването да бъде отказан.

МЗ припомня и че от 2014 г. функционира Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология. В нея се поддържат данни за кръводарителите, дарените единици кръв, резултатите от изследванията и местоназначението на кръвта.

В парламентарен отговор от септември 2025 г. министерството е посочило, че т.нар. дарителска бележка е работен документ и не е обвързана с правни последици.
МЗ се ангажира да изиска информация от конкретното лечебно заведение и при установяване на нарушения да предприеме действия за преустановяването им.

Още през 2022 г. Националната здравноосигурителна каса е посочвала в свое становище, че лечебното заведение не следва да изисква дарителска бележка като задължително условие за хоспитализация.

Болниците искат от МЗ спешни указания за осигуряване на необходимата кръв

След позицията на МЗ обаче Българската болнична асоциация поставя на масата проблема, който стои зад практиката болниците да търсят кръводарители.

От асоциацията подкрепят принципа, че болният не трябва да бъде поставян в ситуация да търси приятели и роднини, които да дарят кръв. Но според болниците това не решава проблема с реалния недостиг на кръв.

"Кръвта не се появява с административно решение. Тя идва единствено от хората, които доброволно я даряват", посочват от Българската болнична асоциация.

По думите им, когато доброволните кръводарители са недостатъчно, кръвта не достига както на лечебните заведения, така и на кръвните центрове в страната.

Така се оказва, че болниците са поставени между две изисквания – от една страна, нямат право да обвързват лечението с осигуряването на кръводарители от пациента, а от друга, не могат да започнат определени операции без необходимия кръвен резерв.

"Ние, лекарите и лечебните заведения, не можем да произведем кръв. Кръвните центрове също не могат да предоставят кръв, която не е била дарена", заявяват от болничната асоциация.

Според нея при определени интервенции наличието на необходимия кръвен резерв е част от безопасността на пациента. Никой отговорен лекар не би започнал операция, ако съществува реален риск при тежко кървене да няма необходимите кръв и кръвни съставки.

Именно тук се появява нерешеният въпрос: ако болницата няма необходимата кръв, какво трябва да направи? Да отложи операцията? Да я извърши без необходимия резерв? Да информира пациента, че кръв няма, но няма право да поиска съдействие за намирането на доброволни дарители? Или държавата трябва да създаде механизъм, който гарантира необходимите количества?

Българската болнична асоциация вече е поискала от Министерството на здравеопазването спешни и конкретни указания и среща, за да бъде намерен отговор именно на тези въпроси. От асоциацията подчертават, че не защитават практиката с дарителските бележки и не искат отговорността за системния проблем да бъде прехвърляна върху пациентите.

Проблемът, според тях, е как да бъде гарантирано, че лечебните заведения ще разполагат с необходимата кръв, така че операциите да могат да се извършват безопасно.

Най-лошият сценарий би бил пациентът формално да не бъде задължаван да търси дарители, но операцията му на практика да бъде отложена, защото необходимата кръв просто не е налична, посочват от организацията.

АПАЗ: Пациентът не може да носи отговорността за системния недостиг

От Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) настояват недостигът на кръв в националната система по трансфузионна хематология да не се превръща в отговорност на конкретния пациент и неговото семейство.

Пациентската организация подчертава, че насърчаването на близките да дарят кръв е нещо различно от поставянето на определен брой дарители като условие за лечение.

Според АПАЗ подобна практика поставя хората в особено уязвимо положение и може да създаде предпоставки за нерегламентирани услуги. Семейства, които спешно трябва да намерят двама или повече дарители преди операция, могат да бъдат принудени да търсят хора, предлагащи кръводаряване срещу заплащане.

Така недостигът в системата се превръща не само в административна, но и във финансова тежест за пациента.

В същото време болниците настояват, че търсенето на доброволни дарители не е опит да бъде набавена кръв "за болницата", а начин да бъде осигурена кръв за конкретен пациент, който може да се нуждае от нея по време на операция.

Това поставя системата пред парадокс: пациентът не трябва да бъде принуждаван да осигурява кръв, но някой трябва да гарантира, че кръвта ще бъде налична, когато лекарите я поискат. Именно този въпрос остава без конкретен отговор след позицията на МЗ.

Българската болнична асоциация призовава гражданите да продължат да даряват кръв, тъй като нуждата от нея е постоянна. Оттам посочват, че в много болници редовно се организират кампании за кръводаряване, а кръв може да бъде дарена и във всеки кръвен център в страната.