За парите и "гнилите домати" в науката

Парите и "гнилите домати" са безспорно два от най-големите и най-съдбоносните проблеми в науката. За тях говорят учените и служителите на всички академии и университети в страната. За тях са написани десетки статии във вестниците и излъчени многобройни репортажи по радиото и телевизията. За тях търсят решения в правителството, парламента и президентството.

Те станаха толкова голям и остър проблем, че дори за него са написали отворено писмо и група млади български учени, които работят в "Принстън", "Харвард", "Йейл", Макс Планк", Калифорнийския технологичен институт и други от най-елитните университети и научни организации в света. Те се срамуват от това, което става с парите за наука в родната им страна и се страхуват да се върнат в България, докато науката не бъде почистена от "гнилите домати” в нея. С тази призив те се обръщат към българското общество и управляващите.

На фона на тези скандални и разтърсващи цялата наука и държава събития ресорният министър твърди, че няма гнили проблеми в науката. Очевидно г-н министърът не познава историята на собственото си ведомство и не знае, че в него парите за наука и "гнилите домати" са един стар и огромен проблем, който се точи без прекъсване в продължение на 22 години.

Този проблем започва още през 1991 година, когато парите на Националния фонд за научни изследвания (НФНИ) се раздават по шуро-баджанашката система с изопачени и побългарени критерии.

Първото официално съобщение за тези финансови далавери е от 11 декември 1991 година. Тогава журналистката Весела Петкова от вестник “24 часа” написа статия “Нашенски критерии свалят в нокаут 97 световни институти” и подзаглавие “Фонд Национални изследвания се оказва безсмислен, ако средствата му се дават по симпатия”.

Описаният в статията научен проект е изхвърлен от фонда като “слаб”, но той не е. Това се доказва с факта, че след изхвърлянето му от НФНИ същият проект получава финансиране в САЩ, където се състезават проекти от цял свят. Това е безспорно доказателство, че критериите за оценка в българския фонд са или негодни, или не се прилагат както трябва. В статията е посочено кой, как и защо прави далавери с парите за наука, но разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и когато с парите за наука се купуват и похабяват, без да са били използвани, уникални и скъпи апарати от тъй наречените режещи ръба технологии “cutting edge technology”. Такава е историята на една уникална апаратура, която е произведена в Германия от фирмата “Роботрон”. Тази апаратура е закупена с бюджетни пари, доставена и монтирана в БАН през 1991 година от фирмата “Маймекс” срещу четвърт милион (250 000) германски марки. Три години след закупуването ѝ същата уникална и супермодерна апаратура стои неизползвана, без да е работила нито един ден и час, защото за нея няма подготвени кадри, няма тематика и няма материали за работа. Този факт е бил известен на началниците в БАН от два доклада, написани от акад. Асен Хаджиолов от БАН и доцент Емил Чакъров от Медицинска академия, още преди да бъде закупена апаратурата.

В доклада си доц. Чакъров предупреждава ръководството на БАН с думите: “...може да се предвиди с вероятност, граничеща със сигурност, че не ще бъдат получени престижни резултати, покриващи много високата цена на апаратурата. Твърде възможно е тази апаратура в близко бъдеще, след като е играла ролята на скъпа играчка, да се превърне в поредния апаратурен паметник в научните ни институти”.

В същия смисъл е и даденото от акад. Хаджиолов мнение. Въпреки тяхното изрично, категорично и ясно предупреждение, началниците в БАН дават ход на заявката и апаратурата е закупена и превърната в развалина и в паметник, точно така, както са предупреждавали и акад. А. Хаджиолов и доц. Чакъров.

Историята на тези похабени четвърт милион (250 000) германски марки от парите за наука е описна в детайл в няколко статии. Посочени са имената на всички, които са участвали в закупуването, стопанисването и бракуването на апаратурата. Досега разследване няма. По тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката, сред които има и такива, които са участвали и в описаните по-горе далавери с парите на НФНИ. Един от тях е бил дори и председател на фонда, когато стават далаверите.

Така е, и когато парите за режийни разходи се плячкосват от външни лица. Типичен пример за това е следната история от 1991-1992 година. Тогава в съседство на блок 21 на БАН се настанява една частна пицария, известна като "Осарника”. По криминален начин тази пицария е свързала огромната си и мощна електическа пещ за денонощно печене на пици за трифазния ток в 21 блок на БАН. Това криминално свързване не би могло да се направи само от собственика на пицарията по следните причини. Първо, заради портиерите на блок 21. По това време те са бивши военни, които записват личните данни на всеки, който влиза в сградата, и следят стриктно къде отиват посетителите. Второ, заради електрозахранването. То е заключено зад две врати. Едната е вратата на избеното помещение, а другата е вратата на електротаблото. Ключове от тези две врати имат само определени хора в БАН. По тези причини собственикът на пицарията не би могъл да проникне в блок 21 и сам да свърже захранването на пицарията с електрозахранването на на БАН. Той е направил това със съдействието на служител на БАН , който заради рушвет или други причини му е направил услуга и е свързал частната пицария с трифазния ток от електрозахранването на блок 21 на БАН. По този начин собственикът на пицарията краде ток, пече пици и прави пари, а бедната БАН му плаща тлъстите сметки за ток.

