България играе водна рулетка, докато Европа се бори с климатичен шок

През лятото на 2026 година природата реши да е милостива към България. В същото време Западна Европа е пред поредната историческа вълна от рекордни горещини, довели до хиляди смъртни случаи и огнен ад във Франция и Испания.

На този фон обстановката у нас е спокойна - мащабни водни кризи и опустошителни пожари в страната засега няма. Данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показват, че комплексните и значими язовири са пълни над 75%, а тези за питейно-битови нужди надхвърлят 87% от обемите си. Регионалното министерство дори отчете, че населените места на воден режим са 8 пъти по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Това спокойствоие обаче е опасна илюзия, защото не е резултат от успешна държавна политика, модернизирана ВиК инфраструктура или дългосрочна стратегия, а e чист късмет. 

Англия преживява четвърта гореща вълна тези дни през това лято. Агенцията за околна среда на Обединеното кралство обяви, че юли се очаква да бъде най-сухият месец в историята на страната. Редица реки пресъхнаха. Сн. ЕПА/БГНЕС

България продължава да залага изцяло на това дали и кога ще завали, докато в същото време Европейският съюз се опитва да наложи повторно използване на водата, цялостна дигитализация на ВиК мрежите и строги изисквания срещу замърсителите.

Причината - климатичните промени вече не са теоретична заплаха за бъдещето, а реалност. Намалените водни запаси водят до тежки режими за бита, риск за добивите в селското стопанство, пресъхване на реките и дори изключване на атомни реактори. В Дунав кораби вече засядат и в българския участък и се налагат спасителни операции. Унгария пък изключи единия от атомните си реактори заради ниското ниво на Дунав.

Заради водния стрес редица европейски държави, като Франция и Унгария например, предприеха мерки след тежките засушавания през последните години.

Парадокс - милиарди в мрежата, но ръст на загубите

Докато официалната статистика за 2026 г. отчита по-малко села на воден режим, реалността разкрива управленска немощ. Омуртаг остава символ на институционалното безсилие, независимо кой е на власт. Градът с около 5000 души население продължава да е на перманентен воден режим от началото на 70-те години на миналия век, включително и днес. Това е единственият град, който в момента е на воден режим, показват данните на МРРБ. Местните жители горчиво се шегуват, че решаването на проблема прилича като строителството на "осмото чудо" на света магистрала "Хемус" - изсипани са десетки милиони левове, но чешмите остават сухи. Нещо повече - днес дори не знаят от колко до колко часа ще имат вода. "Всеки ден е различно", каза Магдалена Славова, председател на гражданското обединение "Вода за Омуртаг" пред Mediapool. Към тях се добавят още 32 села (предимно в областите Велико Търново и Перник), където над 12 500 души прекарват лятото в пренасяне на туби и кофи и през 2026 г.

Абсурдът обаче не е в липсата на пари, защото от 2007 г. насам милиарди бяха изсипани в т.нар. "подземни" водни магистрали и канали от европейските фондове и държавния бюджет. "България разполага с достатъчно водни ресурси, но те не се управляват правилно. Има разхищения, загуби по мрежата и липса на контрол", коментира пред Mediapool бившият служебен министър на екологията и водите Асен Личев (май - декември 2021 г.), който дълги години преди това оглавяваше водната дирекция във ведомството.

През 2020 г. държавата създаде мегаструктурата "Български ВиК Холдинг", в която наля 1 млрд. лева. Целта беше реформа и модернизация на сектора, но резултатът се оказа друг. Днес не е ясно кой реално контролира дейността на държавните ВиК оператори, какви цели им се поставят и как се харчат тези средства, коментира Ивайло Касчиев, дългогодишен директор на ВиК отдела в Комисията за енергийно и водно регулиране, пред Mediapool. Той посочи, че нито една от целите, заложени в държавната стратегия до 2023 г., не е постигната. Вместо загубите на вода да намалеят до заложените 49%, те твърдо остават над 60% в национален мащаб дори и днес. Вместо на режим да са под 2% от населението, през 2025 г. над 4% от българите останаха без вода, включително големи областни центрове като Ловеч и Плевен.

