Учениците намаляха, малките училища останаха

Преди близо две десетилетия въвеждането на принципа "парите следват ученика" промени начина, по който се финансират училищата в България. Ефектът върху училищната мрежа беше почти непосредствен – в краткосрочен период бяха закрити или обединени около 10% от най-малките училища. След този първоначален импулс обаче консолидацията на мрежата на практика спира. Междувременно учениците продължават да намаляват, а финансовият модел постепенно се усложнява с плащания не само за ученик, но и за институция, паралелка и различни дейности.

Резултатът днес е училищна мрежа, в която размерът на училищата се различава чувствително между отделните общини, а финансовите стимули за нейното оптимизиране на практика липсват.

Това се вижда и от натуралните показатели, публикувани от МОН, въз основа на които са разчетени средствата за образование за общините в държавния бюджет за 2026 година. Данните показват броя на паралелките и учениците в общинските около две хиляди училища (това са над 80% от всички училища в страната).

Колкото по-отдалечена е общината, толкова по-малко е училището

За целите на финансирането всички 265 общини са разпределени в осем регионални групи. Регионалната група отчита размера на общинския център и неговата отдалеченост от областен и голям град и се използва за определяне на регионалния коефициент при финансирането на образованието. По-високата група съответства на по-неблагоприятни демографски и географски условия. В първа група са общини като Столична, Пловдив, Варна, Бургас, в осма – общини като Трекляно, Челопеч, Кула, Лъки.

Затова не е изненадващо, че размерът на училищата и паралелките намалява с увеличаването на регионалната група. Разликата обаче е огромна и е много по-голяма при училищата, отколкото при паралелките. В общините от първа група едно училище има средно 538 ученици, а една паралелка – 23.7. В осма група в едно училище има средно 124 ученици, а в паралелка – 14.6. Така средният размер на паралелката между първа и осма група намалява с 38%, докато средният размер на училището – със 77%. На всеки 1000 ученици в първа група се падат под две училища, а в осма – над осем.

Таблица: Брой училища, паралелки и ученици по регионални групи в общинските училища, 2026 г., Източник: Изчисления на ИПИ по данни на МОН

Това разпределение до голяма степен е очаквано – самите регионални групи са създадени така, че да отчитат демографските и географските различия между общините.

Картата (картата, която показва средния брой ученици в едно общинско училище, 2026 г. - б. ред.) показва огромния диапазон в размера на училищата. В големите градски общини средният брой ученици в едно училище надхвърля 600 – във Варна те са 665, в Пловдив – 657, а в Столична община – 623. В другата крайност са общини, в които едно училище има средно по-малко от 60 ученици – общо 12 общини, сред които Макреш с 24, Ценово с 47, Борино с по 58.

Общо в 45 общини средният размер на училището е под 100 ученици. В тях се обучават близо 13 хил. ученици в 162 училища.

Броят на учениците в общината не определя еднозначно колко раздробена ще бъде училищната мрежа. При сходен общ брой ученици различията могат да бъдат многократни. При 800–1000 ученици например Божурище има 2 училища, Рудозем – 3, Мъглиж – 7, Своге – 9, а Добричка – 13.

Това не позволява всяка разлика автоматично да бъде определена като неефективност – площта, селищната структура, транспортната достъпност и статутът на отделните училища също имат значение. Същевременно обаче показва, че демографията сама по себе си не обяснява структурата на училищната мрежа и че при сходен общ брой ученици различните общини могат решат да поддържат различен брой образователни институции.

Консолидацията приключи, демографският спад – не

Точно тук новите данни се срещат с въпроса за финансирането.

Вече поставихме въпроса дали отново не е необходим механизъм за стимулиране на училищната консолидация от страна на общините. Данните за демографията на НСИ пък показват, че спрямо началото на реформата намалението на учениците е с почти 150 хиляди или над 15%.

С други думи, натискът върху училищната мрежа не приключва с реформата от 2008 година. Учениците продължават да намаляват, но механизмът, който първоначално стимулира общините да адаптират броя на училищата към тази демографска промяна, постепенно отслабва с усложняването на критериите за плащания, а моделът започва не само да компенсира различията между общините, но и да запазва съществуващата структура.

Финансовият модел трябва отново да създава стимули

Това не означава връщане към механично закриване на училища. Означава връщане на стимулите, при които общините имат причина периодично да преценяват дали съществуващата мрежа е най-добрият начин да организират образованието при наличния брой ученици.

Регионалният коефициент и останалите механизми за компенсиране на обективно по-високите разходи в определени общини могат да продължат да изпълняват тази функция. Но едновременно с това формулата за определяне на финансирането трябва да бъде изчистен от елементи, които сами по себе си насърчават запазването на повече институции и паралелки. Това естествено води до необходимостта за довършване на финансовия модел – по-голяма част от финансирането отново да бъде пряко свързана с броя на учениците, наред с въвеждането на компонент за качество и механизъм за управление на системно слабите училища.