Тази кражба става по същото време, когато институтите нямат пари и не плащат разходите за ток, заради което е прекъснато подаването на ток и в хладилниците на биологичните институти са размразени и похабени химикали, реактиви и събирани с години материали за милиони левове.

Историята на тази кражба също е описана в няколко статии. Посочени са имената на тези, които са участвали в разкриването на кражбата на тока, и на тези, които я покриват и скриват.

Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и когато парите на фонда на БАН "Развитие на науката” (известен според някои колеги и като Фондация “Развитие на българската наука”) се разпределят по абсурден начин. В този фонд (фондация) всичко е абсурдно, изопачено и опорочено. Статутът му е абсурден. Фондът не е регистриран никъде. Няма адрес. Няма уебстраница. Няма телефон. Няма и имейл адрес. За него няма информация никъде, поради което не се знае дори и точното му име.

Управлението му е абсурдно. Начело на този фонд стоят същите началници, които са начело в ръководството на БАН. Съчетавайки различни длъжности, управниците на фонда държат в свои ръце всичките власти - административна, финансова, научна и контролна. Правилата му за работа са абсурдни.

За този фонд няма публикувани правила и правилници. Няма обявени сесии. Няма конкурси. Няма и рецензенти. Затова и финансирането му е абсурдно. Парите на фонда се раздават директно от управниците му. Те решават сами и по собствено усмотрение на кого да раздават. Те вземат решенията си, без дори да искат и без да вземат под внимание мнението на специалистите по темите, които финансират.

Това създава възможност за огромни финансови разхищения на и без това оскъдните пари за наука. В някои случаи разхищенията продължават с години. Такъв е случаят със станалата легендарна ДНК-лаборатория. В нея се наливат пари години наред, без тя да е работила нито един ден и час и без да е направила дори и един ДНК анализ. Закупената за тази лаборатория скъпа апаратура стои с години неразопакована в кашони. Назначените млади кадри се шляят известно време из лабораторията и, отчаяни и обезверени, поемат за Европа.

Историята на тази лаборатория е описана също в няколко статии. Посочени са имената на всички, които са участвали в създаването и управлението на ДНК-лабораторията.

Досега разследване няма и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и когато с парите за наука се финансират шарлатани и измамници в науката. Сред тях са и финансираните през 2007-2010 година цяла серия от фалшиви и измамни открития на "чудотворни” лекарства за лекуване на рака. Например директорът на Института по микробиология акад. Ангел Гълъбов съобщава чрез радиото, телевизията и вестниците за открит от български учени уникален за световната наука метод за лекуване на рак чрез инфектиране на болните с вируси от мишки.

Бившият директор на Института по експериментална патология и паразитология проф. Иларион Янчев обявява в многобройни вестникарски статии, радио и ТВ предавания как е открил в гората чудотворната билка "Котешка стъпка”, която лекувала на 100% всички видове рак. Лично председателят на БАН дава интервюта за това "чудотворно” лекарство.

Зам.-директорът на Института по космически изследвания проф. Ставри Ставрев съобщава, че е открил метод за лекуване на рак с наночастици от разпрашени кристали от диаманти.

Директорът на Института за ядрени изследвания член-кор. Йордан Стаменов съобщава, че БАН ще лекува болните от рак без болка.

Сега, през 2012 година, истината за тези фалшиви открития е излязла наяве и всички в БАН, България и по света вече знаят, че тези "чудотворни” открития са една голяма измишльотина и не се намират никъде, нито на книга (не са публикувани), нито на нива (не са патентовани и не се произвеждат никъде).

Няма ги и техните откриватели. Те са пенсионирани от БАН тихомълком. Парите са профукани, обещаните преди години уникални лекарства и лечебни методи ги няма.

Историята на тази скандални и срамни за бедната наука разхищения на пари е описана в редица статии. Последната е публикувана на 3 декември 2012 година във вестник "Доктор” със заглавие "Няма регистрирано лекарство от билката Котешка стъпка нито у нас, нито в чужбина”. Там са посочени имената на тези, които са толерирали и фаворизирали тази измама в науката.

Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и когато парите на бедните научни институти се присвояват в особено големи размери. В институт от физическите науки са изчезнали милиони. В институт от биологичните науки са присвоени над 370 000 лева. Тези пари се присвояват по същото време, когато учените са принудени да излизат в принудителен отпуск заради недостиг на при за заплати.

Според осведомени в БАН колеги, някои от тези огромни по размер финансови злоупотреби са били известни на покойния вече председател на БАН акад. Стефан Додуников още през юни 2012 година. Още тогава той се опитал да ги разследва и да намери “гнилите домати”, но срещнал огромна съпротива, която му създала главоболие и която се счита за една от причините за смъртоносните му здравни проблеми.

