Как да се справим с липсата на подготвени технически кадри? Минават ли пътищата към развитието на индустрията през училищата? Може ли българската образователна система да подготви учениците за реалната работна среда? И ако не може, трябва ли бизнесът, който има нужда от тях, да ги обучи сам? А би ли го направил?
Това са въпроси, чиито отговори българската индустрия търси от години.
"В България има индустрия, която може, иска и има огромна нужда от квалифицирана работна ръка", каза пред Mediapol Пламен Панчев - създател и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона.
"Трябва бизнесът да се намеси, да помага в образованието на младежите, за да може те да имат достъп до съвременните технологии", смята Георги Петков - председател на борда на директорите в BTL, зам.-председател на Управителния съвет на Българо-швейцарска търговска камара и основател на Гражданско движение "Будител".
Най-голямата публично-частна индустриална зона в Източна Европа "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) е един от дългогодишните поддръжници на идеята за устойчива връзка между бизнеса и образованието. За последните 30 години ТИЗ е привлякла над 200 инвеститори, инвестиции в размер над 4.5 млрд. евро и е открила над 45 000 работни места. BTL Industries пък е световен лидер в разработката, производството, сервиза и търговията със съвременна медицинска апаратура и също устойчив партньор на образованието.
"Колкото по-рано толкова по-добре"
Ако зависи от бизнеса децата не просто ще избират професионалното образование и дуалната форма на обучение, но ще отиват в предприятията по-рано от 11. клас, както е в момента.
"Децата в 8. клас влизат в дуална форма на обучение и сключват договор с определена компания. В 8., 9. и 10. клас тази компания не чува нищо за тези деца. И децата не чуват нищо за компанията. Те не се познават", отбелязва Костурков.
"Ние искаме децата да са в предприятията много по-рано и това го виждаме като добър пример в другите държави", казва Панчев.
На подобно мнение и Ивайло Писанов - ученик в Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив със специалност "Микропроцесорни системи".
"Колкото по рано, толкова по добре. Ще имаш повече опит и евентуално на пазара ще предпочетат теб, защото вече си пред другите", смята той.
Ивайло се обучава в дуална форма. Избира специалността си именно заради възможността да работи докато учи.
"Избрах го, защото има перспектива за в бъдеще. Може да продължиш да работиш на мястото от практиката, след като завършиш 12. клас, и да се издигаш", обяснява той.
В училище се занимава с печатни платки, запояване и кримпване. Практическите занимания там усеща като "график от задачи, които просто трябва да се изпълнят". Вече от година обаче ходи и на практика в BTL.
"Тук всеки ден е нещо различно, защото се местим между всички отдели. Харесва ми и защото за разлика от училище няма нужда към всички да се обръщаш с "господине" и да им говориш на "вие". Говорим на малко име и се отнасяме един към друг като равни. Хората са много лъчезарни, винаги се отзовават на помощ", разказва Ивайло.
Пътят пред младежа още не е ясен:
"Засега още не съм решил какво ще следвам след 12. клас. Ако е извън България, няма как да остана, но ако уча в Пловдив, задължително ще остана във фирмата", казва той.
Защо професионалното образование още не е "престижният" избор
Първата стъпка е привличането на деца като Ивайло в професионалното обучение. За да се случи това обаче, родителите трябва да повярват, че това е перспективен избор.
"Все още не сме успели да убедим една част от родителите, че техните деца имат добра реализация, кариерно развитие и заплащане, работейки в индустрията на България", твърди Пламен Панчев.
Действително много от българските родители разглеждат професионалното образование като непрестижно. Именно родителите играят основната роля при избора на училище за своите деца след 7. Клас. Представата им за пътя към престижната професия за цял живот най-често е свързана с постъпването на децата им в езикова или математическа гимназия.
"Всяко дете иска да стане висшист, а не монтажник, работник или оператор. И не детето - мама иска", твърди Росен Костурков - създателят на Центъра за професионално обучение "Тракия".
