Местен добив поевтинява газа с 5-10% още от октомври

Местен добив поевтинява газа с 5-10% още от октомври

Спешно задействане на добив на газ от български находища в Черно море ще доведе до поевтиняване на горивото с 5-10 процента още от октомври т.г. Това изчисли министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който заедно с директора на “Мелроуз рисорсиз ПЛС“ Дейвид Арчър обяви в сряда, че компанията може още тази есен да започне да доставя за пазара суровина, която ще струва доста под 300 долара за 1000 куб. м. Такава цена иска българското правителство от руската “Газпром“, която в момента е единственият доставчик за страната ни.

Това е допълнително поевтиняване към договореното преди две седмици във Варна с руснаците до 7 процента от есента, уточни Трайков.

Той обеща още на следващото заседание на Министерския съвет “Мелроуз“ да получи концесии за добив от находищата “Калиакра“, “Каварна“ и “Каварна Изток“, като последното е открито едва миналия петък. Неговите запаси тепърва ще се оценяват, но очакванията са трите кладенеца общо да нахвърлят 3 млрд. куб. м., каза Арчър.

Обезпечаване на 1/5 от нужния ни газ

Така България ще си осигури 500 млн. куб. м или 20 на сто от необходимите ѝ годишни количества в следващите шест години и това е съществен фактор за натиск на цените, каза Трайков.

По прогнози на председателя на Българската Черноморска петролна и газова асоциация Валентин Кънев, направени пред Mediapool, “Булгаргаз“ би трябвало да купува горивото за около 200 долара за 1000 куб. метра. Арчър обаче не пожела да коментира евентуалните им цени с думите, че това е въпрос на търговски договор между две компании.

В отговор на въпрос дават ли ни тези находища коз в преговорите с “Газпром“ за цените на бъдещите доставки, Трайков заяви, че основната цел на енергийната ни стратегия е да развиваме местния добив, който ще се увеличава и с обявените за търсене терени за дълбоко сондиране край Силистар и за шистов газ в Североизточна България.

“Всеки трябва да се съобразява с тази реалност“, каза министърът, обяснявайки, че страната ни си е осигурила от собствени източници една пета от нужните обеми.

Ускоряване на концесиите за добив

Трите находища се намират в близост до платформата “Галата“ край Варна, двете от тях бяха обявени от компанията още миналото лято. В “Каварна“ са доказани запаси от 773 млн. куб. м, а в “Калиакра“ - 1.95 млрд. куб. м и за тях има издадени сертификати за търговски открития. “Мелроуз“ смяташе да започне добива там още от юли 2010 г., но правителството забави издаването на концесиите за добив. Сега такива, заедно със сертификат за търговско откритие за “Каварна изток“ и съответно концесия за добив, ще бъдат издадени ускорено, стана ясно от думите на Трайков.

Според запознати задържането на концесиите е било заради преговорите на държавата с дружеството по проекта за изграждане на газохранилище на мястото на изчерпаното находище “Галата“, което е в непосредствена близост до мястото, където се очаква да излиза на повърхността газопровода “Южен поток“.

Запитан от Mediapool на какъв етап е този проект, Арчър заяви, че преговорите вървят изключително добре, в сътрудничество с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МЕИТ) и общата решимост е той да бъде приключен успешно. В момента обаче компанията предпочита да се фокусира върху осигуряването още през тази зима на суровина за местния пазар от новите си находища.

Целта ни е още през август да започнем да полагаме тръбите за свързване на кладенците с газопровода, каза Арчър. От компанията уточниха, че е изключително важно това да стане още следващия месец, тъй като после се влошават метеорологичните условия, а и баржата, която извършва полагането на тръбите под вода, може да се върне в Черно море най-рано през лятото на 2011 г.

Шефът на “Мелруоз“ каза още, че няма притеснения за присъединяването на находищата им към газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз“, тъй като в последните шест години компанията има опит в доставките на газ за местния пазар, които са достигали 10 процента от общите обеми.

Оживление в търсенето

В момента има издадени общо 13 концесии за добив на нефт и газ в страната. Едната е за “Галата“, където още има 242 млн. куб. м газ, на тези обеми се планират за бъдещото хранилище, останалите са на дружеството на “Химимпорт“ от групата на ТИМ - “Проучване и добив на нефт и газ“. МИЕТ е издало четири действащи разрешителни за търсене и проучване на нефт и газ – две на фирмата на ТИМ и по едно на “Дайрект Петролеум България“ и на “Група за научни изследвания и сервиз“.

Те съответно са за блок 1-4 Каварна, блок 1-12 Кнежа, блок 1-3 Ъглен и блок 1-16 Градище. Разрешително за търсене и проучване в блок Провадия получи в началото на тази година и консорциум между “Болкан експлорърс (България) лимитид", "Джей Кей Екс България лимитид“ и “Овергаз Инк“, която в момента внася 70 на сто от суровината на “Газпром“.

В момента върви и търг за терен “Силистар“ в дълбоките води на Черно море, към който интерес вече проявиха десет компании, сред които мултинационалната “Тотал“, норвежката “Статойл“, испанската “Репсол“, американската “Анадарко“, както и “Проучване и добив на нефт и газ“ и “Овергаз“.

Без интерес на “Мелроуз“ към “Силистар“ и шистовия газ

Попитан от Mediapool дали и “Мелроуз“ има интерес към “Силистар“ Арчър отвърна, че по принцип са заинтересувани от търсенето на нефт и газ в България, където смятат да развиват дългосрочна инвестиционна програма, но не и в случая със “Силистар“

Американските “Шеврон“ и “Интегрити Тауърс инк“ пък искат да търсят шистов газ в Североизточна България до границата с Румъния. Двете компании са подали заявления за общо пет площи в този регион. Очакванията на МИЕТ са до средата на август да се открие конкурс и за тези площи. В него обаче няма се включи “Мелруоз“, тъй като технологията за добив на газа, намиращ се в плътни скали, е прекалено скъпа, стана ясно от думите на Арчър.

Той припомни, че за 12 години работа в България компанията му е вложила 250 млн. долара в търсене, проучване и добив на газ и намеренията са за дългосрочна дейност в страната.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?