Плевнелиев подкрепи ГЕРБ срещу прекия избор на членовете на ВСС

"За мен това е най-важното – пълна публичност и прозрачност на процеса на номиниране"

Росен Плевнелиев и съдия Кети Маркова в Конституционния съд. Сн.: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев напълно подкрепи решението на управляващите от ГЕРБ да пренебрегнат волята на ЕК, Съюза на съдиите в България и неправителствения сектор, като не включат в промените на Закона за съдебната власт (ЗСВ) възможността членовете на следващия Висш съдебен съвет (ВСС) да бъдат избрани от гилдията чрез пряк избор на принципа "един човек - един глас".

Според държавния глава е по-добре, вместо в НДК да има 2500 съдии, които да гласуват пряко за спуснати в последния момент кандидатури за членове на ВСС, да има 500 делегати, но те да знаят и да познават достатъчно добре биографията на номинираните.

"Ако вие имате 2500 души, които са затворени в НДК и решат кандидатури, които някой им е спуснал в последния момент, аз като президент ще имам много по-голям проблем, отколкото 500 души, които седнат отново в НДК и вземат съзнателно решение на базата на публични, прозрачни и оповестени много по-рано кандидатури. Като за тези кандидатури се знае какви са мотивите, кой ги е предложил, какви знакови дела са гледали, какво решения са вземали. За мен това е най-важното – пълна публичност и прозрачност на процеса на номиниране", коментира държавният глава в понеделник след полагането на клетва на Кети Маркова като конституционен съдия на мястото на починалата Ванюшка Ангушева.

Аргументите на Плевнелиев обаче са доста неясни предвид факта, че настояването на ЕК и гилдията прекият вот да бъде въведен още преди изборът на нов ВСС тази есен, изобщо не изключва изискването за прозрачност при номинирането, както и т. нар. финансови досиета на всеки кандидат-член на съвета, предложени с промените на ЗСВ, които предстои да се приемат на второ четене от парламента.

Темата за прекия избор на членовете на ВСС, който правителството реши да отложи чак за 2017 г., тъй като нямало време технически да подготви подобна процедура преди есента, засега тотално се подминава от депутатите, които обсъждат поправките в закона.

Въпреки общо трите писма по този въпрос, изпратени на премиера Бойко Борисов и правосъдния министър Диана Ковачева от главния секретар на ЕК Катрин Дей, управляващите упорито отказват да помислят за въвеждането на прекия вот още тази година.

Основният аргумент на съдийския съюз да настоява за това нововъведение са опасенията, че изпълнителната власт ще опита чрез натиск сериозно да повлияе при сформирането на новия състав на ВСС, който се очаква да избере новите главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. По тази причина повечето съдии настояват кадровиците да не се избират от делегати.

За последно говорителят на ЕК Марк Грей за пореден път припомни преди 4 дни, че колегите му се надяват прекият вот да бъде спешно въведен от българското правителство. Тогава министър Ковачева реагира с изненада на критиките от Брюксел, тъй като според нея на експертно ниво комисията била възприела доводите на ГЕРБ за отлагането на тази идея за 2017 г. Добави и, че е поискала от ЕК да ѝ бъде предоставен анализ, според който такива избори са технически приложими още т. г.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?