Борисов: Кандидатстваме за чакалнята на еврото до 30 април (видео)

"Не трябваше да се огъвам. Ще се закачим за основния водопровод в ЕС", обяви премиерът

Премиерът Бойко Борисов за пореден път се обърна на 180 градуса и обяви, че България в крайна сметка ще кандидатства за чакалнята за еврозоната до 30 април.

30 април беше срокът, който си бе поставил финансовият министър Владислав Горанов през есента на 2019 г. Изненадващо, през февруари, преди избухването на коронакризата, Борисов се отметна от графика и обяви отлагане до юли с цел да се постигне "абсолютен консенсус" по темата в обществото.

Поводът бяха промени в Закона за БНБ, свързани с фиксирания курс на лева. Според тях от деня на членството в чакалнята за еврото (Валутно-курсовият механизъм II, ERM II) курсът на лева към еврото в сегашното съотношение 1.95583 няма да е фиксиран със закон, а ще се договаря с останалите страни в еврозоната, Дания и Европейската централна банка. За да е сигурно, че курсът няма да се променя до влизането в еврозоната, парламентът задължи със свое решение министърът на финансите и управителят на БНБ да не могат да гласуват в европейските органи друг курс, различен от действащия.

Срокът 30 април бе обвързан и с изискването двете български банки, които отчетоха капиталов недостиг при стрес тестовете на ЕЦБ през 2019 г. - ПИБ и Инвестбанк, да попълнят капитала си. Това трябва да стане до 26 април, но Инвестбанк вече обяви, че е дори е преизпълнила плана с 1 млн. евро и е набрала приблизително 53 млн. евро. ПИБ също периодично съобщаваше, че напредва по въпроса, но все още не е ясно дали необходимите 263 млн. евро са попълнени в капитала. ПИБ обяви намерение да набере около 200 млн. лв. от фондовата борса, но мярката пропадна, след като Комисията за финансов надзор отказа да одобри проспекта на банката за емитиране на новите акции. Именно условието на Франкфурт към България, свързано с ПИБ и Инвестбанк, накара някои анализатори да подозират, че изменчивите изказвания на премиера по темата реално са свързани с перипетиите по набирането на средствата, а не с философските аргументи за консенсуса. 

След настъпването на кризата с Covid-19 и новите мащабни проблеми, които се стовариха върху еврозоната и особено върху най-закъсалата държава в нея - Италия, управителят на БНБ Димитър Радев обяви, че очевидно плановете за българската кандидатура ще се отложат за 2021.

Сега изненадващо премиерът даде друга заявка.

"Не трябваше да се огъвам за чакалнята на еврозоната. Виждате колко пари отпускат. България е в прекрасно финансово и икономическо структуриране. Имаме да изпълним само едно условие, ще го направим незабавно и ще кандидатстваме отново за еврозоната. Тази криза ни показа, че тези, които са в чакалнята и в еврозоната ще получат милиони, а другите ще теглят кредити", заяви Борисов, след като посети шивашки цех, произвел предпазни маски в Хасково.

Премиерът не влезе в детайли какво е въпросното "едно условие", но най-вероятно това е именно капитализацията на ПИБ. Засега официално не е обявено как държавата възнамерява да изпълни условието в такива кратки срокове, има индикации, че самата тя може да се намеси в капитализацията чрез трансфер през Българската банка за развитие. Бюджетът вече я подсили с 1.4 млрд. лв., част от които могат да се ползват за подкрепа на банковата система. В. "Капитал" твърди, че за да се избегнат дългите срокове за общи събрания и процедури, ще се ползва възможността за надзорна мярка от страна на БНБ.

"Ще кандидатстваме в еврозоната до края на април. Убеден съм, че ще бъдем приети", добави Борисов. Той е разговарял по въпроса с президента на Европейската централна банка Кристин Лагард и с Европейската комисия.

"Ще ни разрешат и суапови след това плащания и ще се закачим за основния водопровод в Европейския съюз", добави премиерът.

"Ние не сме се отказали, но решихме да бъдем по-бавни, за да убедим хората в правилността на това решение", добави Борисов. Според него тази криза е доказала, че страната ни трябва да влезе в еврозоната. В момента Европейската централна банка отпуска много пари за възстановяване на икономическите последствия от кризата, която се породи от коронавируса. Но парите са предназначени най-вече за страните, които са част от еврозоната, коментира още Борисов.

По принцип държавите в чакалнята за еврото нямат достъп до финансирането от ЕЦБ, но е факт прецедентът с Дания, която получи отворена суап линия от 24 млрд. евро за периода на кризата.

Изказването на Борисов дойде часове, след като председателят на Еврогрупата Мариу Сентену обяви, че министрите от ЕС са се разбрали за спасителен пакет за съюза на обща стойност 500 млрд. евро. Около половината от тях ще бъдат достъпни и за държавите извън еврозоната, включително България. Другите 240 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната ще се ползват само от 19-те страни в паричния съюз.

Изчисленията на ЕЦБ обаче сочат, че средствата ще са крайно недостатъчни за посрещане на последиците от кризата, защото са необходими около 1.5 трилиона евро, и то само за еврозоната. Междувременно, Франкфурт вече започна да "печата пари" и обяви, че ще изкупува дългове на страните от еврозоната до 750 млрд. евро, а ако е необходимо - и повече. В същото време паричният съюз остава разединен по въпроса за емитирането на общ дълг - т. нар. коронаоблигации, тъй като Германия, Холандия, Австрия и Финландия твърдо отказват да отговарят и да плащат дълговете на страни като Италия и Испания.

България подаде политическа заявка за присъединяване към ERM II в средата на 2018 г. По искане на евролидерите София се съгласи на 6 допълнителни условия, каквито не фигурират в евродоговорите, за да получи "зелена светлина" за еврото. Едно от тях беше присъединяването към Банковия съюз на ЕС. От своя страна, евролидерите обещаха присъединяването към Банковия съюз и ERM II да стане в един и същи ден.

Освен получаване на пари членството в Банковия съюз, ERM II и еврозоната влече след себе си и поемане на дългове и даване на пари. Например България ще трябва да прихвърли фонда си за спасяване на банки, който тази година разполага със 709 млн. лв., към общия фонд на Банковия съюз.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво очаквате да свърши служебното правителство?