Червено дърво (как един офицер от КГБ става британски шпионин)

Еректилната дисфункция е неспособност за постигане или поддържане на ерекция, достатъчна за задоволителен полов акт. Неприятна работа. Поразява мъжете предимно в напреднала възраст. Но понякога и млади хора. С най-неочаквани последствия, засягащи, както се оказва, дори сферата на шпионажа. Тема, на която е посветил последния си роман известният английски автор Бен Макинтайър, специализирал се в превръщането на исторически събития и фигури в сюжети на своите трилъри.

Героят на историята, която писателят разказва в "Редуд" (REDWOOD), е младият майор Владимир Кузичкин от КГБ, който по време на хаоса след Иранската революция от 1979 е на служба в Техеран. Един ден през октомври 1981 той влиза в британското посолство, представя се като вицеконсул, идващ по спешна работа, и информира висшия британски дипломат в Техеран, че иска да шпионира за Лондон.

Причината за измяната му не са нито парите, нито идеологията, нито любов или каквото и да било друго, а това, че Володя страда от еректилна дисфункция. Той е убеден, че причината е "анатомична" — прекалено стегнатото краекожие на пениса му — и че проблемът може да се реши само с обрязване. Страхувайки се, че иранците или съветските му началници могат да разберат за неговото състояние (с последствия за кариерата му), той настоява операцията да бъде извършена на Запад.

"Кузичкин е първият шпионин в историята", пише Макинтайър, "който иска като цена за бягството си да бъде обрязан". С твърде дързък замах, авторът заявява, че това настояване променя историята на Близкия изток.

Маркетинговият ефект от форсирания акцент, който Макинтайър поставя върху еректилния проблем на младия руски шпионин, е гарантиран. Но не ме убеждава напълно. Защото чисто психологически ми е трудно да си представя, че майор Кузичкин е бил такъв идиот, та да заложи на карта живота си, само защото го стягало краекожието. Със сигурност трябва да е имало и други фактори, подтикнали го към тази драматична стъпка.

От друга страна, шпионската му работа е добре документирана и в нея няма никакво съмнение. МИ6 дава на Кузичкин кодовото име "Редуд". Той е висок над 1,93 см и криптонимът е избран по името на най-високото дърво в света (стандартното правило кодовите имена да не подсказват нищо за носителя, както отбелязва Макинтайър, се пренебрегва от всички разузнавателни служби по света). Едва по-късно някой в Лондон забелязва получилото се двусмислие — RED за комунист, WOOD за онова, което толкова му липсва.

В продължение на осем месеца Кузичкин шпионира от съветското посолство и сведенията, които предава, са изключителни. Те обрисуват прокомунистическата партия "Туде" като марионетка, финансирана от Съветския съюз и ръководена от КГБ.

Поразително е, че МИ6 предава на аятолаха всичко, което Кузичкин е разкрил — "всеки лидер на "Туде", всеки информатор в правителството, всеки член на военното нелегално движение, всеки офицер и шпионин на КГБ в Иран", като самият Кузичкин представя доказателствата на тайна среща в Исламабад. Естествено, МИ6 информира ЦРУ за своя източник и планове.

В резултат от разкритията, направени от Кузичкин, "между 6000 и 10 000" членове и ръководни функционери на "Туде" са хвърлени в затвора, изтезавани, стотици са избити. Като подхранват параноята и жестокостта на Ислямската република и помагат на моллите да укрепят властта си, Америка и Великобритания, подчертава Макинтайър, "неволно допринасят да се пръкне чудовището", с което днес се чудят как да се справят.

Може би най-самонадеяният извод на Макинтайър е, че ако през 1981 вече съществуваше виагра, Кузичкин може би нямаше да избяга и в крайна сметка с помощта на съветската военна мощ би могло да се стигне до успешен преврат на "Туде"; Студената война можеше да завърши по друг начин - или пък катастрофално. Това е поразителен контрафактически сценарий, който донякъде противоречи на собствения скептицизъм на Макинтайър по отношение на съветската заплаха. Всъщност, партията "Туде" не се е радвала на популярност дори сред разединената иранска левица.

Под името Александър Ларкин, Кузичкин заживява във Великобритания. Пише писма до Горбачов, а по-късно и до Елцин с молба да му бъде разрешено да се завърне в Русия, но не получава отговор. Постепенно се пропива и една сутрин през 2009 е намерен у дома си мъртъв в компанията на празно шише водка.

Еректилната дисфункция не прощава.

Ben Macintyre, REDWOOD: The Untold Story of the Cold War’s Most Extraordinary Spy.