След неговата смърт от юли до ноември в продължение на близо половин година историята на тези огромни финансови злоупотреби се замазва и крие в науката. Те стават публично известни след намесата на журналисти, които разказват за тях по радиото, телевизията и вестниците.

Така е и когато парите на Фонд "Научни изследвания" се източват, плячкосват и прахосват през 2003 година. Историята на това източване и плячкосване е описана в статия, която е публикувана на 13.12.2003 г. във вестник ”Капитал” със заглавие ”Финансирането на научни проекти по български ” и ”Националния фонд ”научни изследвания по нашенски”. Там са посочени имената на тези, които са източвали прахосвали парите на фонда.

Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и когато парите на Фонд "Научни изследвания" се източват, плячкосват и прахосват за пореден път в особено големи размери през 2008-2009 година. За тях научаваме лично от подалия оставка директор на фонда проф. Емил Хорозов. В неговите доклади са посочени имената на тези, които са участвали в източването и прахосването на милиони. Посочени са и тези, които ги толерират и защитават от разследване, което или се мотае с месеци и години или се прави проформа без видими резултати.

По тази причина и тук няма кой да хване и да изхвърли “гнилите домати” от науката.

Така е и сега, през 2012 година, когато парите на Фонд "Научни изследвания" се източват, плячкосват и прахосват отново в милиони. Това създаде поредният огромен финансов скандал за парите на науката. Той стана причина учени от БАН и университети да искат анулиране на конкурсите от 2012 година. То стана причина млади български учени, които работят в чужбина да напишат протестно писмо и да искат „гнилите домати” да бъдат изхвърлени от българската наука.

Вместо да реши проблема, който трови науката от 22 години, ресорният министър спусна чадър над управниците на Фонда и ги брани със смехотворни тези и аргументи. Като прави така той убива науката на България не само финансово, но и кадрово, защото младите българи от чужбина няма да се завърнат в своя родина, докато там не бъде почистена къщичката на науката и изхвърлени от нея „гнилите домати”.

Така ще бъде вероятно и на 12 декември 2012 година, когато комисията за образование и наука към парламента ще решава скандалните проблеми с парите за наука.

И тогава този проблем няма да бъде решен, ако комисията се ограничи само със разследване на финансовите злоупотреби от последната сесия на Фонда и не бръкне дълбоко и мащабно и не намери механизъм, който да почисти науката от онези "гнили домати”, които от 22 години се издигат на власт не само във фонда, но и във университетите и академиите, откъдето те идват във фонда.

Много е вероятно това почистване да не бъде реализирано в науката поради същите специфични особености в националния ни мироглед и манталитет, поради които не са почистени "гнилите домати” и в правосъдието, и в образованието, и в здравеопазването и в политическите партии и на много други места в държавата.

Mediapool потърси проф. Канев за потвърждение застава ли зад твърденията си за описаните от него злоупотреби в системата на научните звена и за псевдонаучните, по неговите думи, открития на конкретни учени от БАН. Той отговори:

За ваше сведение на тези колеги и на техните покровители в науката са дадени 5 (пет) пъти възможност да коментират, да реагират и посочат кое от написаното за тях е вярно и кое не е вярно.

Първата възможност е дадена под формата на статии, които са публикувани от мен в продължение на 21 години във вестници и интернет-форуми. Досега никой от цитираните не е коментирал и не е направил опровержение пред мен или друга инстанция.

Втората възможност е дадена чрез една написана от мен брошура, в която са събрани на едно место същите данни, факти, събития и имена, които са описани и в статиите. Над 150 екземпляра от тази брошура са разнесени и раздадени лично от мен и на колеги, които познават събитията и на тези, които са извършили погромите и злодеянията в науката. Отново никой от цитираните в текста погромаджии не направи коментар и не отрече написаното.

Третата възможност е дадена чрез предишното ръководство и Управителен съвет на БАН. И на негови членове дадох от брошурата. Освен това по етапен ред със входящи номера изпратих до тях и няколко доклада. И те не отговориха, не дискутираха и не отрекоха описаните погроми и злодеяния в управляваната от тях наука.

Четвърта възможност е дадена чрез последните двама председатели на БАН, академиците Иван Юхновски и Никола Съботинов. И те получиха копие от брошурата. И те не отговориха, не дискутираха и не отрекоха описаните погроми и злодеяния в управляваната от тях академия.

Пета възможност е дадена чрез ресорния министър за образование и наука г-н Сергей Игнатов. И на него дадох един екземпляр от брошурата в присъствието на двама свидетели - професорите Стамат Командарев и Тодор Кирев. Те увериха г-н министъра, че изнесените в брошурата данни и факти са достоверни. Той обеща да назначи комисия която да разследва погромите и злодеянията в науката и да подведе под отговорност виновните. До сега проверка няма.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?