По думите му понятия като "професионално заболяване" вече са отживели, а съвременното производство предоставя съвсем различни условия на труд. "Вече няма мръсни производства и никой не е омазан в масло и прах", казва той.
Що се отнася до възможностите за кариерно развитие според Костурков средният технически кадър спокойно може да се издигне до директор на завод:
"Когато компанията види, че той има капацитет и желание, го подкрепя да отиде да учи висше образование. Той става инженер и влиза на другото ниво. Така, влизайки от учебната скамейка, спокойно може да стигне до директор на завод по пътя".
Такива примери съвсем не са рядкост.
"Имаме десетки работници, които са дошли при нас като ученици или студенти и след това са останали за постоянно. Единият ръководител на производство при нас, например, започна като ученик", разказва Георги Петков.
За да осъзнаят родителите стойността на професионалното образование и вратите, които то отваря пред децата, според Костурков е нужно време, с което бизнесът не разполага.
"Трябва да мине едно поколение, а пък ние нямаме толкова време. Индустрията в България, особено в Пловдив и региона, се развива с голяма скорост", подчертава той.
Работа има. Подготвени кадри - не
"В цяла Европа липсата на кадри е много ясна. България не прави никакво изключение", отбелязва Панчев.
"Ние имаме едно страхотно младо поколение, което ако успеем да мотивираме и квалифицираме, може да има реализация в България", добавя той.
По думите му квалифицираната работна ръка е фактор, който натежава и при вземането на решение от страна на чуждите инвеститори за инвестиции в България.
Още по темата
Росен Костурков обръща внимание, че средният технически кадър на практика е гръбнакът на всяка индустрия. По думите му обаче има дупки в подготовката на тези кадри в средното образование.
От една страна, това се дължи на изоставането на образованието от индустрията. "Новите технологии, които навлизат особено с чуждите инвеститори в България, на практика не са застъпени в нашата образователна система", твърди Костурков.
"Държавата, нормално, изостава технологично - не може да усвоява толкова бързо нови технологии и знания. Трябва бизнесът да се намеси, да помага в образованието на младежите, за да може те да имат достъп до съвременните технологии", смята Георги Петков.
Оттам и програмите са остарели. Според Петков Министерството на образованието и науката (МОН) не може да следи какво влиза в машиностроенето, или, например, в химическата индустрия.
Още по темата
"Тук трябва да дойде ролята на бизнеса. Той трябва да помага с програмите и обучението на учителите. А, ако трябва, да осигури и част от материалната база, за да може да получава след това благинките на персонала", смята той.
Не на последно място, от бизнеса открояват като проблем и план приема, който държавата определя. Данните показват, че няма добра съвместимост между нуждите на пазара на труда и кадрите, които произвежда образователната система. Така, свръхпредлагани са направления като ИТ, ресторантьорство и селско стопанство, а ключови за индустрията, здравеопазването и образованието професии остават недостатъчно застъпени. Същото се наблюдава и на регионална база.
"Например, една изключително добра гимназия подготвя деца по електроника и микроелектроника в населеното място Х. В радиус от 100 км около него обаче няма нито един завод за електроника и микроелектроника. Какво прави образователната система? Създава вътрешни мигранти и обезлюдяване на регионите", посочва Костурков.
Според Георги Петков до това се стига, защото идеята на държавата за секторите, в които ще се развива, не е отразена в образователната система.
"До момента никога не е имало стратегически поглед. Образователната система трябва да е адаптирана така, че да развива кадри, които са необходими в тази държава за следващите 5, 10, 20 години, а не догодина", смята той.
Резултатът: Бизнесът взима нещата в свои ръце
"Децата идват неподготвени, защото професионалните гимназии не им дават базовите понятия. Компаниите получават деца, които на практика не са готови да влязат в производството, но изпълняват задълженията си по дуалната форма на обучение - правят усилия, подготвят ги, успяват да ги внедрят в производството и в крайна сметка регистрират успехи", твърди Костурков.
