Ще продължи ли Тръмп да проваля усилията си за постигане на мир в Украйна?

Специалните пратеници на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър най-сетне пристигнаха в Киев. След повече от година и половина неуспешни мирни преговори между Русия и Украйна това беше първото им посещение в украинската столица. Изглежда, че президентът Тръмп иска да възобнови усилията си за постигане на мир в Украйна.

Пратениците твърдят, че разполагат с нови предложения и искат да свикат нова тристранна среща между Русия, Украйна и Съединените щати. Засега обаче съобщенията от срещите в Москва и Киев подсказват, че на масата няма кой знае какво ново.

Всъщност след срещата си с американските пратеници президентът Зеленски заяви, че войната ще продължи и през зимата.

Възможно ли е новите усилия на Тръмп този път да успеят? Може би. Но те са обречени на провал, освен ако той не поправи три свои грешки.

Първата е, че Тръмп и неговите пратеници гледат на руската война срещу Украйна като брокери на недвижими имоти. За тях става дума за недвижими имоти и активи. Въпросът е кой "притежава" Донбас и кой "притежава" Запорожката атомна електроцентрала.

Те не разбират основите на руските имперски амбиции да бъдат велика сила в съседните страни и отвъд тях. Не разбират широко разпространеното в Русия схващане, че Украйна не е истинска държава и че украинците не са отделен народ. Не осъзнават, че Путин действително вярва, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа трагедия на XXI век.

Но защо това е важно? Не е ли достатъчно да си добър в сключването на сделки с недвижими имоти? Важно е, защото ако не разбираш движещите сили на конфликта, никога няма да разбереш как да го разрешиш.

Въпросът не е в контрола над Донбас; въпросът е дали Украйна ще съществува или не. Става дума за желанието на Украйна да бъде част от Запада и неговите институции - ЕС и НАТО. Путин вярва, че Русия никога не може да бъде велика сила, ако не контролира Украйна.

Войната на Путин никога не е била за недвижими имоти и активи; тя е за империя и господство.

Втората грешка е, че Тръмп надценява руската мощ и подценява украинската сила.
Тръмп вярва, че е неизбежно Русия да победи Украйна. Русия е по-голяма, има повече население и разполага с ядрени оръжия. Как би могла да не спечели?

Украйна е по-малка, с по-малобройно население и без ядрени оръжия. Според Тръмп украинците нямат козове. Поражението им е неизбежно. По-добре просто да приемат драконовските изисквания и да сложат край на войната при руските условия, отколкото да позволят тя да продължи.

Това погрешно разбиране определя подхода на администрацията на Тръмп към мирните преговори от самото начало. То стана болезнено очевидно на срещата между Тръмп и Зеленски в Белия дом през февруари миналата година. Американските преговарящи приемаха руските позиции за чиста монета, а след това ги представяха пред украинците и европейците като свои собствени.

Украинците умело показаха как една по-малка държава може успешно да се защитава срещу по-голяма с помощта на асиметрични средства. (Между другото, това е нещо, което Тръмп научи и от Иран.) Украинският отговор на руската война на изтощение беше война на технологиите. Дроновете спряха руското настъпление по фронтовата линия и поразиха критична военна инфраструктура дълбоко в територията на Русия. Украйна показа, че има козове, които може да използва.

Третата грешка е, че Тръмп вярва, че може да постигне сделка, без да оказва натиск върху Русия. Като човек, който е крайно непоследователен и непредсказуем, единствената му постоянна черта е нежеланието да каже нещо критично за Путин или да окаже натиск върху Русия. Тръмп се опитваше да притиска Украйна и европейците да приемат руските искания - но никога Путин.

Много е писано за причините за това. Дали Тръмп е руски актив? Дали го изнудват с "компромат"? Дали иска да печели пари от сделки с Русия, когато войната приключи? Може би никога няма да разберем причината.

Но нежеланието на Тръмп да оказва натиск върху Русия е добре забелязано в Москва. Путин вижда, че може да ескалира срещу Украйна, без да понася последствия или разходи. Без натиск Путин няма стимул да преговаря добросъвестно или да прави необходимите отстъпки за постигане на мирно споразумение или прекратяване на огъня.
Всъщност липсата на натиск е отворила пътя към още по-голяма ескалация. Путин вижда, че може да ескалира - както видяхме през последните няколко седмици с непрекъснатите въздушни удари срещу Киев - без никаква ответна реакция от Вашингтон.

Путин участва в преговорния театър на Тръмп, за да избегне пълното му отчуждаване и да не го постави в положение, в което да изглежда слаб. Но Путин никога няма да преговаря добросъвестно, докато няма натиск - или заплаха за засилване на натиска - от страна на Съединените щати.

Не е невъзможно усилията на Тръмп за постигане на мир да успеят. Но това е малко вероятно. Досега няма нищо, което да подсказва, че той е разбрал някое от горните неща или че прави корекция на курса.

Европейците имат роля, която могат да изиграят. Те трябва да смекчават най-лошите инстинкти на Тръмп, да му помогнат да види кой всъщност е този, който саботира мира, и да го подтикнат да наложи реална цена на Путин. Но най-многото, което реалистично може да се очаква от подновения интерес на Тръмп към постигането на мир, е Съединените щати да продължат да продават оръжия и боеприпаси на Украйна, включително прехващачи за системите Patriot, да продължат да споделят разузнавателна информация и да запазят действащите санкции срещу Русия. При Тръмп в Белия дом трудно може да се очаква нещо повече.

*Фредрик Веслау е старши научен сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика.