Депутатите искат децата да знаят български преди 1. клас. Какъв е пътят

Как да се помогне на децата, които не владеят достатъчно добре български да се интегрират в училище, без езиковата подкрепа да се превърне в отделяне или формална процедура. Това обсъждаха депутатите от парламентарната образователната комисия на заседанието си в сряда.

Заседанието в сряда е второто, в което ресорната комисия разглежда на порции общо 11-те законопроекта за промени в основния училищен закон. Депутатите избраха да обсъждат законопроектите по теми. Първата порция от 6 законопроекта се занимава с въвеждането на новия предмет "Добродетели и религии" в училище и езиковата подкрепа.

На 17 септември дебатът започна с 3-часов спор за религията, а на 23 септември продължи с консенсус около за езиковата интеграция. Става дума за механизма за допълнителна езикова подкрепа за децата и учениците, които "не владеят български в достатъчна степен", а предложения в тази посока дойдоха от "Прогресивна България" (ПБ), ГЕРБ и "Демократична България" (ДБ).

ПБ: Подготвителният езиков клас не е наказание

"Наказание е да пуснеш дете, което не знае български език, в необятния свят на познанието и да искаш от него резултати. Това е цинично наказание. Но да му дадеш възможност още веднъж да научи инструментариума, с който ще усвоява това знание - това е възможност", каза председателя на образователната комисия и депутат от "Прогресивна България" Димитър Здравков.

Позовавайки се на изследвания на образователната система Здравков посочи, че през последните години устойчиво нараства броят на децата и учениците, които постъпват в детска градина или училище, без да владеят български език в достатъчна степен. "Това затруднява усвояването на учебното съдържание по всички дисциплини", каза той.

Реформата, която управляващите предлагат е насочена към децата, за които българският език не е майчин, учениците, завръщащи се от чужбина, както и децата, получили временна международна закрила.

"Предлагаме създаването на цялостна уредба за езиковата подкрепа в системата на предучилищното и училищното образование", обяви Здравков при представянето на законопроекта.

В законопроекта се предвижда това доколко децата владеят български да се установява чрез стандартизирани инструменти, утвърдени от министъра на образованието при първото постъпване на детето в образователната система. Според текстовете степента на владеене на български език ще се проверява и на изхода от предучилищното образование.

"Това ще позволи своевременно идентифициране на потребностите на всяко дете или ученик и предоставяне на подходяща подкрепа", смята Здравков.

Новата форма на езикова подкрепа, която предлагат от "Прогресивна България" е т. нар. "подготвителен езиков клас". В него преди постъпване в 1. клас ще влизат децата, които не владеят български достатъчно добре, че да участват ефективно в учебния процес в начален етап.

Според предложението на ПБ обучението в този подготвителен клас по български език ще може да става в дневна, индивидуална или дистанционна форма. След тази една година, прекарана в учене на български, децата ще могат да постъпят в 1. клас, където при нужда допълнителната езикова подкрепа ще може да продължи под формата на обща подкрепа.

ГЕРБ: Преди да учат, да разбират какво им се говори

Интензивна подкрепа за овладяване на български език преди започване на 1. клас предлагат и от ГЕРБ. Според текстовете според потребностите учениците ще получават подкрепата под формата на допълнително обучение по български, консултации, интеграционно обучение в индивидуална форма, подготвителна езикова група или подготвителен езиков клас.

"Това е една политика, която я има в повечето образователни системи. Целта е преди да накараме децата да учат всичко останало да ги подпомогнем да научат български език на комуникативно ниво и да разбират какво им се говори", посочи бившият образователен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Красимир Вълчев.

По думите му владеенето на български език дотолкова, че да можеш да общуваш и четеш е базова предпоставка за усвояването на материала по всички дисциплини.

"Значителен процент от българските ученици имат слаби и незадоволителни резултати по всички предмети именно заради недостатъчно владеене на български език", изтъкна Вълчев.

Той се позова на резултати в МОН, които се базират най-вече на информацията от външните оценявания в 4. клас и показвали колко висока е концентрацията на слабите резултати по български език в училищата, където преобладават ученици от уязвими групи.

Според Вълчев това има пряка връзка с резултатите на тези ученици и по математика:

"Има анализи, които показват, че ако им се дадат на учениците прости математически изрази, те се справят, но ако им се даде условие с текст - не се справят. Слабите резултати по математематика се дължат на неразбирането на българския език".

Според бившия образователен министър ежегодно в системата на училищното образование постъпват хиляди ученици, които не владеят български език в достатъчна степен, че да се справят в училище.

"Когато тези деца не владеят български в достатъчна степен на входа на 1. клас те бързо натрупват дефицити, демотивират се и в крайна сметка отпадат - формално или не", посочи той като обясни, че под неформално отпадане има предвид т. нар. "избутване".

Освен децата от ромската общност, които не говорят български у дома, промяната и според предложението на ГЕРБ обхваща и децата, в това число и български граждани, израснали в чужбина и завръщащи се у нас.

Според Вълчев езиковата подкрепа, която в момента се предвижда по закон не е достатъчно интензивна. "Този тип подкрепа е подходяща за деца с неголеми дефицити, които владеят български на базово комуникативно ниво", смята той.

ДБ: Децата са обречени да са разделени, ако не говорят български

"Реално езикът разделя децата най-много. Ако ние не се погрижим за това всички да говорят добър български, децата са обречени да бъдат разделени. Те ще бъдат раделени и в 3., и в 4., и в 5. клас, а после в 6. клас повечето от тях няма да идват на училище", заяви по време на заседанието Елисавета Белобрадова от "Демократична България".