През август и септември 2025 г. жителите на Плевен периодично протестираха заради тежкия воден режим Сн.БНР

Особено фрапиращ е случаят с Плевен. Докато градът редовно страда от безводие, предизвиквало граждански протести, загубите на вода по мрежата там са нараснали от 65% през 2020 г. до над 75% през 2024 г. - или 5 милиона кубика вода ръст на загубите. Това означава, че три четвърти от пречистената питейна вода изтича в земята преди изобщо да стигне до чешмите на плевенчани. Всички отговорни институции са информирани за този ежегоден ръст на разхищението, но реални мерки няма. "Основната причина за това е липсата на елементарно зониране и контролно измерване както при водоизточниците, така и по самата водопроводна мрежа на застрашените населени места. На практика българският воден сектор се управлява "на сляпо", коментира Ивайло Касчиев.

Единственото изключение може би е София, където преди повече от четвърт век водата беше дадена на концесия. Настоящият концесионер "Веолия" намали загубите по мрежата до 34%, въведе и дигитални измервателни уреди, вкара дори и изкуствен интелект в откриването на течове по мрежата. Въпреки всичко обещанието, с което през 2000 г. беше дадена водата на столичани на концесия - да бъде изградена канализация в кварталите, където няма, така и не се случи. През годините, при предоговарянето на концесията, този ангажимвент дори отпадна. Така и до днес скъпите южни квартали, като "Бояна" например, продължават да са на септични ями. 

Стратегически вакуум

България е вероятно единствената страна в Европейския съюз, която няма актуална и одобрена Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Нова стратегия за периода 2024 - 2033 г., както и Национална стратегия за управление на водния сектор до 2045 г. са разработени с европейско финансиране по програма LIFE, но папките отлежават по чекмеджетата на чиновниците в процес на безкрайно съгласуване и екологични оценки.

От Министерството на околната среда и водите официално се оправдаха, че тъй като старата стратегия от 2012 г. има формален срок на действие до 2037 г., държавата няма "нормативно задължение" да бърза с приемането на нов документ.

България има национална водна стратегия до 2037 г., чието изпълнение бе междинно оценено в в края на 2025 г. Този документ, все още не е публично достъпен, но бившият служебен министър на екологията Асен Личев коментира пред Mediapool, че той е основа за изработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2045 г. отчитайки климатичните промени. Според него в документа има обобщени констатации за неефективността на системата, без да навлиза в детайли за конкретните проекти за решаване на кризата с недостига на вода не само за битовото водоснабдяване, но и за селското стопанство и промишлеността. България няма план за действие, финансов ресурс или реален график за изпълнение на нужните мащабни инфраструктурни проекти, посочи той.

Всяка капка вода е ценна Сн.ЕПА/БГНЕС

В същото време водните оператори у нас са в режим на оцеляване - нямат визия как да постигнат набелязаните цели в плановете си за развитие, коментира пред Mediapool Иван Иванов - председател на Българска асоциация по водите. Междувременно новите управляващи смениха ръководството на ВиК холдинга, поставяйки спорни фигури в Съвета на директорите. Продължава да липсва координация между ВиК операторите и министерствата, не е ясна и съдбата на т. нар. Воден борд, който беше създаден по времето на правителството на Росен Желязков, който не беше лоша идея, коментира Иван Иванов.

Според Личев проблемът е, че няма единен, публичен и постоянно актуализиран Воден баланс на България. "Без система, която да свързва в реално време данни за валежи, речен отток, подземни води, язовири, измервателни уреди (логери) и реално потребление, всяко решение на управляващите е просто кръпка върху пробита гума", смята той.

Европейският пример

Докато в България водната политика е разпокъсана между твърде много институции, европейските държави подхождат към водата като ключов елемент от националната сигурност.

Примерите на Франция, Унгария и отчасти Литва показват как технологиите, дигитализацията на сектора и повторната употреба на вода могат да помогнат за смекчаване на последиците от климатичния шок.

След опустошителната суша през 2022 г. Франция прие радикален План за водата, който има за цел да намали общото потребление в страната с 10% до 2030 г. За французите основен приоритет е модернизацията на инфраструктурата. Загубите на вода по тяхната мрежа са около 20% - три пъти по-малко от тези в България, но въпреки това през 2024 г. правителството инвестира още 312 милиона евро само за ремонт на водопроводите за питейна вода.