Като част от тези усилия е създаден Центърът за професионално обучение "Тракия" към ТИЗ. През 2018 г., осъзнавайки проблема с образованието, от Тракия икономическа зона решават да създадат технически образователен център, за да обучават и дообучават вече наети работници. По-късно обаче в обученията се включват и ученици. Обучението там следва да им даде основните умения и компетентности, необходими за автоматизираното производство.
"Базирахме обученията си не на конкретика за определен завод, а на основни понятия в технологиите, които се използват в автоматизираното производство - електричество, електрически задвижвания, пневматика, хидравлика, индустриални контролери, системи за наблюдение, сензори и т.н.", обяснява създателят на центъра.
"Оборудването не отстъпва на това в заводите. Нещо, което, за съжаление, в голяма степен липсва в професионалните училища", посочва Панчев.
Това обаче води до следващ проблем - преподавателите от професионалните гимназии не са готови да посрещнат такава техника, за да работят и обучават върху нея. "Наложи се да минем на малко по-високо ниво. Работим с екип от 9-има преподаватели от висшите учебни заведения", посочва Костурков.
Центърът започва работа с пет гимназии, чиито ученици идват в обучителния център веднъж седмично. "В първият випуск бяха 60 деца. Повече от 45 от тях започнаха директно работа в заводите", казва той.
Още по темата
След този първи успешен опит ТИЗ разширява обхвата на своите обучения като приема 80 ученици в 11. и 12. клас от 8 гимназии, като обучението им продължава две години.
Подобни усилия прави и BTL. Компанията има собствен обучителен център, където се подготвят всички новопостъпили служители. Там те получават теоретични и практически знания, нужни за работата, която ще извършват в отделите си по-късно.
Всички ученици, които отиват във фирмата - било то за стаж през лятото или по време на учебната година като част от дуалната форма на обучение, минават през центъра.
"Те имат знания от училище. Като започват при нас, прекарват известно време в обучителния център. Програмите са съобразени с това какви дейности ще извършват след това. Когато отидат в отделите, имат и наставници. Те им помагат в процеса, показват им нови неща, съдействат им, когато имат някакви затруднения", обясни Стоян Богданов - експерт по професионално обучение в BTL.
От "белите лястовици" към системното решение
"Имаме много добри успехи в сравнение с това, което беше преди 15 години. Но виждайки първите резултати, ние осъзнаваме, че тази система може да работи наистина много по-добре", отбелязва Пламен Панчев.
Бизнесът вижда нужда от по-тясна връзка с професионалното образование. За да се случи това обаче, оттам си представят в процеса да участват едновременно бизнес, местна власт, Министерството на образованието и науката и Министерство на икономиката и индустрията.
"Добрата новина е, че вече в България има индустрия, която може, иска и има огромна нужда от тази квалифицирана работна ръка. Трябва да решим това уравнение", казва Панчев и добавя, че онова, от което се нуждае страната, е "обрат в създаването на кадри".
Още по темата
Дотогава остават "белите лястовици", както той ги нарича, а именно - компаниите, които са се наели да провеждат практики в реална работна среда, и училищата, които им изпращат учениците си.
"Да инвестираш в образованието е дългосрочен проект. Фирмите, които искат да останат тук в следващите 5, 10, 20 или 50 години, ще го направят. Тези, които не са сигурни, намират бързите и лесни решения или се оплакват, че няма персонал", твърди Петков.
Веднъж, когато децата преминат успешно през обучението чрез работа, в което бизнесът инвестира, те намират сигурно място на пазара на труда.
"Няма работодател или инвеститор, който да не е готов да заплати чудесно възнаграждение и да създаде условия за развитие, ако получава квалифицирана работна ръка", казва Панчев.
Връзката между училището и бизнеса отдавна е много повече от добра практика - необходимост. За компаниите става дума за инвестиция в кадрите, от които ще имат нужда, а за учениците – възможност още преди дипломирането да придобият реален опит и да видят какво може да им предложи една професия. Дали обаче тези примери ще останат отделни "бели лястовици", или ще се превърнат в работещ модел за професионалното образование, зависи от това дали тази връзка ще бъде заздравена като част от цялостна политика за подготовката на хората, от които икономиката има нужда.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