От формацията на Белобрадова също предлагат промени в механизма за езиковата подкрепа.

"Тази тема е абсолютно ключова за българското образование. Ние от "Демократична България" ще подкрепим всяко изменение в посока езикова интеграция", посочи тя.

Според нея към днешна дата в голяма степен процесът за определяне на нивото на владеене на български език и предоставянето на езикова подкрепа в предучилищното образование е формален:

"Ако погледнете последната страница от удостоверенията от детските градини, с които децата пристигат в 1. клас, обикновено текстовете са едни и същи за всички деца. Дава се една характеристика на детето - за неговите умения и способности обикновено тя е крайно формализирана".

"Оттам нататък следва абсолютна невъзможност на детето не просто да се справя в училище, но и да комуникира с приятелите си, да установи трайни връзки в училище и всъщност да не отпадне след 4. клас", добави Белобрадова.

Промените, предлагани от ДБ поставят фокус и върху теми като ранното детско развитие, десегрегацията в образователната система, развитието на компетентности в училище, създаване на законова основа за библиотечно информационно развитие в училище, мандатност на директорите и други.

Кой подкрепя и кой се притеснява

Принципна подкрепа за промените, свързани с езиковата интеграция заявиха и от "Продължаваме промяната" (ПП) и "Възраждане".

От името на ПП говори бившият образователен министър и настоящ депутат акад. Николай Денков, според който в Народното събрание има консенсус, че това е един от проблемите, които трябва да се решат.

Според Денков обаче се изисква различен подход за различните деца - децата български граждани с друг майчин език, децата на бежанци и децата на български родители, заминали в чужбина, които се връщат да учат у нас. "Ясно е, че за тези три различни групи подходът не може да бъде универсален", отбеляза той и предложи работна група да обсъди въпроса и да прецизира текстовете.

Позицията на ДПС представи Фатима Йълдъс, която заяви че поддържат идеята за езиковата подкрепа, но имат сериозни притеснения относно предлаганите промени и поискаха "внимателно преразглеждане" на текстовете.

"Вместо да приобщаваме децата рискуваме да ги отделим от техните връстници. Езиковото развитие се осъществява и чрез ежедневното общуване, съвместните дейности и взаимодействието с другите деца. Именно затова, доколкото е възможно, езиковата подкрепа следва да се предоставя в приобщаваща образователна среда, а не чрез продължително отделяне", каза Йълдъс.

Становището на Министерството на образованието и науката (МОН) представи зам.-министър Таня Панчева. От думите ѝ стана ясно, че ведомството изцяло застава зад поправките, които предлагат от "Прогресивна България".

МОН подкрепя и основните положения в законопроектите на ГЕРБ и ДБ, но намира, че има въпроси, които изискват допълнително обсъждане. Като такива бяха посочени, предложените от ГЕРБ, въвеждане на подготвителна езикова група в детската градина, възможност за участие в подготвителен езиков клас преди кой да е от класовете и повтаряне на първи клас при лоши резултати по БЕЛ. В законопроекта на ДБ пък бяха откроени формулировката "осигуряване на езикова подкрепа на децата и учениците съобразно, техните потребности, на всеки етап от тяхното развитие", идеята за разработване на специални учебници и учебни помагала за децата, за които българският е втори език, както и изискването за допълнителна квалификация на учителите, които ще дават езикова подкрепа на децата, за които той не е майчин.

Какво може да се обърка

Как да се избегне формализирането и на тази процедура? Какви ще бъдат тези стандартизирани инструменти за оценка на нивото на владеене на български език? Не трябва ли проблемът с езиковата интеграция да се реши още на ниво предучилищно образование? Няма ли да демотивираме допълнително най-малките ученици, ако допуснем да повтарят? Не предвиждат ли промените по-скоро санкции, отколкото подкрепа? Такива въпроси повдигнаха гостите на заседанието на образователната комисия в сряда.

Директорката на 134 СУ "Димчо Дебелянов" Весела Пълдъмова - Ковачева поиска тесни инструкции за училищата.

"Назад във времето и до днес извървяваме един изключително труден път, в който търсим решения самостоятелно", заяви тя и поиска изпълнителната власт да разработи много ясни механизми за приложението на новите мерки, за да не се превърнат промените в поредния формализъм.

Мария Янкова от UNICEF пък посочи, че е необходимо подкрепата да стартира максимално рано. "България е една от малкото държави, в които предучилищното образование е толкова продължително. {…} Системните проекти на МОН следва да са гарант за овладяването на българския език преди постъпването в училище", посочи тя.

Янкова обърна внимание и на нуждата да се прецизира как ще става диагностиката, "за да не се допуска да правим сегрегирани класове в рамките на тези подготвителни езикови класове в училище". "Тук изцяло пренебрегваме позитивите на това децата да учат едно от друго в рамките на класа, когато ги поставим в рамките на този клас", изтъкна тя.

Колкото до повтарянето на 1. клас при лоши резултати по български език и литература в края на първата учебна година, според Янкова това по-скоро е практика, която допълнително демотивира учениците. "Тя налага повторна адаптация и повишава риска от ранно отпадане от училище", смята тя.

В дебата по темата се включи и ромският активист за човешки права Огнян Исаев, който обърна внимание, че най-добри резултати езиковата подкрепа може да даде, ако се базира на диференциран подход към всяко дете.

"Дете, което вкъщи говори на ромски, турски, украински, руски {…} не идва в училище без знания и без способности. Дете, което вече говори на някакъв език, вече е усвоило понятията и света около себе си на този език. То вече има определен езиков ресурс. Много е важно как учителят и системата разпознават този ресурс и как го използват за овладяването на българския език", подчерта той.