Големият пробив на Париж обаче е в повторното използване на отпадните води. Франция си поставя за цел да увеличи дела на рециклираната вода от под 1% до 10% до 2030 г. чрез финансирането на 1000 специализирани проекта. Чрез законодателни реформи процедурите бяха опростени и днес пречистената вода от канализацията се използва за напояване в земеделието, почистване на градските улици, промишлени нужди и гасене на пожари. В Южна Франция, където сушата е най-осезаема, цели индустриални обекти и железопътни депа работят изцяло с рециклирана вода.

Дори земеделието е поставено под строг дигитален контрол - обемите вода за напояване са замразени до 2030 г., като разширяването на площите става само чрез повишаване на ефективността, а не чрез черпене на повече ресурс.

Понтонна лодка лежи върху кално дъно, разкрито от ниското ниво на Дунав при Вамошабади, северозападна Унгария, 28 юли 2026 г. Унгария спря третия си реактор на АЕЦ "MVM Paks" Сн. ЕПА/БГНЕС

Унгария е изложена на същите климатични аномалии като България - редуване на наводнения с екстремни суши, но разликата е в реакцията. Унгарците вече са изградили Национална система за мониторинг. Тя разполага със 127 автоматизирани станции, които в реално време измерват температурата, валежите, влажността на въздуха и на почвата.

През 2025 г. Будапеща стартира иновативната програма "Връщането на водата в природата" (Water into the Landscape), която позволява на фермерите излишната вода да се задържа при обилни дъждове и да служи като буфер по време на летните жеги. Цялата информационна система за управление на водите в Унгария е дигитализирана чрез пространствени бази данни (ГИС регистри), а в пречистването се внедряват модерни мембранни технологии и ултрафилтрация. Затова не е изненада, че въпреки историческите жеги, чешмяната вода там е с доказано отлично качество в 99.8% от населените места.

Литва е в благоприятна позиция и не страда от недостиг на вода, защото разполага с огромни запаси от подземни източници. Държавата обаче не чака кризата да я изненада. Общинските водоснабдителни дружества масово внедряват решения за цифров мониторинг и управление на инфраструктурата и подземните водоизточници. Чрез дигитални измервателни уреди и софтуер те предвиждат авариите, контролират налягането и оптимизират разходите. Основният им фокус е насочен към утрешния ден - затягане на лабораторния капацитет за улавяне на нововъзникващи химически замърсители от интензивното земеделие, за да се гарантира, че водата ще остане чиста.

Ще има ли реформа?

Контрастът е стряскащ - докато целта на ЕС е максимално намаляване на загубите и оползотворяване на всяка капка вода с използването на дигитални технолигии и сензори, България още не може да монтира имервателни уреди на входа на системата. Страната ни не използва повторно отпадните води, защото няма такива поставени цели. Реализират се пилотни проекти за използването им, но до внедряването на технологията все още не се е стигнало. Пречистените отпадни води вместо да се изливат навърте в морето, могат да се използват за напояване, но това не се прави у нас, коментира Иван Иванов.

От 2007 г. насам ЕС притиска в България да направи обещаната реформа във водния сектор, но това все не се случва. Заради липсата ѝ към момента са замразени над 400 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

Решението не изисква преоткриване на колелото, а политическа воля за прилагане на работещи европейски модели. Според Асен Личев наложително е обявяването на водата за стратегически ресурс от значение за националната сигурност. Създаване на единна дигитална платформа, която да обедини разпокъсаните данни на МОСВ, ВиК операторите, НЕК и земеделското министерство в реален Воден баланс. Финансирането за ВиК дружествата да бъде обвързано с постигането на реални резултати. Без ясни показатели за намаляване на авариите и загубите и носенето на отговорност, потъването на водата в земята ще продължи, смятат експертите.

Управляващите от "Прогресивна България" все още официално не са обявили какво ще правят с разработените от старата власт стратегически документи. Но дори и да приемат водната стратегия, какво от това, след като мерките не се изпълняват, а проблемът става все по-голям. Тази година природата пощади България, но синоптиците прогнозират, че се задава гореща вълна с температури около и над 40 градуса.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Лили Границка (Mediapool, България), Justė Ancevčiūtė (Delfi, Литва), György Folk (EUrologus/HVG, Унгария) и Voxeurop/Франция